Публикувана: 10 ян. 2008, 11:08 ч.
Последно мнение: 3 май 2008, 22:49 ч.

Как да преодолея озлоблението и горчивината?

5 399
22
1

Гост

10 ян. 2008, 11:08 ч.

Чуствам се ужасно да призная това пред себе си (да не говорим за пред други хора), но се замислих и осъзнах, че след раздялата и всичката мъка около нея в мен има много озлобление. Голяма част е към бившия, чието предателство още не мога да преживея дори и след повече от година, а толкова бих искала да простя и да прдължа напред. Не ме разбирайте погрешно - не искам нищо лошо да му се случва, напротив искам да е щастлив, но просто не мога да му простя и така болката остава в мен...

Но също така на моменти усещам озлобление към целия свят, към съдбата, към разбитите ми мечти. Опитвам се да неси го изкарвам на никого, но просто усещам как ставам дръпната, как карам по-агресивно, как понякога реагирам остро без особена причина. Преди бях весела и оптримистична, опитвам да бъда такава и сега, но на моменти само се приструвам, а ми идва да крещя. Embarassed

Момичета, ако някои минал през нещо подобно, може да мu даде съвет как да изкарам болката и озлоблението от системата си, ще бъда изключително благодарна!!! Поне кажете минава ли това с времето??? (не съм религиозна, не мога да медитирам, четох някаква книга за прошката, но избщо не ми помогна) Благодаря и бъдете щастливи! bouquet

# 1 10 ян. 2008, 12:35 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ще ти дам много груб пример но мен това ме изкарва от такива и подобни състояние - има по-лошо ото това да те зареже мъжа ти
представи си ако напр детето ти не е добре?
аз поради мои лични причини живея с мисълта - ами ако беше станало нещо лошо...ако бе станало по-зле откото се развиха нещата с децата ми?
това винаги ме отрезнява и не мога да злобея защото този дето е зле днес утре ще е добре, а всеки друг уви може да го закъса...
важното е аз да не способствам за чуждо или мое лично нещастие и да не се товаря с лоши мисли за независещи от мен неща

# 2 10 ян. 2008, 12:52 ч.

Мнения: 206

Цитат на: sramuvashta se в чт, 10 яну 2008, 11:08

Чуствам се ужасно да призная това пред себе си (да не говорим за пред други хора), но се замислих и осъзнах, че след раздялата и всичката мъка около нея в мен има много озлобление...

Това са нормални мисли и чувства, не е нужно да се срамуваш. Нормално е и да не можеш да простиш. Съвет - не се и насилвай да го правиш.
Трябва да извадиш някак агресията от себе си. Предлагам ти - напиши всичките си черни мисли, ама без оглед на срам! Всичко! Най-лошите, най-тягостните. Може и на компютър, с огромен шрифт, почернен добавъчно... Simple Smile

След това го скъсай...
В зависимост от характера ти и емоциите можеш и боксова круша да си вземеш, не се шегувам. И като полудееш вътрешно, почваш да я млатиш! Simple Smile

После... Сложи един дебел, черен маркер на хората, които са те озлобили и - напред. Не мисли за прошки, като не са ти на сърце. Ако мислите ти те обземат отново за тях, теглиш им на ум една майна, измиташ ги от съзнанието си с метличка и пак напред.
Това от мен. Накратичко.

# 3 10 ян. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 2 336

И аз подобно на catnadeen си казвам, че има много по-лоши неща.
Имало е случаи, когато БНД-то е закъснявал от работа и то с много (той пътуваше на дълги разстояния) и съм си казвала, че искам само да се прибере жив и здрав. Дори да е бил с цяла рота каки.
Та аз лично за себе си си казвам - жив и здрав е! Можеше нещо много по - трагично да стане с него.
Аз също изпадам в гадни състояния. Но им викам депресии. Ям шоколад.
Аз също съм изнервена. Случва се да крещя на детето. Но трябва да престана - поглеждам го и си казвам -То няма вина. Нито светът има вина.
Това, което искам да ти кажа, че състоянието ти е нормално. Пребори само озлоблението -то вреди. Болката казват, че с времето намаля. Аз много се надявам, че е така.
Било е писано - станало е. Явно има за какво. Може просто да е изпитание.

# 4 10 ян. 2008, 13:35 ч.

Мнения: 463

Ами добре дошла в отбора!И аз съм като тебе,искам да забравя даже и омразата и да продължа напред.Що то и омразата е нещо дето ме свързва с него,и ми трови деня понякога.За прошка още не съм готова,някой ден може и това да стане,някой ден.До тогава няма да се насилвам,опитвам се да правя нови неща които ми отвличат вниманието.А иначе времето и само времето.А момичетата са ти го казали помисли,че това е по-малкото зло.

# 5 10 ян. 2008, 15:10 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и още нещо - не е срамно да си ядосана
даже ми се е случвало да рева от уд
генвна съм към някого но и признавам много бързо ми минава и накак характера ми е че без да се усетя прощавам - не съм добра - просто съм такава
не се притеснявай да имаш гадни мисли, но ако зацикляш - пробвай да си предсатвиш ка ксе случват лоши неща на врага ти...просто се опитай да го накажеш в ума си жестоко...
надали дълго ще ти е приятно това и прошката ще дойде от самосебе си!
иначе да си гневна е повече от нормално и настина спрямо характера си - намери си занимания - напр гледай филми, излизай на бира с приятели, спортувай - разбира се ако имаш време, но дори да нямаш - като заспи детето открадни 30мин за любима книга, музика, филм или да побъбриш с пирятелка на цигара дори да е 00ч!

# 6 10 ян. 2008, 15:40 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Моят съвет е същият като на Даре,няма да го повтарям ...но правя почти същото.
Аз също не мога да простя ,не тая озлобение но далеч не и прошка. Naughty

Човек съм ,който по принцип не мрази и не е злопаметен но тук като теб не мога да простя.....искам но.....не мога Naughty

.Може би още не е дошло времето да простим. Thinking

Не се срамувай от това доста сме като теб. Peace

Някой вече са простили (за което им се възхищавам) Praynig

други още не могат!!! Confused

# 7 11 ян. 2008, 13:53 ч.

Мнения: X

Ами - не мога да ти кажа как.
Ще ти кажа само, че минава с времето. Слава богу, приказката, че времето лекува, се оказва вярна. Всичко лекува. Така че - дай време на времето.
Но пък и сега имам периоди, когато целия свят ми е крив. Няма как да няма такива моменти, ето например аз изкарах самотна бременност - еми няма как да видя бременна и да ми домилее - винаги ми става ужасно гадно и ми докривява. Е от това не мога да избягам и досега, иначе на онзи съм му простила отдавна, но някак няма общо. Щото вече знам, че той не е виновен, пуснала съм цялата история в графата "Това е от живота". Даже и не ме е яд дори - не е това думата - а понякога като видя двойка родители с малко дете или бебе - някак.. виждам себе си когато сина ми беше в количката и .. всичко ми нахлува в главата.... но не е яд, а жал по-скоро. Бях пуснала една тема - Самотната бременност - в която исках някак да изкоментираме точно това - как успяхте да изличите цялата гадост от главите си - но не се разбра правилно и темата се превърна в разказване на истории. Та по-точно казано на въпроса ти - озлоблението изчезна от само себе си, за горчивината.. незнам.. може би някой ден когато отново станем щастливи, ще успеем да забравим.

Абе къде ти. 3 години от живота си няма как да ги забравя. Илюзии са това. Ще свикнем да живеем с това.. явно...

# 8 11 ян. 2008, 13:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: Sissi_82 в чт, 10 яну 2008, 13:00

Аз също изпадам в гадни състояния. Но им викам депресии. Ям шоколад.
Аз също съм изнервена. Случва се да крещя на детето. Но трябва да престана - поглеждам го и си казвам -То няма вина. Нито светът има вина.
Това, което искам да ти кажа, че състоянието ти е нормално. Пребори само озлоблението -то вреди. Болката казват, че с времето намаля. Аз много се надявам, че е така.
Било е писано - станало е. Явно има за какво. Може просто да е изпитание.

Сиси, почти ме разплака.
Много си се променила. Hug

Светът няма вина. Имам аз една любима реплика от един любим филм. "Всички мои познати" е филма. The people I know. Ал Пачино там каза: "А може би това е от живота."
Напоследък имам една графа, наречена "А може би от живота" и там вкарвам всичко, за което не мога да намеря обяснение ... От яд полза няма, от жал също... опитвам се в ранен етап да ги пращам в тая графа нещата и да продължавам напред. Е, понякога се чувствам като кукла на конци, които оня дядо отгоре дърпа и аз съм безсилна....

# 9 11 ян. 2008, 13:59 ч.

Мнения: 2 336

Каси, ти ми каза, че с времето минава. И аз ти вярвам.

# 10 11 ян. 2008, 14:30 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

А аз не го вярвам Сиси Naughty

,винаги съм твърдяла,че не минава а болката и мъката(няма значение от какво породена)остава в нас дълбоко скрита и ние се научаваме да живеем с нея.
Каси е пример с това ,че когато спрещне бременна жена или бебе в количка излизат чувства на яве и болката се появява отново и отново.

# 11 11 ян. 2008, 14:42 ч.

Мнения: 903

Има една много подходяща молитва, която аз винаги се старая да извиквам в съзнанието си, в моменти когато усещам, че сърцето ми пищи от безсилие, гняв, обида, онеправданост или каквото и да е там мъчително чувство. Тази молитва е по-дълга, за съжаление знам само част от нея, но това е есенцията:

Господи, дай ми смелост и воля да променя нещата, които мога;
дай ми душевна сила, за да приема нещата, които не мога да променя;
и най-сетне, Господи, дай ми мъдрост за да различавам едните от другите!
АМИН!

# 12 11 ян. 2008, 15:01 ч.

Мнения: 2 336

Блонди мама, много хубава молитва.

# 13 11 ян. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 451

Мисля,че всичко,което чувстваш е нормално.И аз изпитвам подобни чувства и то след година. Минаваме през различни периоди,връщаме се отново в тях, и пак и пак и така,докато си стъпем на краката.
На моменти озлоблението ме залива,към всичко и всички,а с разума си знам,че не завиждам на хората които са щастливи.
Понякога трудно се приема,че точно ти си попаднал в лошия филм.
Времето ще покрие част от болките и раните,дано Praynig

Не вярвам да изчезне,ще свикнем да го приемаме като част от нас и надявам се,постепенно все по-рядко ще напомня за себе си.
Най -гадното е ,че понякога най-неочаквано напомня,ей така скрито зад ъгъла и както си уж по-добре,хоп-изкочи,стегнете и те повлече Twisted Evil

Няма как да изчезне,котгато си заложил много,когато си се сраснал с нещо,което се е разбило на пух и прах,а ти си го градил 2-3-5-7-н-години време

# 14 13 ян. 2008, 15:17 ч.

Мнения: X

Цитат на: slavka gergova в пт, 11 яну 2008, 14:30

Каси е пример с това ,че когато спрещне бременна жена или бебе в количка излизат чувства на яве и болката се появява отново и отново.

не не, тя се появява, но аз я заглушавам - убивам я в начален стадий още
т.е. не й се давам Mr. Green

интересно ми е, много ми е любопитно, как това би ми се отразило на евентуална втора бременност - ей тогава ще стане весело вЕрвайте ми... искам да го доживея, за да видя тогава ще ли се преборя или не ще ...

Блонди, мама, молитвата си я имам окачена на стената вкъщи. Но трудно се поставя границата, сиреч мъдростта да ги различавам явно аз лично още не съм придобила. Поживьом, увидим.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: