Как да дадем свобода на децата си?

  • 2 274
  • 7
  •   1
Отговори
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Една от ирониите да си майка е , че имаш децата си определен брой години .
 И после рядко ги виждаш . Не знаеш почти нищо за тях .
 Но властта , която едно дете упражнява върху теб , продължава цял живот .
                                                    Бет Дейвис

Как да научим детето си да бъде самостоятелно и на какво сме готови за да му дадем свободата само да избира какво да облече , кои да са другарчетат му , какъв/каква да стане ?

Това са проблеми които много ме вълнуват. Бих желала да възпитам едно добро и самостоятелно дете . Но кое дете е добро и кое не ? Кое е самостоятелно и кое не ?

Дали всичко тръгва от безкрайните въпроси “Защо ?”  “Какво е това ? “
Как се отговаря на въпроса “Кой управлява Интернет? “ “ Защо тук не можем да говорим по телефона?”  

Бих желала да споделим опита на всички , за да можем да дадем най – доброто на децата си.

# 1
  • Мнения: 2 693
Ще се опитам да разкажа накратко две не много кратки истории:

Моята - дете на разведени родители. Баща - човек тип "тиха дипломация", в резултат на което събитията много често изпреварват последствията от тази дипломация. Майка - много властна /ако има такова нещо като прераждане, Хитлер живее в нея/, в резултат на което малко преди да навърша 18 години се изнесох от нас и живеех сама до брака си. Отрицателното - почти винаги, когато съм имала нужда от родителска подкрепа, не съм я получавала. Положителното - доста съм самостоятелна, не ме е страх от нищо /освен от смъртта/, което съм постигнала - съм постигнала сама и не се е родил този, който да ме съди за изборите, които съм правила в живота си.

На съпруга ми - дете на разведени родители. И дотук с приликите. Баща - невероятен егоист. Майка - жертвала /за мен лично съсипала/ живота си в името на единствения си син. Превърнала се в роб на детето си, и то до 30 - годишна възраст, че и до сега. Цяло чудо е, че съпругът ми не е някое лигаво мамино синче /като изхождам от възпитателните методи на свекърва ми/, а зрял и здравомислещ мъж. Отрицателното - много му беше трудно да мисли за друг, освен за себе си, спасява ме любовта и уважението му към нас с детето, не ми се мисли какво може да стане, ако един ден всичко изчезне м/у нас. Положителното - не знам как, но е израстнал като достоен човек, ненавиждащ подлостта и измамата в семейството.

Изводите - за мен лично, човек се ражда с 50% изграден характер - останалото зависи от средата, в която се развива като личност. Надявам се да разберете смисъла на това, че давам толкова лични истории като пример.

Важно за мен е никога, ама по никакъв повод да не се губи диалога родители-деца. Останалото е "желязна ръка в кадифена ръкавица". Има стотици начини да се манипулира човешката/детската психика незабелязано. Важно е детето да изгради най-голямо доверие в родителите си, което от своя страна те не трябва да проиграват. Важно е детето да чувства, че му се предоставя избор, да не се притиска /поне на пръв поглед/. Останалото е много тънък "майсторлък", който за съжаление не се владее от всички нас, родителите. Случаят с мен не беше такъв, но не мога да си позволя да рискувам бъдещето на детето си, като го подложа на същите изпитания. Нямам гаранция, че ще постъпва като мен, че ще намери същата сила, и че няма да свърши под някой мост с патронче водка в ръка. За по-страшните неща не искам и да мисля.
Няма формула, която да води до 100%-ов успех. Всяко дете е личност с различен характер. Аз имам няколко примера за това, какъв родител НЕ трябва да съм, и се надявам това да ми помогне в най-трудната задача за всяка майка - да възпита достоен човек.

Пак стана дълъг постинга ми Embarassed , за което се извинявам, но има теми, по които не може да се говори с две-три думи.

# 2
  • Мнения: 2 655
Цитат на: Mimito
Една от ирониите да си майка е , че имаш децата си определен брой години .
 И после рядко ги виждаш . Не знаеш почти нищо за тях .
 Но властта , която едно дете упражнява върху теб , продължава цял живот .
                                                    Бет Дейвис

Всяка майка трябва да знае, че рано или късно малкото детенце пораства и отлита от дома.  People Angel Тя трябва да е готова за този момент. Трябва да знае, че то отлита People Angel  не завинаги, а просто да покаже какво е научило и на какво е способно. Майката може само да се радва на бъдещите успехи и да тъжи за неуспехите, но не и да се меси в живота на детето.

Пътят е много дълъг и сложен до този миг, но ще се постарая с няколко думи.
От мига на зачеването родителите са тези, които имат важната и неотменима задача да моделират малкото същество и да го изградят като добър, достоен и подготвен човек.

 Confused: Как?

Мисля, че е нужно много любов и голямо търпение. Децата трябва да виждат как родителите им се обичат и обичат и тях. Как си помагат и какво правят един за друг. Според мен децата трябва да се възпитават още от самото начало. Не само от единият или другият родител. От двамата. След като веднъж сме направили тежкия избор ДА СЪЗДАМ ДЕТЕ, то това дете е на първо място  в живота ни. Всичко друго остава на заден план.
Добре е да получават колкото се може повече отговори на въпросите си. Този които ние не сме отговорили, те ще запомнят и рано или късно сами ще намерят своята истина.
 Confused: А дали това е нашата истина?
Трябва да получат много знания, за да могат да изградят свое собствено мнение, както и да се научат да го отстояват.

МОЯТ ПРИМЕР: В моето детство, никога не ме биеха, както другите деца. Просто баща ми сядаше и с часове обсъждахме даден проблем или дедена тема. Започнахме още в самото начало. Четяхме заедно книгите и си говорехме за тях. Кой герой харесвам, защо постъпи така. Навярно му е било скучно и досадно, но го правеше. Личеше му само понякога, че много се забавлява. А как спореше с мен.... Така после обсъждахме и белите, които съм направила и бягствата от училище. Никога не ми се скара и не ме наби. Просто ме караше подробно да му разкажа, защо съм постъпила така и дали първо съм помислила. Накрая изразяваше своето мнение и казваше: Ти си ми дъщеря и когато се наложи аз ще те защитя и подкрепя, но .....
Още помня как ме защитаваше в училище и как другите деца на следващия ден ме поздравяваха /те бяха яли поредния пердах, а аз не/. Според тях имах велик баща.
С цигарите постъпи доста интересно, никога няма да го забравя. Беше купил вносни цигари от Кореком няколко вида. Поканиха ме с майка ми да седна и да си поговорим. Предложиха ми да запаля цигара. Аз отказах. После той ми обясни всичко за вредата /той самият страстен пушач/ и искаше да ме научи, за да знае пуша или не и да не се срами в училише. Каза, че ако реша да пуша, докато порасна сам ще ми ги купува, за да се тровя с маркови цигари и да не се излагам и да не излагам тях с Арда и БТ. Настоя. Запалих и така се задавих, че още ме държи и до днес си останах непушачка, защото за мен това не беше онзи забранен плод, а просто нещо достъпно, което можех да имам навсякъде и то с благословията на родителите.

Помня уроците му и до днес. Така с много приказки и огромна любов и внимание искам да възпитам моите деца. Дано ми стигне времето и силите. Все пак имам добр пример. Wink  Wink  Wink

# 3
  • Мнения: 1 731
Моята теория е за поддържане на "златната среда"т.е. нито много изкъсо,нито много свободно. :unsure: Аз съм държана изкъсо и сега като погледна назад незнам дали са постъпвали правилно,защото преди този ми щастлив брак се опарих заради уж свободата,която исках да имам,но която така или иначе не получих-сега и това го отчитам като грешка Neutral Face .Затова ще се старая дъщеря ми  да е свободна,но първо ще я направя разумна-има и други неща ,на които искам да я възпитам,но да е разумна и да отстоява позицийте си са нещата,които ще и втълпя със зъби и нокти. Sign Exclamation

# 4
  • Мнения: 2 693
Цитат на: Pela
МОЯТ ПРИМЕР: В моето детство, никога не ме биеха, както другите деца.


Имаш предвид "другите деца" около теб ли? Защото аз не мисля, че да си биеш детето е правило! И аз не съм яла бой /от нашите, иначе се биех навън Embarassed /, но това не пречи да смятам майка си за тиранична...

# 5
  • Мнения: 2 655
Цитат на: bobolenta
Цитат на: Pela
МОЯТ ПРИМЕР: В моето детство, никога не ме биеха, както другите деца.


Имаш предвид "другите деца" около теб ли? Защото аз не мисля, че да си биеш детето е правило! И аз не съм яла бой /от нашите, иначе се биех навън Embarassed /, но това не пречи да смятам майка си за тиранична...


Да Bobolenta другите деца. Те ядяха бой за щяло и нещяло. Каквото и да направим винаги ги биеха. А на мен ми завиждаха, че няма да ям бой. Аз все се оплаквах, че те не знаят какво ме чака- пак 2 часов разговор на тема ... Laughing  Laughing  Laughing

Цитат на: Future pere
202uu Трябваше да покаже , че харесах това което си написала.


Благодаря ти Future pere. Нали това е целта на форумите да обменяме опит и да си бъдем полезни.

# 6
  • Мнения: 1 975
Цитат на: Pela
Цитат на: bobolenta
Цитат на: Pela
МОЯТ ПРИМЕР: В моето детство, никога не ме биеха, както другите деца.


Имаш предвид "другите деца" около теб ли? Защото аз не мисля, че да си биеш детето е правило! И аз не съм яла бой /от нашите, иначе се биех навън Embarassed /, но това не пречи да смятам майка си за тиранична...


Да Bobolenta другите деца. Те ядяха бой за щяло и нещяло. Каквото и да направим винаги ги биеха. А на мен ми завиждаха, че няма да ям бой. Аз все се оплаквах, че те не знаят какво ме чака- пак 2 часов разговор на тема ... Laughing  Laughing  Laughing



И аз бях така - ядях бой за щяло и не щяло  Sad  Cry

Сега децата си ги възпитавам само с думи!!
Никога няма да мога да им посегна, та дажЕ и за малко плясване през ръцете или по дупето......
НИКОГА  Sign Exclamation
Децата трябва да се възпитават, а не да се унижават!

# 7
  • Мнения: 1 071
Наистина е много сложно това с възпитанието на децата.
И аз съм привърженик на златната среда,но е много трудно да я улучиш тая среда.При мен беше следното-майка ми ме биеше непрекъснато,за щяло и нещяло,за получена 5-ца в училище,за 5-минутно закъснение след училище...Унизяваше ме непрекъснато,може би не съзнателно,но факт...Никога няма да забравя това и никога няма да постъпвам по този начин с детето си.Детето също има сямочувствие,макар и много крехко и родителите му трябва да го повдигат,да го подкрепят,да са му непрекъсната опора.Баща ми също разговаряше много с мен и никога не ми викаше,винаги ме изслушваше и се опитваше да ме разбере.За съжаление сега разбрах,че всъщност той никога истински не ме е разбира..Но това е друга тема Imp
Смятам че детето трябва да се държи изкъсо,но с мярка.Трябвя дя се увяжявя и зачита мнението му и когато то не постъпва правилно с много такт и умение да се насочи във вярната посока.Трябва да се възпита самостоятелност,но то трябва да знае че винаги може да разчита на родетелите си,че те го обичат и ще го подкрепят безрезервно.
Това е моята теория,колкото до практиката... Confused

Общи условия

Активация на акаунт