Предполагам всички имаме приятели и познати с дечица - малки и вече пораснали, бремнни приятелки, някои от вас даже имат вече детенце 
. Разкажете как се чувствате в ситуация на приятелска среща, случйно засичнае, уговорени "гости" с бебе например.
Ще започна аз.
Миналата седмица видях една комшийка, която има детенце на около 3 годинки (страхотен сладур). Живеем в тиха и спокойна уличка и нейното детенце стоеше пред нас на пейката с дядо си, а майката нещо работеше наоколо. Постоях при нея, че чак и се застояхме (тя между другото ми е бивша съученичка) и разбира се детенцето доста често се отбиваше при нас. Говорихме си двамата, следяхме мравките как лазят и такива неща. Беше ми адски забавно - и това не го казвам просто така, защото според правилата трябва да се държа учтиво, а аз наистинага го мисля. Когато чуя че са излезли на улицата и ако имам въжможност, задължително излизам да ги видя. Продължавам нататък. След мъничко дойде и едно друго момиче при нас (вече бременна в 8 месец) с племенничката си (на две годинки). Тази пък сладурана не хареса очилата ми и почна да ми се кара. Е след това се сприятелихме и се возихме на кончета - сияеше това детенце ви казвам. Прекарах около 2 часа с тях и ми беше невероятно готино и приятно. За миг и не си помислих за моите проблеми, не ми стана неприятно че съм в контакт с бременна и дечица, напротив бяха страхотни два часа.
В събота ходихме със сестра ми у една нейна колежка да и занесем нещо. Момичето е бременно за втори път. Има слдурско коремче
не се застояхме, защото не беше удобно, но въпреки всичко, намерих начин да и пипна коремчето - е разбира се с нейно разрешение, просто така за късмет. После се шегувахме със сестра ми и поверието за чашата на бременните Не се разтроих от тази среща, дори ми стана приятно. Радвам се че тя няма проблем със зачеването.
По пътя към дома видяхме едно момиче, което за съжаление има проблеми, а е много добра и мила. Само позната ми е. Разменихме по едно "здравей". Е сега вече ми стана кофти, развали ми се настроението от факта, че има много семейства които страдат и продължават да се борят мълчаливо с проблемите си.
Лично аз обичам да си уговарям срещи с приятелките ми които имат деца. Дори изрично ги предупреждавам да водят и малчуганите. Не се разтройвам от разговори за пакостите им, за това кой какво казал или направил, за смешките които вършат. Съвсем искренно Ви казвам даже ми е приятно.
. Разкажете как се чувствате в ситуация на приятелска среща, случйно засичнае, уговорени "гости" с бебе например. Ще започна аз.
Миналата седмица видях една комшийка, която има детенце на около 3 годинки (страхотен сладур). Живеем в тиха и спокойна уличка и нейното детенце стоеше пред нас на пейката с дядо си, а майката нещо работеше наоколо. Постоях при нея, че чак и се застояхме (тя между другото ми е бивша съученичка) и разбира се детенцето доста често се отбиваше при нас. Говорихме си двамата, следяхме мравките как лазят и такива неща. Беше ми адски забавно - и това не го казвам просто така, защото според правилата трябва да се държа учтиво, а аз наистинага го мисля. Когато чуя че са излезли на улицата и ако имам въжможност, задължително излизам да ги видя. Продължавам нататък. След мъничко дойде и едно друго момиче при нас (вече бременна в 8 месец) с племенничката си (на две годинки). Тази пък сладурана не хареса очилата ми и почна да ми се кара. Е след това се сприятелихме и се возихме на кончета - сияеше това детенце ви казвам. Прекарах около 2 часа с тях и ми беше невероятно готино и приятно. За миг и не си помислих за моите проблеми, не ми стана неприятно че съм в контакт с бременна и дечица, напротив бяха страхотни два часа.
В събота ходихме със сестра ми у една нейна колежка да и занесем нещо. Момичето е бременно за втори път. Има слдурско коремче
не се застояхме, защото не беше удобно, но въпреки всичко, намерих начин да и пипна коремчето - е разбира се с нейно разрешение, просто така за късмет. После се шегувахме със сестра ми и поверието за чашата на бременните Не се разтроих от тази среща, дори ми стана приятно. Радвам се че тя няма проблем със зачеването. По пътя към дома видяхме едно момиче, което за съжаление има проблеми, а е много добра и мила. Само позната ми е. Разменихме по едно "здравей". Е сега вече ми стана кофти, развали ми се настроението от факта, че има много семейства които страдат и продължават да се борят мълчаливо с проблемите си.
Лично аз обичам да си уговарям срещи с приятелките ми които имат деца. Дори изрично ги предупреждавам да водят и малчуганите. Не се разтройвам от разговори за пакостите им, за това кой какво казал или направил, за смешките които вършат. Съвсем искренно Ви казвам даже ми е приятно.
Винаги до преди няколко дена съм се радвала най-искрено на всяка новина за бременност или бебе. Ноо... които са наминавали към съседния форум знаят, че преди няколко дни бях ужасно разстроена от новината, че една от най-близките приятелки на нас с Пламен е бременна. Такава реакция ми се случва за първи път и надявам се за последен:) Какво да се прави, настроението ми от година и нещо насам е адски променливо и минава между двете крайности - от оптимизъм и безгрижие до песимизъм и плачливост. 
). От друга страна, майките мен ме ползват за помощник, като им ходиме на гости. Храня, сменям памперси, помагам за къпането, дундуркам и т.н., докато майката свърши някоя домакинска работа или просто отдъхне малко. И двете страни са много щастливи в тези моменти 
Наистина, доставя ми огромно удоволствие. Чак сега, от тази тема се замислих, дали не изпитвам завист... Ами не! Странно, наистина, но не им завиждам. Радвам се за тях, съжалявам ги понякога (защото наистина си е трудно да се гледа дете), и си мисля колко ще съм щастлива, когато се случи и на нас. Може би не се чувствам зле, защото най-близките ни семейства знаят за нашите опити и никога не натякват или подпитват. Това би ме натъжило, предполагам. Държат се с нас така, все едно са сигурни, че ще стане скоро. Това ме кара и мен да се чувствам сигурна в това и не мисля за проблемите.