Как да създадем положителни навици при децата за сладкото?

Всички сладки неща и боклуци,като чипс,зрьнчо и т.н. ги прибирам и аз решавам,кога ще ги дам.Давам след закуска или обяд.

Възприемат сладкото просто като храна. Не съм купувала разни сладкиши с цел да дъвчат нещо или да не реват или за награда. Вкъщи винаги е имало нещо сладко - шоколад, бонбони, кекс или нещо подобно, с изключение на зрънчовци и вафли. Не са ограничавани, винаги е можело да хапнат ако искат. Сладките НЕ заместват основното ядене. С времето започнах да им обяснявам кое и как е с боклучавите храни и сладките. Сега пак има сладки неща у дома, но май си ги похапвам предимно аз.

Аз също като теб докато дъщеря ми не стана на 2 години не съм й давала сладки неща. След това започнах по малко да й давам, познати и близки винаги донасят някакви шоколади и т.н., дори в градината им дават такива боклуци - така че не можеш да го ограничаваш.
Не знам дали защото не съм и давала чак до 2 годишна възраст да вкуси сладки и зрънчо, или поради някаква друга причина, но и сега, когато вече й разрешавам да яде по малко сладко, тя не го харесва много - предпочита по-скоро ябълка вместо шоколад например. А и сме се разбрали, че сладко, зрънчо, солети и т.н. не се ядат преди основното ядене.

И аз съм така. Никога не съм обещавала или давала сладкиши и шоколад като награда, винаги е било десерт, т.е. част от естественото хранене.
Аз лично като дете съм била ограничена да ям сладко само по причина, че нямаше кой знае какво разнообразие, особено при шоколадите. Сега ям повече от децата, не ми се е отразило още пък ще видим.
Съвсем друго ми е мнението за зрънчовците, абсолютно излишна и ненужна храна.
Мисля, че прекаленото ограничаване има точно обратният ефект.

Да добавя, че и у нас за десерт винаги е плод и след него евентуално производствено сладко, като това любимо котешко езиче.

..аз съм за ученето защо и какво ядем пред ограничаването и не-купуването..иска ми се да могат да правят информиран избор защо да препочетат банан през сникерс..
..другото е какво ядем ние,как пазаруваме, спорт и пр-дудна непрестанно кое е добре и кое не,давам им да избират и така..
..ако искат сладко понякога давам,не правя война за 1 бонбон,подминавам като цяло,но не е практика ежедевна..

И аз не давах да се яде какво да е, но като тръгна на училище нещата доста се промениха. Добре, че съм го свикнала от малък да не яде тестено, но разните му там бонбони,шоколади и гадни сокчета са неизбежни от време на време.  Все пак си е дете и се подвежда по приятелчета !

 С личен пример и с много говорене на тема хранене.
За мен важи правилото, че няма забранени храни, има забранени количества.Не виждам нищо лошо, ако детето от време на време хапне парченце шоколад, бонбон или нещо друго.

Не се справям за съжаление 
Бобо обожава шоколад, дори бисквити без шоколад не го задоволяват.
А плодове почти не яде 
Може и да има нещо генетично, защото аз също не мога да живея без сладко.
Гледам да не държа много сладки неща вкъщи, или поне не на видно място. Доста често ги унищожавам лично, с мотива че са вредни за детето 

Аз съм продукт на майка, за която този проблем не е съществувал. Още си спомням количествата шоколад от детството си, с които бях затрупана. Резултат: голям брой кариеси, придобити в ранна възраст. Откакто порастнах и взех нещата в свои ръце, с нов кариес не съм се сдобивала, но никога не можах да простя недомислието от страна на майка ми по този въпрос.

Аз съм от типа майки, които не насилват децата /за пример, махнахме памперса на около 3.5/. Но, само за две неща съм била безкомпромисна към дъщеря си и едното е било сладкото. Твърдо реших и предупредих всички около мене, че до 3, 4 годишна възраст на дъщеря си, сладко не искам да и давам. Като казвам сладко, включвам шоколадовите и захарни изделия, от типа на близалки /направо убиец за детските зъбки/. Ако случайно е попадал някакъв единичен екземпляр, не съм го отказвала, така тя не е чувствала, че има забрана. Аз просто елиминирах "присъствието" около нея на тези неща. Годините си минаха без проблем. Когато тя порастна и имаше вече самостоятелен достъп, тя просто нямаше интерес. Вече няколко години, например, на Хелоуина, когато буквално я затрупват с чувалчета кенди, тя си ги носи вкъщи и след някоя и друга седмица сама ги изхвърля, недокоснати.

Това беше за сладкото. Подобно ми беше отношението към газираното. Тя винаги е пила само мляко и натурални сокчета, но и никога в къщи не се е купувало газирано /освен бира, за възрастните/.

Да си призная обаче, не съм я ограничавала никога, по-никакъв начин със солените изделия /чипс, зрънчовци и други/ или бисквитки. Може това да ме е улеснило по отношение на сладкото,...не знам, наистина. Давала съм и ги, защото тя не яде плодове /и аз не ям/, само зеленчуци, та общо взето нямах много избор по отношение на snack-a.

надявам се да е генетично и дъщетя ми да прилича на мен. аз не обичам сладко, докато баща й умира за шоколад.
ще следя темата с интерес.

Според мен децата имат нужда от повече сладко отколкото възрастните за това и си го търсят. Изразходват много енергия, а сладкото си е чиста такава. Така че аз не ги ограничавам, НО контролирам какво се купува. Моите ядат много плодове, пият много сокове  и мляко, предпочитат мед пред разните му сладка, ядат шоколад, но винаги с мярка и без да да налагам спирачки аз. Предпочитат солети пред шоколади, а на яйцата харесват само играчките. И сега съм зарината от шоколадови изделия от Коледата, когато всички роднини се чувстваха задължени да им носят цели торби  .
Преди година и нещо ядяха много повече сладко, а и изобщо "боклуци". За да ги огранича спрях да купувам изобщо, но за да нямам проблеми с тях въведох един "боклучав" ден. Неделята беше ден за свободна консумация, ядяха какво искат и колкото искат. От началото я чакаха с нетърпение и изяждаха всичко което бабите са донесли през седмицата (а то не беше никак малко), постепенно започнаха сами да се ограничават, а от няколко месеца изобщо не сме имали такъв ден и съответно "боклуците" си седят в шкафа. Могат да ги ядат, но те предпочитат мандарини и кисело мляко с мед. Вече не им позволявам по един бонбон на ден, а щом има бонбони и те искат да ги ядат ядат цялото пакетче. Така децата не остават с чувството че ги спираш и всеки ден да си чакат бонбона като кученца. От друга страна ядат бонбони няколко пъти в месеца, което според мен, изобщо не е проблем.
Не знам дали просто аз съм имала късмет с децата си или се оказа правилен подхода ни, обяснение кое е правилно и полезно (без да ставаме досадни) съчетано с правото на свободен избор. Според мен това е начина, защото колкото и да забраняваш, всеки родител на по-големи деца ще ви каже, че това е временно и обикновено има обратен ефект. Децата растат и избора какво и колко да ядат в крайна сметка си е техен.

Като стана въпрос за яденето, това което напоследък много ме дразни е рекламите на храни с деца  . Малкия ми син се чувства длъжен да пробва всеки боклук показан по телевизията  , а в магазина непрекъснато ми обяснява колко е полезен. Дразня се и от играчките сложени в разни храни, които ме принуждават да купувам и хвърлям само заради някаква пластмасова джаджа, която обаче приятелите им имат и е жизнено важно да притежаваме и те  ...

Наскоро ми попадна информация, че ще се налагат забрани производителите да използват деца за рекламиране на храни със съмнителна хранителна стойност. Нещо подобно на забраната върху адаптираните бебешки млека да има снимки на усмихнати бебета.
Но независимо дали стане, се налага ние самите да обясняваме и да учим децата на всичко. Поне аз не мога да разчитам на забраните отвън, защото производителите имат своите цели, които не съвпадат с моите. Те така или иначе ще намерят начин да заобиколят правилата в името на продажбите.
Захарните изделия са в една и съща боклучава кошница заедно с чипсовете и подобни пържени и солени продукти. Така, че забранявайки сладкото не се решава въпроса с боклучавата храна, защото солта и пържената мазнина също влияят зле са зъбите и целия организъм.

Много ми хареса това мнения. Синът ми не обича много сладко, никога не съм го ограничавала, опазих го до към година и половина - две от "боклуците", но покрай приятелчетата си на детската площадка, просто ги "откри". Но ако у дома не ядете сладко, а наблягате на плодове и зеленчуци, неминуемо и детето малко от малко придобива вашия вкус. И пак си е до дете, моето например ще изяде максимум 3-4 шоколадови бонбони и ще му дойде много, но има дечица, които ако не ги спреш ще ометат цялата кутия и ще искат още  - ей в такъв случай си трябва ограничаване...