И така,все още съм под въздействието на емоциите,които ме ръководят за да пиша това,но точно сега няма с кого да споделя ,а тук ми се струва идеалното място.
Тази вечер отивам да взема сина си от градината,в коридора поне още десетина мами и татковци,баби, чакат децата си да ги свали лелката от втория етаж,вече се досещам и кой е на смяна-една доста възрастна госпожа,която до днес ми беше много симпатична,е все ми е тая,но...най накрая се задават-тя и пет дечица,три от първа група и две от втора,децата си носеха раниците (всяка вечер си носим багажа,това не ми пречи),лелята награбила якетата на децата и една торба с ботушки на момиченце .Отваря вратата,децата се втурнаха в препълнения коридор.Аз веднага си гушнах детето,цял ден сме били разделени...обаче видях,че ботушите ни ги няма и веднага казах на лелята.Тя ми отговори:Детето каза,че са в раницата!"
Аз не се хванах,но от любезност отворих и двата ципа за да установя пред нея,че не са там и и казвам:Не,не са в раницата,няма как да са там .
А тя:-Детето каза,че са в раницата!"
Останах с впечатлението ,че не са ме разбрали и потретих ,че ги няма,а тя като се развика:Не ми дръжте тон!!!Не ми дръжте тон!
Какъв тон бе жена,нищо не съм ти казала,нито съм я погледнала на криво!!!А тя продължи да вика по коридора,явно й беше криво,че трябва да се качва обратно по стълбите за да носи ботушите.
Разбирам,че е жена на възраст,че със сигурност е много изморена,но не разбирам как успява да се справи с 30 крещящи деца и защо на такива възрастни лелки поставят толкова отговорни задачи като свалянето на деца по стълбите и то по няколко наведнъж.
Малко ми е криво,че си е помислила,че искам по някакъв начин да я уязвя,но знам ,че не е права и нямам намерение да се извинявам.Щом не може да си изпълнява задълженията може да помисли и за пенсиониране или поне да я слагат при по- големите деца,които могат да се обслужват сами.
Решила съм на следващата родителска да поставя въпроса за сигурността на децата при такова масово слизане по стълбите и то с толкова възрастен придружител!
Тази вечер отивам да взема сина си от градината,в коридора поне още десетина мами и татковци,баби, чакат децата си да ги свали лелката от втория етаж,вече се досещам и кой е на смяна-една доста възрастна госпожа,която до днес ми беше много симпатична,е все ми е тая,но...най накрая се задават-тя и пет дечица,три от първа група и две от втора,децата си носеха раниците (всяка вечер си носим багажа,това не ми пречи),лелята награбила якетата на децата и една торба с ботушки на момиченце .Отваря вратата,децата се втурнаха в препълнения коридор.Аз веднага си гушнах детето,цял ден сме били разделени...обаче видях,че ботушите ни ги няма и веднага казах на лелята.Тя ми отговори:Детето каза,че са в раницата!"
Аз не се хванах,но от любезност отворих и двата ципа за да установя пред нея,че не са там и и казвам:Не,не са в раницата,няма как да са там .
А тя:-Детето каза,че са в раницата!"
Останах с впечатлението ,че не са ме разбрали и потретих ,че ги няма,а тя като се развика:Не ми дръжте тон!!!Не ми дръжте тон!
Какъв тон бе жена,нищо не съм ти казала,нито съм я погледнала на криво!!!А тя продължи да вика по коридора,явно й беше криво,че трябва да се качва обратно по стълбите за да носи ботушите.
Разбирам,че е жена на възраст,че със сигурност е много изморена,но не разбирам как успява да се справи с 30 крещящи деца и защо на такива възрастни лелки поставят толкова отговорни задачи като свалянето на деца по стълбите и то по няколко наведнъж.
Малко ми е криво,че си е помислила,че искам по някакъв начин да я уязвя,но знам ,че не е права и нямам намерение да се извинявам.Щом не може да си изпълнява задълженията може да помисли и за пенсиониране или поне да я слагат при по- големите деца,които могат да се обслужват сами.
Решила съм на следващата родителска да поставя въпроса за сигурността на децата при такова масово слизане по стълбите и то с толкова възрастен придружител!
Близо две години по-късно дъщеря ми все още помнеше тази жена и истински я обичаше.