Проблеми със свекървата...

Мъжа ти какво казва? Все пак е негова майка.

Моята свекърва още преди да родя ми подмяташе, че ако е момче "трябвало" да го кръстим Иван ( на името на бащата на мъжа ми, който е починал отдавна и който аз изобщо не познавам). Аз още тогава и казах, че това няма да стане.
След като се роди малката и мъжа ми й се обадил да й каже, че съм родила момиченце, кръстили сме го Ния, тя беше казала - "Ния ли? Що за име пък е това?"
Но на мен лично нищо подобно не си е позволявала да ми каже, защото знае, че като ме "настъпи по мазола" ще си има доста ядове с мен. 

Не го интересуваше какво мисли и говори майка му,не и се обаждаше,а ако тя звънеше не вдигаше,няма да ми стигне времето да опиша точно какви ги приказваше тази жена...

Е, след като мъжа ти не го интересува и те подкрепя ти защо сама си правиш проблеми? Махни с ръка и забрави. Или ако си от моя тип магарица хвани и кажи на свекърва ти "Не е кръстено на теб, защото не ти харесвам името".

Аз мога да си представя какви ги е приказвала свекърва ти. Но не мога да разбера ти защо и се връзваш. Тя да си приказва каквото си ще. Ти си избрала имена на децата си и никой няма право на претенции, освен бащата, разбира се.
Моят син не е кръстен на свекърва ми. Кръстен е на себе си. Разбира се, свекърва ми подметна, че не сме я имали за нищо. Обаче това си е неин проблем. Тя като е избирала име на мъжа ми аз не съм и се мешала (то е нямало и как де  ).

При нас никой не е имал претенции за името.И честно казано не мога да разбера що за глупости са това.Не се ядосвай за глупости,гледай си детето и не им обръщай внимание

Какво по-хубаво от това, че свекървата не ще да идва у вас  Не стига, че си късметлийка, ами и се оплакваш. По-добре ли е да идва всеки ден и после да пускаш теми от рода на "Свеки не ме обича" ,"Аз не обичам свеки, ПОМОГНЕТЕ!"

Да. Имах големи неприятности със свекърва ми. Няколко месеца ми натякваше, че не ми иска детето, защото било момче, а после няколко месеца, че трябва да се казва Николай на свекър ми. И въпреки, че ние с мъжа ми бяхме решили как да го кръстим, докато бях в болницата, той ми се обади и ми каза "Е какво толкова, защо не го кръстим на баща ми". В последствие го кръстихме Николай и въпреки това те изобщо не се интересуват от детето. Та аз никога няма да си простя, че съм го кръстила на тях и не съм направила това, което ми е казвало сърцето. Ако имам второ дете такова нещо никога няма да се повтори.

да бе ,защо така след като се роди дете вместо да се радват хората стават само скандали и т.н.Една моя бременна приятелка свекърва й още отсега я тормози ,че като се роди детето трябва да го кръстят на нея Николинка И казва "Как един ден като поасне внучката ми ще тръгна с нея по улиците и като ме питат хората на кого е кръстена ,аз какво ще кажа????"Луди хора им еййй Ама аз да не се смея ,защото ми се очертава същия проблем и най-много някой ден да дундуркам малкия Трифончо или Пенка

Изобщо не робувам на тези предразсъдъци. Кръстили сме детето с име което ни харесва,кой както иска да го приема ,не ме вълнува.

Знам че е гадно, но не бива да и се връзваш. Сега ще ти кажа какво стана като родих синът ми
Свекърите ми са ЛЮТИ македонци, традицията и какво ще кажат хората винаги са били движещи сили в живота им. Имат двама сина с по една внучка. Те чакаха внук от години, най-голямата им мечта беше това ха-ха  
Аз имах трудна бременност, в седми месец се наложи спешно секцио...не се знаеше как ще е бебето.
Ние вече бяхме решили че бебето няма да носи името на свекър ми и очаквахме някакви проблеми и много натякване...
Роди се бебето и мъжът ми се обажда на техните да им каже че е добре и се казва Кайл. Баща му изпаднал в тотална ярост, започнал да му крещи как го е кръстил с някакво индианско име, че съм го прецакала, че е глупак и "слаб в главата" и че моментално трябва да вземе мерки да оправи името иначе....
  Е от тогава не сме ги чували, те дори не знаят дали е оживяло бебето
Майка му се опита да се обади след това, но мъжът ми отказа да говори с нея, защото смята че са комбина...на вторият опит а се обади остави съобщение от което буквално ми падна ченето:"...баща ти е много зле, удар ще получи и ТИ ще си виновен за всичко, а аз знам от къде идва всичко(демек от мен)...и т.н."
Повече не сме ги чували.
Ама представете си че го срещне някой колега и го пита как се казва внукът и той вместо гордо да каже ГЕОРГИ трябва да каже Кайл
Те за това на никой не бяха казали че съм бременна, очаквали са най-лошото
Та идеята ми е да не се коркаш щом с мъжът ти сте на едно мнение!
Гледайте се с бебока и да не ти пука!

Аз лично харесвам традицията с кръщаването на дядовците, все пак се касае за рода.
Синът ми го кръстихме на дядо му по бащина линия /той е сирак, дори на децата си не се е  радвал, както на моя син./
Щерката, докато излезе от мене, беше "момче". Голям зор, докато измисля име в болницата, на финала я записах на баща ми. Мнаха две-тре години и свекърва ми изцепи ни в клин, ни в ръкав, че нямало да й подари златни обици, защото не била кръстена на нея.
Аз по принцип простотиите игнорирам, така са ме възпитали, само й поясних, че дъщеря ми има вече 3 чифта златни обици, подарени й от хора, които я обичат и баба й занемя.
Пнеже другия й син е неин любимец /адска простотия/, но го мързи да се жени, в момента я бъзикам на неосъществимата тема "кръщаване на внучка на нейната буква".

И аз така