Аз родих близнаци в 36гс. Единият тежеше само 1030 гр и живя по-малко от 48 часа. Другият е жив и здрав и вече е на 6 м. Знам ,че все пак имам едно бебе , но с времето ми става все по- трудно. Все повече плача и си представям другото ми бебче. То даже не знае как изглеждам. Няма да го видя да ми се усмихва, да ми гука. Мислех, че времето ще притъпи болката, а тя става все по-голяма. Имам чувството, че расте с дни. Моля ви помогнете ми
- Публикувана: 19 ян. 2008, 14:42 ч.
- Последно мнение: 21 март 2008, 14:42 ч.
Помогне те ми, Моля
мила, можем ад те подкрепим, но уви сама трябва да си помогнеш - в тези болки няма помощ...
опитай се да си мислиш че по този начин Господ е спестил много болка на детето ти
първо е отредил нещо, после видял че детето няма да издържи - и си гое прибрал
но някой трябва да носи отредената му болка...и тоав си ти
но пък така детето ти не страда
бъди силна - звучи глупаво, но заради малкото се дръж...това не значи да не страдаш - човек трябва да си изпроводи мъртвите, а това е свързано с много болка и тъга...но за да са спокойни малките ангелчета, не бива да задържаме болката повече от необходимото, не бива да прекаляваме съ сстраданието си, защото така не им даваме покой
тъжи, плачи, но после пускай по една усмивка, защото детето ти далеч от теб е въпреки всичко на едно хубаво и прекрасно място
а някой ден и ти ще си при нег!
имай търпение само и бъде смела и силна до тогава
потъжи и тъгувай, но винаги съ ссъзнанието, че всичката ти тъга, всъщност го е освободила и го е направила щасливо защото ти носиш тук неговия кръст, а то вече е свободно!
прегръдки и винаги като ти е тъжно пиши - вярвам винаги ще можем да бъден поне до теб било то и виртуално
опитай се да си мислиш че по този начин Господ е спестил много болка на детето ти
първо е отредил нещо, после видял че детето няма да издържи - и си гое прибрал
но някой трябва да носи отредената му болка...и тоав си ти
но пък така детето ти не страда
бъди силна - звучи глупаво, но заради малкото се дръж...това не значи да не страдаш - човек трябва да си изпроводи мъртвите, а това е свързано с много болка и тъга...но за да са спокойни малките ангелчета, не бива да задържаме болката повече от необходимото, не бива да прекаляваме съ сстраданието си, защото така не им даваме покой
тъжи, плачи, но после пускай по една усмивка, защото детето ти далеч от теб е въпреки всичко на едно хубаво и прекрасно място
а някой ден и ти ще си при нег!
имай търпение само и бъде смела и силна до тогава
потъжи и тъгувай, но винаги съ ссъзнанието, че всичката ти тъга, всъщност го е освободила и го е направила щасливо защото ти носиш тук неговия кръст, а то вече е свободно!
прегръдки и винаги като ти е тъжно пиши - вярвам винаги ще можем да бъден поне до теб било то и виртуално
Ох, миличка, преживяла съм същото, само че аз родих в 33г.с.-момичета.Едното беше с аномалия и живя също около 48 часа.
Дъщеря ми вече е на 6год. и все още си представям какво щеше да бъде, ако бяха двечките.
Сама трябва да си намериш някакво успокоение, никой не може да ти помогне.Такава болка времето не лекува, просто трябва да се научиш да живееш с нея и да не се оставяш да те владее.
Аз лично се успокоявам като си представям, че бебчето ми е на по-добро място и че там за него се грижат любимата ми баба и леля ми.
Дъщеря ми вече е на 6год. и все още си представям какво щеше да бъде, ако бяха двечките.
Сама трябва да си намериш някакво успокоение, никой не може да ти помогне.Такава болка времето не лекува, просто трябва да се научиш да живееш с нея и да не се оставяш да те владее.
Аз лично се успокоявам като си представям, че бебчето ми е на по-добро място и че там за него се грижат любимата ми баба и леля ми.
Една силна прегръдка и от мен! 
Бъди силна-живота ни поднася такива моменти именно за да ни направи по-силни.Макар да не го осъзнаваме това!Мой съвет е въпреки неогасващата мъка ,мисли и се отдай на бебенцето си сега още по-силно и ще видиш,че когато мислите ти те сполетят отново за загубата на другото същество ще стане по-лесно за да го преглътнеш.Така е рекъл Господ.........така е трябвало да стане!Бъди силна и борбена и ще видиш,че времето ще излекува болката ти компенсирайки с други радости в живота ти! 
Бъди силна-живота ни поднася такива моменти именно за да ни направи по-силни.Макар да не го осъзнаваме това!Мой съвет е въпреки неогасващата мъка ,мисли и се отдай на бебенцето си сега още по-силно и ще видиш,че когато мислите ти те сполетят отново за загубата на другото същество ще стане по-лесно за да го преглътнеш.Така е рекъл Господ.........така е трябвало да стане!Бъди силна и борбена и ще видиш,че времето ще излекува болката ти компенсирайки с други радости в живота ти! 
Мили майчета ,аз също загубих бебе.Роди се със сърдечна малформация.След като мина малко време си дадох сметка,че Господ не ни наказва тези майки като прибира децата ни.Защото я си представете цял живот в мъки за него и за нас.Сега ни боли ,но тогава болката щеше да бъде мн по-голяма да гледаш болно дете и цял живот да се измъчваш,че не е като останалите.Бъдете силни заради останалите дечица.
съчувствам ти,защото да мислиш за неродено ..........а да имаш близнак е съвсем друго-цял ден ти е пред очите и като ти се усмихне виждаш в него и другото детенце...........
Здравей! Аз също съм на твоето положение. Също като теб реших да си кажа мъката тук във форума моята тема е "И мъка и радост".
Мислим, че като напишем няколко реда и тъгата ни ще мине, да докато писах темата си, си поплаках и за миг ми олекна, но след това се връщаш в реалността и пак ти се свива сърцето, пак я усещаш тази празнина. Аз вече съм го писала: Не се мъчи да запълваш празнината, тя е само за твоето момче. Нека не спираме да мислим за тях, трябва да мислим за тях, те са нашите деца...
Плачи си когато ти се плачи, а след това прегърни Ивайло така ще прегърнеш и другото си дете и се усмихни с най хубавата си усмивка, те очакват това от нас. Бъди силна, прегръщам те
Мислим, че като напишем няколко реда и тъгата ни ще мине, да докато писах темата си, си поплаках и за миг ми олекна, но след това се връщаш в реалността и пак ти се свива сърцето, пак я усещаш тази празнина. Аз вече съм го писала: Не се мъчи да запълваш празнината, тя е само за твоето момче. Нека не спираме да мислим за тях, трябва да мислим за тях, те са нашите деца...
Плачи си когато ти се плачи, а след това прегърни Ивайло така ще прегърнеш и другото си дете и се усмихни с най хубавата си усмивка, те очакват това от нас. Бъди силна, прегръщам те
Милички, искренно ви съчуствам за голямата мъка и болка. ilyova, zori13, напълно ви разбирам, но искам и аз да споделя нещо с вас. Аз загубих нашите близнаци в 28 г.с. , но починаха и двамата. Едното бебе се е родило мъртво - не го видях, защото ме оперираха. Другото бебе живя 3 дни, но жива го видя единствено баща му. Понеже аз се възстановявах много бавно и трудно точно когато щях да отида при него и то почина. Успях да видя само трупчето му което беше толкова съвършено. Когато разбрах че едното бебе е мъртво плаках много, но мили майчета вие сте щастливи че имате едното, защото когато ми казаха че и второто бебе е мъртво исках и аз да умра с тях и мислех че от мъка може и да стане. Последваха много тежки седмици на болка и сълзи - моите и на съпруга ми, защото нашите деца загинаха заради лекарска немарливост. Та ние дори не знаехме че са две до последно. Въпреки това аз съм много благодарна на Варненските лекари, които направиха всичко възможно след непоправимата грешка на Разградските си колеги. Сега ходя на консултации във Варна и чакаме нашето прекрасно бебче. Исках само да ви кажа че вашите деца са с вас и давайки любов на едното вие давате и на другото си бебе!
ilyova, zori13, напълно ви разбирам, но искам и аз да споделя нещо с вас. Аз загубих нашите близнаци в 28 г.с. , но починаха и двамата. Едното бебе се е родило мъртво - не го видях, защото ме оперираха. Другото бебе живя 3 дни, но жива го видя единствено баща му. Понеже аз се възстановявах много бавно и трудно точно когато щях да отида при него и то почина. Успях да видя само трупчето му което беше толкова съвършено. Когато разбрах че едното бебе е мъртво плаках много, но мили майчета вие сте щастливи че имате едното, защото когато ми казаха че и второто бебе е мъртво исках и аз да умра с тях и мислех че от мъка може и да стане. Последваха много тежки седмици на болка и сълзи - моите и на съпруга ми, защото нашите деца загинаха заради лекарска немарливост. Та ние дори не знаехме че са две до последно. Въпреки това аз съм много благодарна на Варненските лекари, които направиха всичко възможно след непоправимата грешка на Разградските си колеги. Сега ходя на консултации във Варна и чакаме нашето прекрасно бебче. Исках само да ви кажа че вашите деца са с вас и давайки любов на едното вие давате и на другото си бебе!
разбирам те .през 2004 родих прекрасно мом4е,но с тежка болест вапреки вси4ко живя 2 месеца в пирогов и аз бях неотла4но до него .повярваи много по ло6о е да гледа6 детето ти как умира и да не може6 да му помогне6.не мога да забравя мартвото ми беб4е,но мисалта 4е имам живо и здраво дете ме крепи.скрии в сарцето си маката и гледаи напред 