Когато малкото камъче обръща колата...

  • 4 337
  • 53
  •   1
Отговори
Регистриран потребител съм, но в момента ми е толкова объркано, че предпочитам да пиша така...
Повечето от вас, да не кажа всички, сигурно ще ми се изсмеят на проблема, но когато той се повтаря до безкрай, започва да тежи 
Не сме женени. Заедно сме повече от 6 години, в които не сме имали сериозни проблеми, освен дребни спречквания за глупости, които обаче Той е превръщал в големи драми. Не знам дали е от значение, но е зодия Рак...Толкова сме различни в това отношение. Аз паля бързо, но и адски бързо ми минава и ако съм виновна, веднага се извинявам, карам го да се чувства най-важния мъж в този момент...В което май ми е и грешката.
Та случи се миналата сряда. Просто споделих, че обожавам Италия, че ми е голяма мечта да ида там и погледнах какви екскурзии се предлагат това лято. Явно много съм се въодушивила, защото след известно време започна да ми говори, че едва ли не не съм зачитала това, което прави за мен, че много често ходим насам – натам тук из Бг, че винаги ще искам още и още, а той винаги трябва да ми го даде...Което не е така. Аз си споделих детската мечта, която ако някой ден стане реалност, трябваше да бъде с него...
Както и да е, беше ядосан и аз го оставих , за да не се дразним допълнително.
Имаме заведение и малко апартаменче извън града и от четвъртък до края на седмицата той реши,че няма да се прибира вкъщи. Което за мен е голяма глупост. Хората си решават споровете като говорят, а той – като мълчи. Вчера се обадих и го питах мисли ли да се прибира изобщо. Каза да не съм го чакала. Попитах го в такъв случай да си събирам ли багажа, аз живея все пак в неговия апартамент, не искам да се чувствам като натрапница и ако е заради мен – да не се прибира в къщата си....Пак ми повтори да не го чакам и ако искам , да си го събирам. Еми не издържах на поредната простотия за толкова дребно за мен нещо, хванах си половиния багаж и се прибрах....
Знам, че след време и двамата ще съжаляваме, но неговата пуста гордост няма да му позволи той да ми се обади, а този път аз не съм склонна да правя първата крачка, не се чувствам виновна за нищо....

Кажете ми, нормално ли е такова поведение от един 32 годишен мъж??? Аз съм на 25 и не го разбирам, за мен е детинско. Дайте ми мнението си или съвет.
И само да кажа, не става в никакъв случай въпрос за др жена. Когато не е сърдит, е най-милия и грижовен мъж на света, знам, че ме обича и то много, повтарял го е хиляди пъти, но заслужава ли си след всяко негово нацупване аз да хабя толкова нерви ...Уморително е!
Съжалявам , че е написано толкова объркано! И благодаря на всички, които ще се включат!

# 1
  • Мнения: 2 270
Много добре си формулирала заглавието - поздравления за което Hug
Малките камъчета обръщат колата - факт, но когато двама души се обичат ще го преодолеят! Остави го няколко дни - ще преусмисли нещата и ще те потърси!

# 2
  • София
  • Мнения: 2 079
Трудна ситуация .....  Tired
Права си, че малките камъчета обръщат колата.   ooooh!
Обади му се, за да му кажеш, че си се изнесла от дома му и че искаш да си поговорите, когато е готов.
Седнете на неутрална територия, сами двамата и се изяснете - какво искате един от друг и как да продължат отношенията ви.
И изобщо да продължите ли да живеете заедно, след като не можете да правите малки компромиси един към друг.
А що се отнася до мечтите - аз и досега имам мечта да посетя Швейцария и Лихтенщайн, но и до днес не съм могла да я осъществя. Вече 15 години. Tired
Но .... Това си е моята мечта. И все някога се надявам да направя това си пътуване - ще изчакам момента, ако ще и това да е последната ми мечта. Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 139
"Малкото камъче" много често е капката, която "прелива чашата" у другата страна, докато ние си мислим "какво пък толкова е станало?" Може би на човекът му е писнало от теб заради други неща и това вече му е дошло в повече.
Опитай да поговориш с него какво го е ядосало и какво по принцип го ядосва и си подредете приоритетите. Дано се разберете.

# 4
  • Мнения: 2 018
Мога много дълго да ти пиша и не знам дали ще успея да напипам причината за тези недуразумения между вас...
Може и да е малко камъчето, но бъди сигурна, че проблема е по-голям от малкото камъче. Важно е да търсиш причината за вашият проблем. Повода е само това, което е казал той - твърде много изисквания, които той се опасява, че няма да може да изпълни.
Може би трябва да се замислиш, да не би да изискваш прекалено много от него. Не те обвинявам в момента, а просто изреждам възможни вариянти!
Ти може и да си споделила само, че детската ти мечта е...Бъди сигурна този човек те обича! Той иска да те направи щастлива, но не е сигурен в собствените си възможности.
Не знам, да не би пък и просто да си търси повод да се разделите  Thinking

Едва ли внесох яснота в ситуацията, но мисля, че ти си го познаваш най-добре и ако, си сигурна, че те обича, може би трябва да го успокоиш по някакъв начин.

# 5
Благодаря ви за отговорите... Hug
За мнението на muneca само да кажа - Да, би било възможно да е така, да му е писнало, но ние говорихме за брак тази година. Предлагал ми е много пъти, но все нямаше подходящ момент - първо аз учех, после той сменяше работата, а и апартамент оправяхме...не мисля, че човек, който е готов да се обвърже, ще му писва толкова лесно.Поне не е редно. И проблемът в цялата история е не на кой колко му е писнало, а начина, по който си решава проблемите. А той определено не е с мълчание и цупене. Хиляди пъти повече предпочитам да дойде да ми каже: не ме кефиш вече, да се разделим, че да е мирно и кротко...Но не - той мълчи и чака, чака аз да реша нещо....
После съжалява, сам го е казвал и при други подобни случки: " Реве ми се, иде ми да скоча от прозореца." И на въпроса ми защо тогава не ми се обажда, отговорът е : Ми така, не мога, нещо ме спира ...

# 6
  • Мнения: 2 556
Пожелавам ви да се оправите, щом го искаш. Но се въоръжи с търпение занапред, трудното тепърва предстои, когато вече сте женени и с дете, сегашното положение ще ти се вижда лесно разрешимо, човека явно си е с труден характер и редовно ще трябва ти да оправяш нещата. Confused

# 7
  • Мнения: 2 018
той мълчи и чака, чака аз да реша нещо....


Трудно ли поема отговорност? Питам, защото отказа за вземане на решение е бягство от отговорност!

# 8
той мълчи и чака, чака аз да реша нещо....


Трудно ли поема отговорност? Питам, защото отказа за вземане на решение е бягство от отговорност!

Не, Бо, принципно е много отговорен. Просто е много горделив и не може да прави крачката към помиряване първи. Каквото е - такова. Може пък така да е по-добре и за двама ни...

# 9
  • Мнения: 552
И на въпроса ми защо тогава не ми се обажда, отговорът е : Ми така, не мога, нещо ме спира ...
Ами това е... пустата мъжка гордост  Tired затова обикновено от жената се очаква винаги да е в ролята на помирител... Crazy Явно и на теб ще ти се наложи отново да влезеш в тази роля  Rolling Eyes не е приятно, но ми е до болка познато... а предполагам, и на повечето от пишещите тук жени.
Разбира се, от разказа ти за ситуацията не става ясно в какви отношения сте като цяло... а е доста вероятно, дори на теб всичко да ти изглежда наред, за него не е така. Но поне на мен отстрани ми се струва, че проблемът ви е преодолим с усилие от твоя страна, поне отначало... а после пък ще трябва да проявяваш търпение и да не му натякваш  Rolling Eyes Всичко това безспорно е уморително, и при нас е същото  Crazy но май това са някакви стандартни схеми за отношения в двойката по принцип  newsm78

# 10
  • Мнения: 293
Усилия, роля на помирител.. женски глупости. Остави го на спокойствие, ще му мине.
Сам ще ти се обади, когато реши.

# 11
  • Мнения: 59
ох наистина е много горд, иска ти да проявиш инициативата и да му кажеш да се върне. . .6 години е много време,няма как да загърбите толкова време съвместен живот.Не си струва,просто.Като му мине ще се оправите,спокойно.Всяко семейство се кара това е нормално,всеки човек е различен и има свои разбирания за всичко.Няма начин така е-аз колко пъти съм си трагвала не ми се мисли,ама още сме заедно с моя.

# 12
Във всяко едно ваше мнение намирам по капка истина. Благодаря ви, момичета! Hug
На стелито искам да кажа, че и ние много пъти сме се събирали, разделяли, тръгвала съм си...Но всичко се е оправяло за няколко дена, защото аз съм по-приветлива, обаждам му се и не ме е срам от това, че говоря с него в период, когато сме скарани. После сам си признава, хубаво , че съм се обадила, защото му било много гадно.
Но докога така...Аз това се питам.Има ли смисъл да продължаваме така..до следващия път? Tired Все аз ли ще съм 'меката мария'

# 13
  • Мнения: 473
Остави го на мира, явно не му е най-прекрасния период. Мъжете често изпадат в "дупки" и най-лесно ще решиш проблема като се отдръпнеш без да го притесняваш изобщо. Знам, че на всички жени ни е писнало все ние да се съобразяваме с тяхните настроения, но ако искаш да си с него му давай възможности за усамотение. Със сигурност ще размисли и ще ти е благодарен.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 148
Сигурно си доста раздвоена - дали пак да се обадиш, от една страна и аман вече!, от друга. Разбирам те! Като четох всичко имам доброто усещане, че ще ти се обади той. В повечето "караници" ти си правила първата крачка към помирението и той е свикнал на това. Е, ще трябва да го "отвикнеш"  Wink. Мисля си ,че доста ще се стресне, че не го търсиш ти и ще те потърси. Вярвяй! И като стане това, седнете и поговорете. Връзката между двама души се държи от две страни, той държи малко хлабаво  Simple Smile , отпусни и ти да видиш как ще дръпне! Просто изчакай малко, всичко ще се оправи и този път той ще е "меката Мария"  Laughing!

Общи условия

Активация на акаунт