За правилата във възпитанието...

  • 1 968
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 494
Искам да ви попитам: Определяте ли някакви правила вкъщи и доколко държите да се спазват от децата? Имам предвид например- в колко часа да се става, в колко да се ляга, какво може и какво не може да се яде в определено време, да се спи ли  следобяд или не, да се изяжда ли всичко в чинията и т. н. Доколко допускате компромиси с правилата, които смятате за важни и кога сте склонни да промените правилата?
Питам, защото в определени моменти,в желанието си да създам някакъв навик или ред, се усещам, че се държа много строго и не се харесвам. Бих искала да давам повече любов и топлота, а не заповеди и строги изрази.

# 1
  • Мнения: 3 367
..да,имаме правила; намирам ги за много полезни и по никакъв начин не намаляват "любовта и топлината" ; строго не се държа,не викам,не тропам по масата,но всички знаят последствията от неспазени правила,имат избор ,но с ясно съзнание какво става ако не ядат на масата (стават и не ядат до следв.ядене),ако не си легнат навреме (няма приказка) и пр..

# 2
  • Мнения: 23
Задължително трябва да има правила. Ако искаш после да нямаш проблеми в училище. Детето от малко трябва да знае, че вкъщи става това, което кажат мама и татко, а в училище- учителката.

# 3
  • Мнения: 581
 Имаме си  железни правила, с които не се допуска компромис.Имаме и такива, които понякога нарушаваме.

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Правила имаме единствено за "безопасност на труда" - електроуреди, контакти, говорене с познати и непознати и вземане на неща и др. Правилата според възрастта - сега вече си оправят леглата, раздигат масата, оправят си стаята и други подобни дребни.
Правила, свързани с часовника нямаме - достатъчно е, че трябва да са на училище извънкласни занимания в определен час. Съобразяваме се с времето за свирене, че да не тормозим комшиите.
Правила за хранене - и да, и не. Все пак ядат нормална храна на основните яденета, но понякога искат и боклучава (и аз, де). Не са длъжни да си изяждат всичко, но ги питам колко искат да им сипя.
Компромиси с безопасността не правя, но всичко останало е според зависи.

# 5
  • Мнения: 29
И ние имаме правила-за хигиенните навици,съня и уважението към родителя и най-вече към себе си.Не че ги спазваме винаги,но поне се стараем. Peace

# 6
това е супер тема....
то и аз съм строга, но понякога се хващам че,
правилата ми понякога нещо хич ги няма.....
разкажете повече за вашите правила, какви са наказанията
на кое наблягате повече и на кое не- кое е  важно....
ще бъде поучително! благодаря предварително

# 7
  • Мнения: 5 877
не, нямам почти никакви правила, според майка ми съм пълна анархия.
Правилото е да не се обиждат хората. Когато сме навън, правилото е "едно желание на ден" - тоест ще й купя едно нещо по нейно желание, обикновено става въпрос за шоколад или бонбони. И толкова, не се сещам за други твърди принципи.
Вярвам, че у дома нещата трябва да се получават естествено. Ако е весела и видимо не й се спи, може да поиграе още малко. Ако не е гладна - да не яде. Ако си е разхвърляла стаята, значи е играла на нещо интересно, просто ще ми помогне да я приберем. Следобяд пък въобще не я карам да спи, като не ще - не ще.
В резултат от това имам много разбрано дете.

# 8
  • Мнения: 1 494

Вярвам, че у дома нещата трябва да се получават естествено. Ако е весела и видимо не й се спи, може да поиграе още малко. Ако не е гладна - да не яде. Ако си е разхвърляла стаята, значи е играла на нещо интересно, просто ще ми помогне да я приберем. Следобяд пък въобще не я карам да спи, като не ще - не ще.
В резултат от това имам много разбрано дете.


Ето тук ме уцели в десятката. Това са ми двата полюса- от една страна искам да се научи, че в живота има правила и който не ги спазва, често е в неизгодна позиция, а от друга страна бих искала да има свободолюбив дух, да не съобразява със стереотипи, които ограничават творчеството и въображението във всяка сфера на живота. Един вид искам да уцеля баланса между двете крайности...
На теория добре, но на практика  Whistling Всяка от по-сериозните дейности минава през това сито- тук мога да отстъпя, там- не и така до безкрай. То май битката повече е в моята глава.  Laughing Може би първо аз трябва да се освободя от стереотипите... Thinking На моменти  обаче,  имам чувство, че губя контрол над него.
Разбира се, относно безопасността компромис не трябва да има.
Но ето един конкретен въпрос- Какво правите, ако повторите няколко пъти нещо, а детето ви не го изпълни?

# 9
  • Мнения: 5 877
Заставям я физически. Ако е за пантофи, нахлузвам й ги на краката, ако се дърпа за някаква играчка, вземам я и от двете деца.
Избеснявам и наказвам сериозно за тръшканици тип "ужасните две", не за ходене по чорапи и прочие.

Не знам, Абигейл, аз съм възпитавана с много правила. Не само, че се яде на масата, ами всички почват едновременно и никой не става, преди и последният човек да си е доял, в никакъв случай не побутваш храната, но и не можеш да смесваш солено и сладко, да речем, да говориш с пълна уста и т.н. Звучи хубаво, но на практика значеше обяди и вечери сред неспирни забележки. И за всяко нещо така.
Първата ми работа, като станах студентка, беше да зарежа целия "правилник".

За детето - гледам, че в детската градина ги стягат доста - раз-два, сега всички се хранят, раз-два, сега всички трябва да спят, раз-два, "може ли да отида до тоалетната". Е, нека пък вкъщи да е по-свободно.

# 10
  • Мнения: 1 494
Аз също съм възпитавана така- строго. Мнението ми не значеше много. Ние също всички сядахме да ядем, не можеше отделно. Следобед са ме карали да спя до една много по-голяма възраст. Много го мразех това. И още доста 'правила', които сякаш прекършиха собственото мнение. Това ми е коствало много...Но пък станах изпълнителна и дисциплинирана. Едва години  по-късно успях да възвърна загубеното, но вече не спонтанно, а с разум. Затова сега съм в такава 'дилема'.
А най-не се харесвам, като взема да викам и да се карам на детето. Иска ми се да решавам тези конфликти спокойно. Моето дете не е с моя темперамент- по буйно е, по-своенравно и затова по-трудно изпълнява...

# 11
  • Карлово
  • Мнения: 4 572
Явно всеки степенува правилата според какви негативни спомени има от детството си. Аз бях тормозена с храненето. Докато не си изям "гадостта" не ми разрешаваха да ставам от масата. Така мразех яйца, мляко и зеленчуци в яденето и какво ли не. Помня за едно кисело мляко как ми позволяваха да си взимам по парче шоколад на всяка лъжица мляко. Много е гадно. Сега се питам и защо ми беше този шоколад, да бях го зарязала заедно с млякото. Така за храната препоръчвам, но като видя че не и е по вкуса не настоявам. Колкото и каквото и се яде.
За следобедния сън - има деца, които са много кисели, ако не са спали след обед е моето дете и племенницата са от този тип, с приказка за заспиване и разни други обещания сънят беше закон. Ако не му се отразява на детето защо да ляга след обед?
Мене пък ме тормози по-спокойният темперамент на моето дете. Аз съм по-импулсивна, а то като се замотае и ми яде минутките..  #Cussing out

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
и на мен ми се струват муднички, но като се замисля, по-скоро аз съм доста "бърза" като съм изнервена. Май всички ни тресе една и съща болест. На децата нищо им няма, за тях светът се движи по този начин и така и толкова им възприемат сетивата. Трудно ми е да си го кажа, но не бива да се сърдя на някого, защото в момента не може да направи повече, отколкото прави.

# 13
  • Мнения: 24 467
Да, имаме правила, но се придържам към максимата да са малко на брой и ясни, за нещата, които сме счели със съпруга ми, че са наистина важни.
Възпитание без правила не е възпитание, а просто отглеждане, като при животни в обор. Тиранията, т.е. другата крайност, също не е възпитание, а управление със сила, т.е. отсъства основния елемент- на децата да бъде предоставена възможност да стигнат до свои изводи за необходимо поведение.
Всяко семейство само определя границите- бройката и видовете на правилата, последиците при неспазването им /защото ако няма последици съществуването на правила е безсмислено, те са вид норма и като такава осъществяването им става доброволно, а при липса на добра вола- принудително/. Въпросът за границата е строго индивидуален и конкретиката е различна за всеки човек.

# 14
  • Мнения: 48
При нас важи на 100% написаното от Анда.Не задължавам почти за нищо,санкционирам само,ако сметна,че с поведението си обижда други деца или възрастни.

Общи условия

Активация на акаунт