От 9 ти януари и ние вече не се кърмим.
Наложи се да отбия заради операция и последвали лекарства.
Отложих операцията с месец и половина (това бе максимума,който ми позволиха лекарите )за да стане процеса по плавно.
Нямаше на кой да оставя малкия и аз да се появи после в друга роля,при опитите ни да го приспи баща му и да спи с него детето ревеше,не искаше нито приказки,нито ритуали за приспиване-нищо и аз разбрах,че трябва да взема аз крайните мерки.
А преди месец и половина ,когато стартирах отбиването сина ми сучеше почти постоянно и денем и нощем.
Първо се намазах с Даум екскол (извинете ако не се пише така)и обясних на малкия,че гърдите са болнички и горчат,но пак много го обичат.
Той се погнуси, като ги опита.Така горчаха по цял ден а вечер ги миех(адски трудно се мие тая гадост-после почнах да мажа само едната )и му давах да суче за приспиване и нощем.
През деня единствения начин,който призна освен сукането е да го приспивам на ръце и да пея Нани нани.
Буквално три дни преди операцията махнах и вечерното приспиване с кърмене-той бе свикнал вече с това Нани нани и носенето на ръце и го прие и за вечерно приспиване.Нощното кърмене обаче нямаше как да го махна,той сучеше въпреки Даум екскола,нощем го облизваше без проблем.
За последно го накърмих сутринта преди операцията(беше ми много тъжно )
Трябваше да остана 2 дни в болницата,но се разбрах с лекарите да ме пуснат,защото не исках малкия да плаче за мен.
Жива умряла ,натъпкана с обезболяващи го приспах вечерта пак на ръце и последва най кошмарната нощ -той се буди искайки да суче ,но аз нямаше, как да му дам ,защото бях на антибиотици и обезболяващи напълно несъвместими с кърменето и цяла нощ го носих,пях-ужас.
Вече 2 седмици минаха от тогава и той пак иска да суче и се буди нощем,но сега поне не се налага да го нося а само в леглото го люшкам и пея-иде ми да се гръмна от безсъние.
Имах адски много кърма и въпреки сравнително плавното отбиване ми дадоха двойна доза достинекс -4 таблетки и пак направих бучки на два пъти,цедих се и след това .А колко чай от Салвия съм изпила
Добре,че беше Хедра(специални благодарности )и както винаги ми даде страхотни съвети на лични
Моето момченце е все още тъжно заради отбиването,на мен също ми е мъчно-хормони ли са това не знам,но като се сетя ,как се кърмехме се разплаквам.
Сина ми сега иска много често да ми вдига блузата(ако откажа истерично плаче),целува ми гърдите много мило,като ги гледа се смее,казва,че ги обича и се гушва между тях.Трогателен е.
Откак не го кърмя(а той пиеше много,поне по литър кърма дневно)детето прояде двойно,но и се промени сякаш храносмилането му-сега има запек(а с кърменето имаше изключително редовно стомахче),изпражненията му са станали различни и доста мазни,също му се появи лош дъх(вчера педито го видя и каза, че не е тревожно и тя даже не го намира лош)но не мирише така чистичко устичката му като преди.Все пак педито призна,че такава голяма смяна на основната храна е нормално да предизвика тези промени.
Също много ме притеснява това,че го няма вече този имунитет ,който му давах срещу болести, но според педито това,че година и десет месеца е кърмен му е дало имунитет и за напред.
Единственото положително сега за мен е,че след близо 2 години вече мога да ям шоколад и ядки и торти и изобщо безброй вкусотии-алергени от които до последно се въздържах напълно,кърмейки склонното ми към алергии дете.Само алкохол не смея още да опитам,че сигурно и от 10 грама ще се напия след периода на кърмене а и бременността в които не съм близвала.
Успех на всички и дано при вас отбиването е по леко
Хедра още веднъж мерси