Публикувана: 25 ян. 2008, 09:56 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2008, 22:20 ч.

семейството след съжителство с родители.......

3 234
18
1

25 ян. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 4

Здравейте,

предстои ни с мъжа ми да заживеем самостоятелно без неговите родители / от четири години живеем с тях/. Съжителството на две поколения успя да създаде доста проблеми между нас, които не са непреодолими, но въпросът ми е има ли шанс тези отношения да се оправят след като се отделим и заживеем сами с детето ни.... могат ли годините на караници и недоразумения да бъдат загърбени и забравени или винаги ще висят над нас. Знам, че ще ми кажете, че зависи от нас двамата, но просто бих искала да разбера опита на други двойки, които са градили взаимотношенията си в присъствието на родители и после поемат самостоятелно. Благодаря ви предварително за споделения опит

# 1 25 ян. 2008, 10:03 ч.

Мнения: 1 186

Не се притеснявай скъпа....всичко ще се оправи щом сте си самостоятелни вече Peace

.....аз мисля че наистина както казваш ти,сега изцяло зависи от вас самите Peace

....

# 2 25 ян. 2008, 10:04 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Естествено, само имайте положителна нагласа.

# 3 25 ян. 2008, 10:06 ч.

Мнения: 1 172

Нямам такъв опит, но ще ти разкажа как се получи при братовчед ми. Снахата и свекървата бяха перманентно скарани, но това не пречеше да си поделят домашните ангажименти. Когато се отделиха, отношенията м/у снахата и свекървата се подобриха значително, за разлика от тези м/у нея и съпруга й (братовчед ми). Основните й оплаквания са, че той не й помага, не се занимава със плащане на сметките и други подобни (преди това свекървата се занимаваше с това), не е научен да си организира така денят, че да успее да прибере детето от градина (защото майка му винаги е била на линия). Така че трябва да си помислиш дали сте готови да живеете сами и дали заживяването отделно няма да донесе нови проблеми. Ти си знаеш най-добре.

# 4 25 ян. 2008, 10:22 ч.

Мнения: 49

Здравей, tonya_dr. Ние живяхме с родителите на съпруга ми пет години! Вярно, нямахме дете, което прави нашата ситуация различна. Но откакто се преместихме, поставихме една касичка на видно място в кухнята, под която има надпис: "Всички разговори за родители са забранени, освен ако за последните не се говори с обич и разбиране". Който наруши правилото, плаща глоба в касичката. Къде на шега, къде наистина, но дори за неприятните моменти започнахме да говорим с чувство на хумор. А щом сте успели да изградите семейството си в тези условия, какво би ви пречило, когато вече сте сами? И защо трябва да поглеждате назад? За мен това би имало смисъл само ако това ми помага да стана по-мъдра или за да си спомня нещо хубаво. Усмихни се, прегърни мъжа си и детето, направете парти за новия дом, поканете обичани хора и отворете нова страница. Повярвай ми, и за неговите родители не е бил лесен този период, но времето, в което сте живели под един покрив, е факт. Сега, 3 години по-късно, с родителите на съпруга ми сме още по-близки и често си гостуваме и си спомняме веселите моменти, които сме имали под един покрив. Желая и успех, и да, банално, но от вас зависи да продължите напред, от теб самата най-вече.

# 5 25 ян. 2008, 10:31 ч.

Мнения: 49

Хм, сега прочетох мнението на SV. Ние просто живеехме при родителите на съпруга ми, разделяхме си разходите за всичко, те не са поемали наши задължения, както и ние не сме поемали техни. В този смисъл ние си бяхме самостоятелни. Е, в началото, когато заживяхме сами, на съпруга ми му беше малко по-трудно, защото не се беше отделял от родителите си, но това бе по-скоро емоционален проблем. От друга страна, всеки в един момент, без значение мъж или жена, трябва да се научи да взема сам решения и да поема отговорност. Авторката и мъжа й би трябвало да са го правели и когато са живеели с неговите родители.

# 6 25 ян. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 4

Мисля, че историята на *SV* e може би почти без аналог и искрено се надявам това да не се случва. Мисля, че в нашата ситуация ще бъде по-трудно на мъжа ми, тъй като той не е живял без родителите си. За разлика от него аз живеех дълго време сама още преди да го срещна. Може би и затова ни беше толкова трудно ( особено на мен) да живея отново с родители. Бях свикнала да си поемам сама отговорностите без чужда помощ и ми беше направо да си кажа досадно, докато за него помощта на майка му и баща му беше най - естественото нещо, а пък и като я има защо да я отказва. Въпросът ми може би не е в това дали ще се справяме с отговорностите сами, а дали ще можем да започнем отначало и да забравим тежките думи и спорове, породени от съвместното съжителство.

РS: Идеята за касичката е много добра smile3501

# 7 25 ян. 2008, 12:00 ч.

Мнения: 804

tonya_dr , спокойно, всичко ще се оправи ако имате желание за това.
Не се притеснявай, че съпругът ти не е живял без родителите си, скоро ще оцени предимството да сте самостоятелни и да имате свой дом където с никой не трябва да се съобразявате.
Моят син беше най-големия готованец, който можеш да си представиш. Сега откакто живее отделно с жената и детето си е направо неузнаваем. Имам чувството, че е пораснал за една нощ. Няма нищо по-хубаво от това едно младо семейство да живее самостоятелно. Практически далеч от обгрижването и мърморенето на родителите хората наистина стават семейство с всички радости и отговорности, което носи това. Вярвам, че и отношенията ви ще се оправят. Щом изчезне постоянният дразнител, нещата се подреждат.
Идеята с касичката е прекрасна, надявам се спестяванията ви да не се увеличават бързо.

# 8 25 ян. 2008, 12:49 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 670

Аз личен опит нямам, винаги сме живели сами, но имам братовчедка с такъв. Те много трудно се отделиха от неговите родители, просто родителите "не ги пускаха", при това отношенията им бяха повече от проблемни. След като си купиха апартамент и се изнесоха, мъжът и всеки ден ходеше да техните, или пък те идваха у тях. Ама това - всеки ден. Понякога той се изнасяше при маминка за по седмица и после се връщаше при семейството си. Натискът да продадат апартамента и да се върнат обратно при тях беше огромен. Братовчедка ми не поддаде и сега си живее там детето, а мъжът и живее и при нея, и при родителите си едновременно, като всеки е сърдит на всички. Тя просто в един момент вдигна ръце и спря да се разправя и с него, и с тях. На практика конфликтите си продължиха с нова сила и самостоятелното им жилище нищо не промени. Надявам се обаче този случай да не е често срещан.

# 9 25 ян. 2008, 13:04 ч.

Мнения: 71

Ние също живяхме 3 години с родителите на съпруга ми.Там се роди и детето ни.Много пъти съм се чувствала неразбрана и непълноценна,но това е било повече заради моята нагласа,а не заради родителите му.Изключително много ги уважавам и обичам,много повече,от както не живеем заедно Embarassed

Но сега отношенията ни са много добри,често ходим на гости и те идват в нас.Разбираме се чудесно и няма проблеми помежду ни.от което най-щастлив е съпругът ми!

# 10 25 ян. 2008, 13:36 ч.

София
Мнения: 62 595

Ще ви се отрази здравословно като се преместите. Няма да забравите неприятностите, но поне няма постоянно средата да ви напомня за тях. Малко по малко ще си организирате отношенията на принципа на "суверенитета" на всяко семейство и ще ви олекне.
Успех и късмет на самостоятелното семейство!

# 11 25 ян. 2008, 16:17 ч.

Мнения: 474

Бих казала, че в твоя случай тепърва ще ти започне семейният живот- разпределяне на задължения, нови такива, свикване с нова обстановка и т.н. Но спокойствието, от това, че няма други "уши" и "очи" в близост, че настроението в дома ти е такова, каквото си го направите, без да се съобразявате с още хора, всичко това е безценно.
Винаги се радвам, когато разбера, че млади хора са намерили начин да бъдат самостоятелни. Защото това е нормалното и редното! А дали е по-лесно или по-сложно... Във всички случай е по-добре, щом в цял свят хората правят така- живеят сами, а не по 3 поколения в 2 стаи.
Успех!

# 12 25 ян. 2008, 16:37 ч.

Мнения: 887

Цитат на: nista в пт, 25 яну 2008, 10:22

Много добре го е казала жената!!! Peace

# 13 25 ян. 2008, 20:41 ч.

Мнения: 1 233

Една година живяхме с родителите на мъжа ми - не искам много да си спомням за това време. Сега, четири години след това съжителство все още се усеща напрежение, когато стане въпрос за родителите му. Нещата, които са направили или с които са ме обидили не могат да се забравят. Със съпруга ми по принцип се разбираме, стига да не става въпрос за тези хора - караме се в повечето случаи.

# 14 25 ян. 2008, 21:29 ч.

Мнения: 265

и ние ще се местим до 2 месеца в наш апартамент.само чакаме да ни го издадат с акт 16.нямам търпение,направо мога да разбера всеки,който живее заедно с родители.ами,просто е ужасно.само се моля да не допусна баба свеки да ми гостува постоянно и почти да се пренесе в новото ни жилище,защото тя така се кани.че нямало да може без нас....

Препоръчани теми

всичко ли споделяте със съпруга?

какво мислят мамите за детегледачките

късане на диплом. отношения със свекърите

Вярно ли е ?

Причина:

Причина: