Аз четох в една книга следната рецепта- 2 чаши брашно, една чаша сол и брашно колкото поеме. Някой правил ли е да сподели опит
- Публикувана: 27 ян. 2008, 13:49 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2008, 16:58 ч.
Дайте, моля ви някоя рецепта за домашен пластелин!!
. 
Спомням си,когато бяхме малки,когато баба ни правеше курабийки,винаги ни даваше топчета готово тесто,голяма игра падаше...! 
Какво ти трябва?
1 чаша брашно
¼ чаша сол
2 пакетчета лимонтозу
1 супена лъжица олио
1 чаша вода, в която може да добавиш оцветител
аромат по желание – капсула ванилия, лимон или каквото ти харесва
За оцветител може да използваш боя за сладки или разтворимо сокче като Степ или Танг. Хранителните оцветители също са си химия, и въпреки че продуктът, който правиш, няма да се яде, е по-добре да ги избягваш. Други варианти за натурален оцветител са сок от червено цвекло, от боровинки или водата от размразения спанак, силен чай от хибискус, отвара от люспите на лука, куркума. Ако знаеш още, подскажи ни.
Как се прави пластелинът?
И така, смесваш брашното, солта и лимонтозуто. Добавяш (оцветената) вода, олиото и аромата и бъркаш 5 минути без да спираш върху умерен котлон. За толкова се получава плътна еластична топка тесто. Можеш да го извадиш и да го месиш малко върху набрашнена повърхност, ако искаш да стане по-твърдо. Ако ти харесва и така, направо го даваш на хлапетата да си играят. Нали знаеш – стимулира креативността, развива фината моторика, а и просто ги занимава, което понякога ти е супер нужно.
Тестото е меко, пластично и приятно на пипане, мирише хубаво, не се рони, не цапа и става идеално за всички видове приспособления за игра с пластелин. Ключов момент е не особено приятният му вкус, който гарантира че децата няма да изядат скулптурния си шедьовър най-накрая, независимо от страхотния му аромат. И все пак пластелинът е нетоксичен, ако случайно хапнат заради спорта.
След като се наиграете, може да го запазиш за другия път в кутийка с плътно прилепващ капак, най-добре в хладилника. Трайност - около месец.
1 чаша брашно
¼ чаша сол
2 пакетчета лимонтозу
1 супена лъжица олио
1 чаша вода, в която може да добавиш оцветител
аромат по желание – капсула ванилия, лимон или каквото ти харесва
За оцветител може да използваш боя за сладки или разтворимо сокче като Степ или Танг. Хранителните оцветители също са си химия, и въпреки че продуктът, който правиш, няма да се яде, е по-добре да ги избягваш. Други варианти за натурален оцветител са сок от червено цвекло, от боровинки или водата от размразения спанак, силен чай от хибискус, отвара от люспите на лука, куркума. Ако знаеш още, подскажи ни.
Как се прави пластелинът?
И така, смесваш брашното, солта и лимонтозуто. Добавяш (оцветената) вода, олиото и аромата и бъркаш 5 минути без да спираш върху умерен котлон. За толкова се получава плътна еластична топка тесто. Можеш да го извадиш и да го месиш малко върху набрашнена повърхност, ако искаш да стане по-твърдо. Ако ти харесва и така, направо го даваш на хлапетата да си играят. Нали знаеш – стимулира креативността, развива фината моторика, а и просто ги занимава, което понякога ти е супер нужно.
Тестото е меко, пластично и приятно на пипане, мирише хубаво, не се рони, не цапа и става идеално за всички видове приспособления за игра с пластелин. Ключов момент е не особено приятният му вкус, който гарантира че децата няма да изядат скулптурния си шедьовър най-накрая, независимо от страхотния му аромат. И все пак пластелинът е нетоксичен, ако случайно хапнат заради спорта.
След като се наиграете, може да го запазиш за другия път в кутийка с плътно прилепващ капак, най-добре в хладилника. Трайност - около месец.
Аз ползвам тази рецепта: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174762.0
Получава се възхитителна смес, много по-добра от който и да е купешки пластелин.
От половин година го имам в хладилника и нищо му няма.
За оцветител и аромат ползвах половин степ - предостатъчен е.
Получава се възхитителна смес, много по-добра от който и да е купешки пластелин.
От половин година го имам в хладилника и нищо му няма.
За оцветител и аромат ползвах половин степ - предостатъчен е.