Моля дайте съвет! Как по-безболезнено да тръгнем на ясла?

Най-важното, според мен, е детето ти да не разбере колко си притесненена. Ако подхождаш с увереност и спокойствие, това рано или късно ще се прехвърли и на него.

Би могла, стига да имаш време, да почнеш по-отдалече. Вкъщи му говорете, че децата, като станат големи, ходят на ясла/градина/, че там е много хубаво - добри лели, много приятелчета и т.н. При дъщеря ми много подействаха приказките, че вече е голяма и ходи на работа като мама и тати. Минавайки покрай яслата му я показвай и му говори колко му завиждаш, че ще ходи там...

Предполагам в началото ще ви е трудно, но повечето деца рано или късно свикват. На някои даже им харесва.

За Австрия и Япония със сигурност знам, че когато едно дете започва да посещава ясла, първият ден изкарва 15 минути, до края на първата седмица престоят се увеличава постепенно до 2 часа, и чак след 2-3 седмици детето се оставя по цял ден в яслата.
Именно за да не се окаже внезапен шок за детето.
Ако можеш да договориш подобно нещо с персонала в бъдещата ясла, и ако разполагаш с още 2-3 седмици отпуск, ще е най-добре.

запис , че и мен ме чака същото 

ох като си представа, че и на нас ни предстои това точно след 1 година - дано да ти дадат някой полезен съвет, че и ние да се възползваме, въпреки че всяко дете си е индивид и едвали има работещо правило за всички

       Известно време Бинко ходи от 9 до 11.30. После - само до обяд - до 11.30. Постепенно свикна.
       Говорете с персонала за подобен вариант.

скоро и дъщеря ми ще тръгва. понеже сама си я гледам е мн привързана към мен. с баща й решихме да започнем тренировки от сега . започваме да я водим в детски клубове за по 1-2 часа(2 пъти в седмицата). там свиква с чужди хора, други деца, без нас. в началото плачеше и аз бях с нея. постепено се отпусна и започва да си седи сама. мисля, че е удачен вариант и ще й е по-лесно в градината.

     Пропуснах да уточня , че първото ми дете ходеше до обяд доста дълго време - от 2 години и 1 месец  до към  3 години и 2 месеца ( направо го записах в детска градина , в яслата не ми се  сториха любезни и не искаха да го оставям до 11.30, а цял ден. Една учителка от градината чу разговора и каза,че тя ще го вземе ). И така - ходи около година само до обяд. През това време оставах   у дома с Цвети ( беше бебе ) ,  и до 11.30 се занимавах с него.
      Цвети тръгна в същата група  на 2 години и 4 месеца - сутрин, като водехме батко му, се дърпаше и искаше да остава. Него започнах да оставям направо  цял ден.

Всъщност какво да ти кажа. Моята дъщеря беше много подготвена. Делила се е от нас и с огромно удоволсвие тръгна на ясла. Два часа слад това ми я върнаха разревана до степен, че трудно си поемаше въздух Много тежко го приех.
За съжаление каквото и да направиш в български условия няма как да си спестиш подобни случки. Според мен децата трябва да влизат с майките си вътре и да се започва групова игра, в която постепенно да бъдат увличани, а майките да се "изнижат" незабелязано. А то при нас какво се получава - събличаш го и докато му говориш как вътре го чакат 10 приятелчета идва госпожата и ти го издърпва от ръцете. То плаче, те го взимат и затварят вратата.
Съжалявам, че така описвам нещата, но те са такива. Сега, 3 месеца по-късно детето ходи с огромно желание. Периодът на тежка адаптация при нас беше 2 седмици, което всъщност никак не е много. Но аз продължавам да съм потресена от факта, че персоналът обявява за "нормално" детето да плаче 2 часа без да спре. За мен това не е нормално, при положение, че детето ми беше на 2.4 години, подготвена, контактна... заиграва се. Обича да й се пее, да я занимават с рисуване... Всъщност нещата при нея се оправиха, когато започнаха активните занимания. Но докато по-голямата час тот децата са неспокойни такива занимания не започват Изобщо това е поредната объркана процедура в България.
Най-важно е детето, дори да плаче сутри, вечер у дома да спи спокойно. Започне ли да се буди с плач често и да става много неспокойно, значи приема нещата по-тежко. Нашата госопжица сутрин буквално се дереше, като я взима също правеше физиономии, но вечер си спеше добре. И както ви казвам доста бързо се климатизира.
Така или иначе тръгването на ясла е събитие повече хубаво, отколкото лошо. Стана по-самостоятелна. Заиграва се сама, дори си затваря вратата на стаята. Пее най-различни песнички и си сгъва дрешките, след като ги съблече. Също така си прибира сама всички играчки по местата. Много съм доволна, защото обучението в група върши много по-добра робота от домашното възпитание. Всичко, което научи в яслата и аз съм се старала всячески да й показвам, но ... там се учи, а у дома се глези

Детето ти е вече голямо и има вероятност бързо да се адаптира според мен. Имам предвид, че можеш да му обясняваш какво и как ще му се случи там и то да те разбере. Отначало ще има и сълзи, то май без това не може. А мисля също, че в почти всички ясли има някакъв адаптивен период, в който да го водиш за по няколко часа, колкото да си поиграе с другите деца и така постепенно да свикне и да му хареса.

Моят син тръгна на 2 год. Сълзите сутрин и уговорките продължиха 3 месеца точно. По едно време си мислех, че никога няма да отиде с желание. После изведнъж след коледните и новогодишните празници започна да ходи с голям мерак, ей така от раз, направо не можех да повярвам, че това е моето дете. Сега понякога даже не иска да тръгва, ако се е заиграл с децата.

Има подобна тема за яслите в Нашите деца, можеш и там да прочетеш, ако ти е интересно.

Йони не се беше делил от мен и много се притеснявах за него. Първото важно нещо беше да не усеща моето притеснение. Говорехме му, че това е неговата работа, както тати ходи на работа така и той. Говорех му, че е много хубаво там и отива да се наиграе с децата, както го водя на площадката, но защото вече става студено не може да ходим на площадката и затова го водя там да се наиграе. Около 2 седмици го взимах на обяд , той свикна и сам започна да проявява желание да остава да спи с децата. После го взимах пръв към 3.30-4 часа и така бързо се адаптира. Имахме късмета да попаднем на много добри г-жи, които той много обикна. Сутрин тичаше те да го изчишкат и да му стоплят ръчичките.
Сега се надявам и дъщеря ми да я приемат и да бъде при същите .
 Исках да добавя и че дългите раздели са мъчителни и за двете страни. Колкото по- бързо си тръгвах, толкова и той по- спокоен влизаше. Ако от началото почнем с още малко стой при мен за гуш и аз там , съответно повече рев. Първите дни след като го оставя съм плакала, но той не го разбираше, така си мисли, че след като аз съм разстроена значи го оставям на страшно място и се плаши.

Аз да споделя моя опит с баткото. Той беше много общителен, усмихваше се на всеки, при всеки ходеше. И си мислех, че няма да имам никакви проблеми с адаптацията му. ОБАЧЕ. Първата седмица беше кошмарна. И на мен ми го връщаха хълцащ до задушаване. При това ходеше само до обяд. Постепенно свикна. Започна да плаче по-малко и по-малко, до като накрая не искаше да има събота и неделя - все в яслата да ходи при дечицата. Тогава беше на 1,5 г.
Сега обаче с малчо не зная как ще се справя. Тъй като все още не ходи на ясла /тук са в ремонт/ го гледа баба му. Ми той сега такъв рев му удря за мен, че не знам как ще се адаптира. И не иска да ходи при никой.
Съгласна съм, че детето трябва да се адаптира постепенно. Но май не им се занимава много на персонала с такива за 15 мин, до обяд и т.н. Казано е една седмица до обяд и после с всички по цял ден.
 Иначе все си мисля, че като има и други деца там ще им е по-интересно. Но май е индивидуално.... .
И аз като другите те съветвам: постепенно увеличавай часовете в яслата.
Успех.

Моят син тръгна на ясла на 2години и 3 месеца.Няма да крия ,че трудно се адаптира и все още е в период на адаптация(вече е почти на 2.6)От няколко дни влиза без рев и изпълнения.А преди това огласяхме целия вход,като дойде време за обличане.
Всичко зависи от децата,моя е много привързан ,не е отделян и това оказа голямо значение.
Въоръжи се със здрави нерви ,не прави грешката да се показваш слаба и притеснена,защото децата усещат това.Успех!!!!  

Ние дадохме Християн на ясла на 1 год. и 7 месеца, бях бременна и вече ми беше трудно да го извеждам да играе всеки ден. Аз съм го гледала сама, бях го оставяла на баба му само няколко пъти за 1-2 часа и сташно много се притеснявах как ще се разделим, но той ме изненада, харесва му и ходи с желание. Мисля че много зависи от самата ясла, аз съм много доволна от отношението в Санаториялната ясла в Варна, където сме. И ние бяхме в началото за няколко часа, после остана да спи , но го взимахме веднага след това, и така постепенно, въпреки че нямаше проблеми...
Бих  казала че даже за мен беше по трудно отколкото за него, стояла съм 1 час в фоаето да го чакам да се събуди и да го взема
Така че може и твоето дете да те изненада, там все пак се играе и им е интересно, а наблюдението ми е че и тези които плачат сутрин се успокояват буквално след затварянето на вратата...

Дъщеря ми септември ще тръгне на ясла. От сега ми се е свило сърцето. Аз я водя по клубове, събирам я с деца, оставям я за по-дълго при бабите, за да свикне с липсата ми. Незнам какво друго да направя?