Пак Министерството на образованието се изгаври с децата.Останах с впечатлението, че това ще бъдат повече часове по философия, а не по религия.Обучението ще бъде задължително, от първи клас разбира се.Разгледах разпределението на темите по класове и ми се струва абсурдно.Какво ще разберат първокласниците от тази сложна материя?Не знам дали БПЦ се съгласи с министъра, но тя държи да се изучава православен катехизис.В това няма лошо, но в един клас има деца с различни вероизповедания, те православие ли трябва да учат?Според мен родителите са тези, които трябва да запознаят децата с религията и вярата, свещенниците също, а часовете в училище да имат чисто и просто образователна цел.Вие какво мислите по въпроса.Спомням си, че във форума имаше такава тема, но проблема с вероучението отново актуален,затова пускам тази.Кажете мнението си по въпроса.Благодаря предварително.
- Публикувана: 30 ян. 2008, 09:07 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2008, 13:39 ч.
За министъра на образованието и вероучението
Тук копвам концепцията,за да покажа какво точно се има предвид.Знам, че има друга тема, но идеята ми е да обсъдим това, което предлага министъра, а именно:
Какво предвижда концепцията
Въвежда се светско образование за моралните ценности, които са застъпени във всички основни религии. Задачата е да се даде на учениците знание - част от общата им култура, какво са различните религии за развитието на обществото. А целта е да се възпитат у децата морални общочовешки ценности, толерантност и разбиране към другия, който е различен.
Концепцията, създадена след едногодишна работа, предвижда предметът да е задължителен от I до VII клас, а след това до ХII да е избираем. Разбира се, материалът, който ще се изучава във всеки клас, ще е съобразен с възрастовите възможности на децата за възприемане. В първи и втори клас например, когато учениците още не знаят да четат, тематиката ще се поднася във вид на притчи, приказки, разказчета. От I до VII клас се предвижда предметът да е задължителен с по 1 час седмично, а от VIII до ХII клас - задължително или свободноизбираем с по 2 часа седмично или пък 6 часа при профил религия.
Тематичното съдържание в документа е разпределено също по класове:
I-IV клас - Благонравие
V клас - История на религиите
VI клас - Храмова култура
VII клас - Свещени места и святи личности
VII клас - Свещени текстове
IХ клас - Световни религии
Х клас - Религиозна етика
ХI клас - Религиозна антропология
ХII клас - Религиозна естетика
Първолаците например ще усвояват що е доверие и приятелство, как живеем заедно на една земя, ще се запознават със Соломоновите притчи, с радостта да вършим добро, с Адам и Ева в райската градина, със сюжета за Йосиф и неговите братя, явлението на ангела при Дева Мария. В раздела "Доверие" и "Вяра" пък децата ще учат за вавилонската кула, чудото с ходенето на Петър по водата, неверието на Тома. Предвижда се и научаването на молитви като "Отче наш". Нататък следват темите "Щедрост" и "Грижа" на примера на религиозни сюжети от библията и корана.
В V клас историята на религиите обхваща християнство, ислям, юдаизъм, будизъм. С всяка година тематиката, разбира се, се усложнява, за да стигне в горните гласове до евтаназията например като морален проблем, до архитектурата, музиката, киното, скулптурата, свързани с религиите. В програмата за ХII клас фигурират дори филмите "Сталкер" на Тарковски и "Остров" на Лунгин.
Тепърва по тези рамки на тематиката ще бъдат писани учебници по религия и ще бъдат обучени учители, защото по думите на министър Вълчев в момента в цялата страна учителите по религия са едва около 300. Според концепцията за учителите по религия е предвидено специално обучение - за богослови, историци, философи. Според социоложката Мира Янова (МБМД) предметът трябва да се нарича религиознание и в него да има акцент върху православието и исляма, но да бъдат по-равнопоставено застъпени и другите религии в света.
Проф. Георги Бакалов:
Отделен учебен предмет, светско преподаване
Имаме много опоненти на концепцията, но те според мен не са разбрали философията на идеята за светско преподаване на религиите. Не е възможно да се въвежда вероучение и конфесионално обучение в училище, защото по конституция образованието ни е светско, а църквата е отделена от държавата. В Закона за народната просвета също е казано, че образованието ни е светско, което изключва възможността да се въведе вариантът на Светия синод, който настоява за задължително конфесионално обучение във вярата.
Освен това вероучение би означавало децата да бъдат разделяни според принадлежността им към дадена религия, определена от родителите им. Ще дам пример с Пловдив например, посочи проф. Бакалов - там има православни, католици, протестанти, мюсюлмани, арменци. На всяка от тези групи ли ще се преподава отделно? А децата от семейства на атеисти как ще бъдат задължени да учат вероучение? В момента децата, които искат да учат религия в училище, са останали едва 14 000. Учебниците по Закон божи или вероучение отпреди 1944 г. сега са абсолютно неприложими, а освен това в онзи период църквата у нас не е била отделена от държавата и училището е могло да върши и нейна работа.
От друга страна, опитите изучаването на религиите да се вмести в предмети като литература и история показаха несъвършенства. Затова избрахме като по-приемлив варианта да се въведе отделен предмет религия. Историята и литературата дават знания, а ние целим да възпитаме дух на толерантност и това е основно във възпитателната функция на училището.
Какво предвижда концепцията
Въвежда се светско образование за моралните ценности, които са застъпени във всички основни религии. Задачата е да се даде на учениците знание - част от общата им култура, какво са различните религии за развитието на обществото. А целта е да се възпитат у децата морални общочовешки ценности, толерантност и разбиране към другия, който е различен.
Концепцията, създадена след едногодишна работа, предвижда предметът да е задължителен от I до VII клас, а след това до ХII да е избираем. Разбира се, материалът, който ще се изучава във всеки клас, ще е съобразен с възрастовите възможности на децата за възприемане. В първи и втори клас например, когато учениците още не знаят да четат, тематиката ще се поднася във вид на притчи, приказки, разказчета. От I до VII клас се предвижда предметът да е задължителен с по 1 час седмично, а от VIII до ХII клас - задължително или свободноизбираем с по 2 часа седмично или пък 6 часа при профил религия.
Тематичното съдържание в документа е разпределено също по класове:
I-IV клас - Благонравие
V клас - История на религиите
VI клас - Храмова култура
VII клас - Свещени места и святи личности
VII клас - Свещени текстове
IХ клас - Световни религии
Х клас - Религиозна етика
ХI клас - Религиозна антропология
ХII клас - Религиозна естетика
Първолаците например ще усвояват що е доверие и приятелство, как живеем заедно на една земя, ще се запознават със Соломоновите притчи, с радостта да вършим добро, с Адам и Ева в райската градина, със сюжета за Йосиф и неговите братя, явлението на ангела при Дева Мария. В раздела "Доверие" и "Вяра" пък децата ще учат за вавилонската кула, чудото с ходенето на Петър по водата, неверието на Тома. Предвижда се и научаването на молитви като "Отче наш". Нататък следват темите "Щедрост" и "Грижа" на примера на религиозни сюжети от библията и корана.
В V клас историята на религиите обхваща християнство, ислям, юдаизъм, будизъм. С всяка година тематиката, разбира се, се усложнява, за да стигне в горните гласове до евтаназията например като морален проблем, до архитектурата, музиката, киното, скулптурата, свързани с религиите. В програмата за ХII клас фигурират дори филмите "Сталкер" на Тарковски и "Остров" на Лунгин.
Тепърва по тези рамки на тематиката ще бъдат писани учебници по религия и ще бъдат обучени учители, защото по думите на министър Вълчев в момента в цялата страна учителите по религия са едва около 300. Според концепцията за учителите по религия е предвидено специално обучение - за богослови, историци, философи. Според социоложката Мира Янова (МБМД) предметът трябва да се нарича религиознание и в него да има акцент върху православието и исляма, но да бъдат по-равнопоставено застъпени и другите религии в света.
Проф. Георги Бакалов:
Отделен учебен предмет, светско преподаване
Имаме много опоненти на концепцията, но те според мен не са разбрали философията на идеята за светско преподаване на религиите. Не е възможно да се въвежда вероучение и конфесионално обучение в училище, защото по конституция образованието ни е светско, а църквата е отделена от държавата. В Закона за народната просвета също е казано, че образованието ни е светско, което изключва възможността да се въведе вариантът на Светия синод, който настоява за задължително конфесионално обучение във вярата.
Освен това вероучение би означавало децата да бъдат разделяни според принадлежността им към дадена религия, определена от родителите им. Ще дам пример с Пловдив например, посочи проф. Бакалов - там има православни, католици, протестанти, мюсюлмани, арменци. На всяка от тези групи ли ще се преподава отделно? А децата от семейства на атеисти как ще бъдат задължени да учат вероучение? В момента децата, които искат да учат религия в училище, са останали едва 14 000. Учебниците по Закон божи или вероучение отпреди 1944 г. сега са абсолютно неприложими, а освен това в онзи период църквата у нас не е била отделена от държавата и училището е могло да върши и нейна работа.
От друга страна, опитите изучаването на религиите да се вмести в предмети като литература и история показаха несъвършенства. Затова избрахме като по-приемлив варианта да се въведе отделен предмет религия. Историята и литературата дават знания, а ние целим да възпитаме дух на толерантност и това е основно във възпитателната функция на училището.
Категорично съм против задължителното обучение по вероучение.....особено като отделен предмет.Не може накой да ти налага да вярваш или не.Морала и възпитанието на които учи вярата също са предмет на разглеждане в семейството.
Мисля че всеки родител има право сам да въвежда детето си в подобна материя....и не съм съгласна че във времето на неизяснена им психика да се говори на Н на брой религии.Толерантна съм към другите вери, но дотолкова, доколкото те са личен избор и не смятам че някой от религиите са особено подходящи за изучаване от малки деца.
Цялата работа е скапана.....те с модерни възпитателни и културни средства не успяват да вкарат децата в пътя и чакат Господ да им свърши работата....и да се надяват малките им душици да повярват в "Добро и зло" и съвестта да не им позволява да вършат грехове.
Мисля че всеки родител има право сам да въвежда детето си в подобна материя....и не съм съгласна че във времето на неизяснена им психика да се говори на Н на брой религии.Толерантна съм към другите вери, но дотолкова, доколкото те са личен избор и не смятам че някой от религиите са особено подходящи за изучаване от малки деца.
Цялата работа е скапана.....те с модерни възпитателни и културни средства не успяват да вкарат децата в пътя и чакат Господ да им свърши работата....и да се надяват малките им душици да повярват в "Добро и зло" и съвестта да не им позволява да вършат грехове.
Сега, след като прочетох концепцията, мъдрувана 1 година, съм още по-категорично ПРОТИВ.
Откъде накъде в начална степен ще е задължително? Ще набиват в главите на децата притчи, които децата ще приемат за чиста монета. И ще ви кажа защо - всеки, който е седнал на чина, независимо дали е дете или възрастен, вярва безрезервно на учителя срещу себе си. А децата гледат учителите си със зяпнала уста - сигурно на всеки му се е случвало да чува репликата "Госпожата така каза, значи е така".
И сега какво? Ще разказват на 7-годишни деца притчи за ходене по водата? А какво ще става в класовете и училищата, където има деца, изповядващи различни религии? Това ще довеве само до напрежение между децата, защото ще започнат да си мерят истинността на една или друга притча.
Не, не и не.
Откъде накъде в начална степен ще е задължително? Ще набиват в главите на децата притчи, които децата ще приемат за чиста монета. И ще ви кажа защо - всеки, който е седнал на чина, независимо дали е дете или възрастен, вярва безрезервно на учителя срещу себе си. А децата гледат учителите си със зяпнала уста - сигурно на всеки му се е случвало да чува репликата "Госпожата така каза, значи е така".
И сега какво? Ще разказват на 7-годишни деца притчи за ходене по водата? А какво ще става в класовете и училищата, където има деца, изповядващи различни религии? Това ще довеве само до напрежение между децата, защото ще започнат да си мерят истинността на една или друга притча.
Не, не и не.
Каквато ще концепция да ми избълват, за мен е абсолютна глупост да се учи вероучение в училище. 
Е, добре де как аджеба се взема едно такова решение като задължителното въвеждане на вероучението в училище и то още от първи клас? Не се ли прави предварително допитване до родителите или някакво социологическо проучване поне?Личните ми впечатления са,че повечето от нас са против.
Явно образованието ни тръгва стремглаво надолу. След задължителните матури, тестовете по разказвателни предмети и други такива, вече се чудя как ще дам сина си в първи клас. Категорично съм против предмета. Семейството учи децата си що е то приятелство, доброта и т.н. Не виждам защо ще се учи в училище. Отделно религията не може да бъде предмет на изучаване. На човек му е необходимо да познава онази религия, която изповядва. В първи клас не е нужно децата да се натоварват с такива неща. Абе тъпотия. Не ми е ясно накъде върви цялата тая работа ама здраве.
Е, добре де как аджеба се взема едно такова решение като задължителното въвеждане на вероучението в училище и то още от първи клас? Не се ли прави предварително допитване до родителите или някакво социологическо проучване поне?Личните ми впечатления са,че повечето от нас са против.
