Онзи ден спряха тока от 6:30 до към 7:45...В началото бяхме ядосани,кой заради телевизионно предаване,кой не могъл да си напише домашното,кой заради компютрите,кой режеше лук-моя милост,само малчо беше щастлив да духа свещичките...Почакахме пет-десет минути,и като видяхме че не го пускат решихме да намерим начин да си оплътним времето...Майка разказваше,че когато преди годсини е имало режим на тока,точно тогава е станала приятелка с нас,и много сме започнали да споделяме с нея,на свещи...Та и аз реших да ги поразпитам малко повечко,но те са още малки,и нищо особенно от друг път не измъкнах...Тогава измислих игра-всеки по редс да казва приказка,стихче,или песничка да изпее,включително и тате,който се дърпаше в началото...И така започнахме,пяхме,рецитирахме,децата толкова се въодушевиха че като дойде тока,малко се разочароваха,продължихме да четем-точно в този момент им четях стихове на Ботев-много им харесаха,дори големият ми син реши сам да си ги дочете...
Не че не можем и друг път да го направим,но когато има ток,мама обикновенно все шета нещо из кухнята,а тате все оправя нещо из къщата или градината,пък децата с тези компютри...И някак си не се получава...