Религията - как е открихте за себе си

  • 4 706
  • 133
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 675
Повод да пусна тази тема е писането на много постинги по религиозни въпроси във форума.За вероучението, отделно в темата вярвате ли в Бог.Все нещо се е случило в живота на човек, за да го обърне към Бог.Лично аз не знам кога е дошъл този момент, но инициатор за това е баба ми, която тайно ми е кръстила навремето, като малка си спомням винаги ме е водила в църкви на литургии и просто ме възпита по този начин.Просто това беше важно за нея. При вас това стана-насочване на родителите и семейството или просто в тежък момент започнахме да вярвате.Надявам се тази тема да е интересна.Благодаря за отговорите.

# 1
  • Мнения: 2 131
Според мен, вярата си е вътре в душата на човек и тя личи от постъпките му. За мен хич няма значение колко често се ходи на църква, колко често се пали свещ, колко често се кръстиш и дали излизаш от църквата с гръб към вратата и т.н. Това не е критерий за вяра, често пъти е просто показност. Ако има истинска вяра, тя е в сърцето на човек. Лично аз вярвам в Бог, но не мисля, че това се дължи на родителите ми, по някакъв начин просто си е станало. И не повтарям под път и над път, че съм вярваща, не парадирам с това, нито съм вманиачена на тема религиозност.
Сещам се за темата дали казваме "Обичам те". Същото е - аз там писах, че не е толкова важно да го казваме, а да го показваме, това да личи в постъпките ни.

# 2
  • Мнения: 431
Не успях да я открия.

# 3
  • Мнения: 4 965
В моето семейство религията никога не е била табу. Прабабите и прадядовците ми от бащина страна са избягали навремето от Северна Гърция, за да не бъдат потурчени. Винаги сме спазвали църковните празници. Кръстена съм - не тайно, а съвсем явно и открито. Едната ми баба ме водеше често на църква.
Но до един момент наистина просто спазвах традициите.
Истински повярвах доста по-късно /вече бях чела Библията; имаше момент, когато отказвах да вярвам; отричах вярата си и т.н. - това беше тийнейджърски бунт/. Повярвах на около 17 г. след една екскурзия в Охрид до манастира "Св. Наум", когато чух сърцето на св. Наум /като си допреш ухото до саркофага - някой го чуват, други не; твърдят, че чуваш вълните на Охридското езеро/. Тогава се помолих за няколко неща, които бяха много важни за мен и те сякаш по чудо се сбъднаха /не са били детски глупости, а наистина сериозни неща/. После в храма пуснаха църковни песнопения и аз се разплаках - сякаш нещо премина през мен и пречисти душата ми.
Не съм религиозна, но съм вярваща...

Според мен, вярата си е вътре в душата на човек и тя личи от постъпките му. За мен хич няма значение колко често се ходи на църква, колко често се пали свещ, колко често се кръстиш и дали излизаш от църквата с гръб към вратата и т.н. Това не е критерий за вяра, често пъти е просто показност. Ако има истинска вяра, тя е в сърцето на човек. Лично аз вярвам в Бог, но не мисля, че това се дължи на родителите ми, по някакъв начин просто си е станало. И не повтарям под път и над път, че съм вярваща, не парадирам с това, нито съм вманиачена на тема религиозност.
Сещам се за темата дали казваме "Обичам те". Същото е - аз там писах, че не е толкова важно да го казваме, а да го показваме, това да личи в постъпките ни.

  bouquet

# 4
  • Варна
  • Мнения: 30
Ами все още не съм я открила.А събитията около мен през изминалата седмица за пореден път ме убеждават,че справедливост на тоя свят няма.Тогава във какво да вярвам???

# 5
  • Мнения: 4 290
И аз. Вече се и отказах да я търся.

# 6
  • Мнения: 647
Според мен, вярата си е вътре в душата на човек и тя личи от постъпките му.
Peace

# 7
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Вяра винаги съм имала. Но религията - това е друго. Не вярвам в Бога на Църквата, въпреки усилията на баба ми да ми покаже "пътят и истината.....". Всъщност най-разпространените религии за мен са най-лицемерните. Не понасям положението Светата книга да казва едно, църквата да прави друго, вярващите да следват църквата, и в същото време да твърдят че вярват в Светата книга - това е толкова изкривено и ненормално, че няма накъде. Така че вяра имам, но религия...

# 8
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Според мен, вярата си е вътре в душата на човек и тя личи от постъпките му. За мен хич няма значение колко често се ходи на църква, колко често се пали свещ, колко често се кръстиш и дали излизаш от църквата с гръб към вратата и т.н. Това не е критерий за вяра, често пъти е просто показност. Ако има истинска вяра, тя е в сърцето на човек. Лично аз вярвам в Бог, но не мисля, че това се дължи на родителите ми, по някакъв начин просто си е станало. И не повтарям под път и над път, че съм вярваща, не парадирам с това, нито съм вманиачена на тема религиозност.
Сещам се за темата дали казваме "Обичам те". Същото е - аз там писах, че не е толкова важно да го казваме, а да го показваме, това да личи в постъпките ни.

Подписвам се под това мнение.

# 9
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
намерих си вярата сама, но баба ми беше и ми е разказвала от библията епизоди! не се е налагало да съм супер подкована с книги и цитати или да не смея да направя грешка! водя се от основните добри постулати в религията! принципно няма разли4ии в основните религии, та зна4и  не съм на погрешен път! полека -лека с много опит и прозрение си достигнах до едно мое виждане за вярата и бог, което мисля,4е е по- близко до първона4алното разбиране за живот във вяра,без суета, горделивост и меркантилност, приемане и оби4 към ближния и съответно приемането какъвто е!

# 10
  • Мнения: 2 401
Хич не съм я и търсила, тръгна ли да я търся - значи свършено е с мен.

# 11
  • Мнения: 25 449
Аз правя разлика между вяра и религия, а ти?  Thinking
Вярата може да се "открие", но религията се насажда. А, мерси!  Naughty

# 12
  • Мнения: 3 674
Преживяла съм много неща и опитности които  са ме накарали  да повярвам че има Бог, и то не Бог  който витае из Космоса и раздава правосъдие  Mr. Green  а Бог който в е вътре в нас.

Зачитам и уважавам всички религии...но лошото е че те враждуват помежду си. Не уважавам сегашната църква с нейните догми и забрани.

Църквата ми налага в какво да вярвам и в какво не...това е против свободната воля и избор на човека.

Нямам нужда да вярвам на църквата и тя да ме учи  дали това е истина или не.

Зная го защото съм го изживяла лично....случило се  е с мен.

Бог трябва да се усети вътре  в нас ...в сърцето, а не да Го  търсим извън нас.

Има разлика между религиозна личност и духовна личност.

Едната личност силно се ръководи от дадена религия и  църквата която му казва Кой е Бог.... а другата личност просто носи Бог в сърцето си. Heart Eyes

Познаването на Бог е лично за всеки.

 Истината е в  тези две изречения които е казал Айнщайн преди да умре- "Познанието е опитност. Всичко останало е просто информация!"


Последна редакция: нд, 03 фев 2008, 04:08 от ЧервеноВинце

# 13
  • Мнения: 3 376
Религията не съм я открила сама,защото всички около мен са били и са православни християни,но виж вярата е съвсем друго нещо.

Сама я открих за себе си,когато бях малка,незнам точно как стана.Никой не ми е говорил за Бог,а аз знаех,че съществува и винаги е с мен.Тогава бях малка,на около 6-7 години,оттогава датират първите ми спомени за това.Чудех се защо не се молим преди да се храним например.
Исках да имам икони,да бъда кръстена...Ама нашите не ми обръщаха внимание  Rolling Eyes

Обичам да ходя на църква,чувствам се като "у дома си",пречиствам се и ми е много хубаво.

Не религията поддържа вярата в хората.Кръстихме сина ни,но ако някой ден реши,че това не е "неговата" религия няма да го спирам.Всеки има право на избор.Права е Как` Сийка,че се насажда понякога.

Како са казали по-нагоре вярата е в сърцето и душата и Бог е вътре в нас.И във всичко около нас.

# 14
  • Мнения: 1 900
Аз правя разлика между вяра и религия, а ти?  Thinking
Вярата може да се "открие", но религията се насажда. А, мерси!  Naughty
И според мен е точно така.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт