Лоши сте понякога с децата си?

  • 2 369
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 232
Привет на мамите със и без нерви.Аз напоследък съм мама с опънати нерви.Ето след поредния скандал,реших да споделя.Имам бебе и естествено,ми отнема повечето време.А за капак дъщеря ми се държи ужасно.За мой срам и аз станах неконтролируема с нервите.Сутрин-редовен номер с дрехите.Повярвайте, свалям целия гардероб ,а тя все не си харесва нищо.И разбира се следва рев,аз крещя и опъвам уши,защото сме закъснели за градина.Понякога без повод е крива.Тогава не съм й майка и братчето си не го иска.Решава цяла седмица да ходи с един и същ панталон и една блуза на градина.Чуствам се безсилна и тя си ходи както си иска.Има куп дрехи/подарени от Турция -хубави и маркови/ ,които красят гардероба.Срам ме е,че не си сдържам нервите.Напоследък рядко има ден,в който да не я поплясквам,даже и леко.А тя не се предава и си знае своето.Мъжа ми взе да ме укорява.И той едва изтрайва,но някак си се сдържа.И ето след свадата ,се чуствам като най-ужасната и некадърна майка.На вас случва ли ви се това?Как се справяте с този кошмар?Най-лошото е ,че аз обиждам дъщеря си ,а после много съжалявам.

# 1
  • София
  • Мнения: 18 679
Лоша съм понякога, да. За неконтролируеми бели, не крещя и не наказвам, детето си е дете, човек трябва да е философ. Но когато ми прави напук, откачам Twisted Evil Ей това най-много го мразя! Знае, че не бива да прави определено нещо, че ще се карам и ме гледа в очите, и го прави. Борба за надмощие Confused
Не се изпускай да я обиждаш, това е гадно. По-добре да я накажеш сама в стаята еди колко си време, отколкото да й кажеш идиот. Имам познати, които така си обиждат детето, което е почти бебе, че направо ми се повръща Sick

# 2
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Представям си колко ти е трудно и с бебето и с каката  Hug Аз с едно понякога едвам се справям...  Embarassed И разбира се, че има моменти, в които реагирам неадекватно спрямо детето и после се ненавиждам... А най - неловкото извинение са опънатите нерви. Научих се да се извинявам на детето, когато не съм се държала добре с нея. Обяснявам й какво ме е ядосало и защо съм реагирала лошо. И тя се научи също да признава грешките си. Процесът е двустранен. Става бавно, трудно, има и провали на моменти.

За номера с дрехите да ти кажа аз какво правя - от вечерта предлагам сама да си избере тоалета за градината с твърдата уговорка, че сутринта няма да променим нищо, дори чорапите няма да сменя от това, което си е избрала. Е, ден - два пак имахме тръшкане сутрин, но после нещата се нормализираха, поне сутрин не се разправяме за това.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 097
Оставяй я да ходи както иска - защо трябва взаимно да си късате нервите за толкова незначителни неща. Калина също настоява за определени тоалети за градината. Ако сметна, че е тотално палячовска комбинация, се опитвам да я разубедя - обяснявам й, че не си подхождат цветовете и тя само и само да е в тон, обикновено склонява. Ако много се запъне я оставям облечена, както иска.

Моята лошотия не се изразява в напляскване - не мога да я удрям, но за сметка на това се е случвало да се разкрещя. Даже веднъж мятах предмети   Tired /не по нея/.
Когато прекали обикновено я наказвам, макар че първо предупреждавам, че ще я изпратя в коридора да постои и да помисли върху поведението си и тя обикновено веднага се вразумява и рядко се стига до същинско наказание. 

# 4
  • София
  • Мнения: 39 718
Аз напоследък доста често яхам метлата. И много се карам. Дияна не я пляскам, но от време на време я наказвам. От време на време дребната ми казва "мамо не крещи моля те", ама какво да се прави кат съм избесняла.
Ама кат съм ядосана нямам спирачки. И Дияна и мъж ми ме гледат с едни такива премигващи очи. Добре, че бързо ми минава.

# 5
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Лоша съм дотам, да не допусна да си налагат своето. Постигам го без шамари и викове. Просто си държа на моето и твърдо и непоколебимо например я събличам да я къпя, след като няколко пъти ми е заявила, че няма да се къпе. Дърпа се докато съблека, без да викам, просто си я събличам, после все едно нищо не е било, влиза в банята с желание.

# 6
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Почти всяка вечер като си легна се самокритикувам колко съм лоша и как не мога да си сдържам нервите.Обещавам си на следващият ден да съм добра, но всичко се повтаря.

  Ти за едно ми се видя лоша и ще ти кажа!Сложи лентичка и с възръстта на дъщеря си, не само на Дениз Naughty

# 7
  • Варна
  • Мнения: 638
Разбира се , че и аз понякога откачам  Crazy, нормално - за час два пъти пускам прахосмукачка, сто пъти съм повторила да се облече,или да си изяде закуската, още толкова пъти да си прибере нещата ,които малката може да глътне, изобщо - крещя, гоня я за да не и посегна или пък изяжда по някой шамар и  после рев, рев- и двете Cry

# 8
  • Мнения: 5 577
 Confused да, понякога, а то милото е толкова добро и разбрано момченце.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Май при всички е нещо подобно. И аз крещя и понякога повече отколкото трябва. Самокритикувам си се сама и всичко се повтаря в един момент Embarassed Изнервям се от повтаряне на едно и също нещо например и в един момент започвам да крещя а не да повтарям. Много рядко прибягвам до шамарчета, предпочитам да наказвам. Но с това повишаване на тона не мога да се справям напоследък, а трябва да се овладявам знам го.

# 10
  • Мнения: 532
И аз понякога избухвам Embarassed , но се старая да не прекалявам.Въпреки всичко има дни ( като днес - след като и двете цяла нощ не са спали, съответно и мама е на прага на силите си Sick) ,когато не знамкак ще свърши денят.Но за момента наказанието върши по-добра работа от крещенето и боя.Днес сме наказани без приказки и детски филмчета.Надявм се да издържим до края на деня.

# 11
  • Мнения: 27 524
Confused да, понякога, а то милото е толкова добро и разбрано момченце.

И при нас така  Sad
Нормално е, хора сме, децата понякога са трудни, а е още по-трудно човек да е над нещата, когато го притискат ежедневието, нормите и правилата. При дъщеря ти вероятно е ревност от бебето и затова така се държи. Опитай се да я направиш съпричастна с него, да се почувства важна, желана и полезна.
И аз искам второ дете, но ужасно се страхувам, че няма да ми остават време, нерви и сили за Криско  Confused

# 12
  • Мнения: 5 228
Естествено, че детето ти ще се държи ужасно. То просто търси вниманието ти. До скоро е била едно дете, сега трябва да дели всичко с бебето - мама, татко, близките, всичко. . . Бъди по-внимателна и мила с нея, отдели си специално време, което да прекарваш само с нея и да правите нещо, да се почувства обичана и специална за мама. Това не означава да й позволиш да ти се качи на главата, а да се опиташ да се поставиш на нейно място и да погледнеш през нейните очи. Приобщи я към заниманията ти с бебето, обясни й колко много бебето я обича и колко се радва, че тя му е кака, давай й дребни задачи, да ти помага за бебето - да избира дрешки, да ти подава козметика, такива неща.

# 13
  • Мнения: 959
Привет на мамите със и без нерви.Аз напоследък съм мама с опънати нерви.Ето след поредния скандал,реших да споделя.Имам бебе и естествено,ми отнема повечето време.А за капак дъщеря ми се държи ужасно.За мой срам и аз станах неконтролируема с нервите.Сутрин-редовен номер с дрехите.Повярвайте, свалям целия гардероб ,а тя все не си харесва нищо.И разбира се следва рев,аз крещя и опъвам уши,защото сме закъснели за градина.Понякога без повод е крива.Тогава не съм й майка и братчето си не го иска.Решава цяла седмица да ходи с един и същ панталон и една блуза на градина.Чуствам се безсилна и тя си ходи както си иска.Има куп дрехи/подарени от Турция -хубави и маркови/ ,които красят гардероба.Срам ме е,че не си сдържам нервите.Напоследък рядко има ден,в който да не я поплясквам,даже и леко.А тя не се предава и си знае своето.Мъжа ми взе да ме укорява.И той едва изтрайва,но някак си се сдържа.И ето след свадата ,се чуствам като най-ужасната и некадърна майка.На вас случва ли ви се това?Как се справяте с този кошмар?Най-лошото е ,че аз обиждам дъщеря си ,а после много съжалявам.

Nyuli,имам чувството че,разказваш за мойто поведение.Когато се роди малката сякаш изведнъж синът ми порасна в мойте очи.До вчера беше бебе а ,след раждането на второто дете изведнъж реших че,вече е голям и трябва да се държи като такъв.Беше ми много трудно да проумея че,грешката е в мен и че,той иска и има нужда от моето внимание.Проумях го и сега се опитвам да разпределям вниманието си между двамата.Продължава да се инати и сърди без причина но,се опитвам максимум да се контролирам и да не стигам до пляскане.Сигурно и на тях им е много трудно да делят пространството,вниманието и всичко останало с новия член на семейството. Peace

# 14
  • Мнения: 532
Аз гледам много да се сдържам,което разбира се ми коства много нерви,но има и моменти ,когато наистина не успявам да изчакам да направи всичко сама или да се куми 2 часа преди да влезе в асансьора.Но всеки случай много по-рядко й се карам ,отколкото я гушкам.А за обидни думи не съм и помисляла и се надявам никога да не стигна дотам.
Предполагам,че с две деца е ужасно трудно ,но отношенията с детето ти  се градят всеки ден и то не пита колко си изморена, заета и изнервена.Иначе май всички сме така.

Опитай се съзнателно да се успокоиш и дори ако трябва помоли мъжа ти например сутрин да я облича за градина ,ти се оправяй с други неща .......така по-малко ще си късаш нервите,а на нея се опитай да отделяш повече и специално внимание като я увериш колко я обичаш и може ината й да спре.
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт