Та ето ме пак тук. Аз-голямата бяла птица, готова да повярва на всичко, за да запази семейството си.
Е да, ама нали знаем всички приказката за вълците и техния нрав...
Историята ми не е по-различна от повечето тук, затова няма да изпадам в детайли.
Та след 3 месечна раздяла преди 1 година и следбезпаметно влюбване на мъжа ми в приятелката на братовчед ми, с планове за дечица и сватба, аз повярвах на разкаянието му и се събрахме отново. Защо ли да ме пита човек.
Според него аз трябваше да съм му благодарна, че се е прибрал при нас, защото видите ли ако той искал щял да остане при нея...
Та през последната година си затварях очите за неща, които можеха направо да ми ги извадят...
Ходихме на семеен терапевт, на приказки той беше нов човек, но 6-тото ми чувство не спираше да крещи, че нещо не е наред, ама никак.
Поразрових се и ИЗНЕНАДАААА.
Нищо, ама нищо не се е променило. Всичко си продължаваше постарому. Лъжи, чатове (с безумни обяснения, че някой му бил влязъл в скайпа, в кю-то и пощата и е писал всичко). За обидите да не говорим...
След всяко хващене той ронеше сълзи и ми се кълнеше как ние с детето сме най-важното нещо в живота му и искаше пореден шанс, всеки път последен...
Абе просто в един момент прозрях елементарната истина - този човек никога, ама никога не ме е обичал. Сляпа ли съм била толкова време???
Та така, в навечерието на нова година аз взех своето решение и ето ме тук.
Иначе детето си е видял 1 път миналата неделя. Предостатъчно за някакъв си един месец.
Този уикенд бил при мама, защото трябвало да и помага... Щото бременната му жена няма нужда от помощ и почивка. Абееееее думи нямам