За глупостта и N-тите шансове

  • 15 395
  • 227
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 723
Обещах да не спамя темата и пускам нова.
Та ето ме пак тук. Аз-голямата бяла птица, готова да повярва на всичко, за да запази семейството си.
Е да, ама нали знаем всички приказката за вълците и техния нрав...
Историята ми не е по-различна от повечето тук, затова няма да изпадам в детайли.
Та след 3 месечна раздяла преди 1 година и следбезпаметно влюбване на мъжа ми в приятелката на братовчед ми, с планове за дечица и сватба, аз повярвах на разкаянието му и се събрахме отново. Защо ли да ме пита човек.
Според него аз трябваше да съм му благодарна, че се е прибрал при нас, защото видите ли ако той искал щял да остане при нея...
Та през последната година си затварях очите за неща, които можеха направо да ми ги извадят...
Ходихме на семеен терапевт, на приказки той беше нов човек, но 6-тото ми чувство не спираше да крещи, че нещо не е наред, ама никак.
Поразрових се и ИЗНЕНАДАААА.
Нищо, ама нищо не се е променило. Всичко си продължаваше постарому. Лъжи, чатове (с безумни обяснения, че някой му бил влязъл в скайпа, в кю-то и пощата и е писал всичко). За обидите да не говорим...
След всяко хващене той ронеше сълзи и ми се кълнеше как ние с детето сме най-важното нещо в живота му и искаше пореден шанс, всеки път последен...
Абе просто в един момент прозрях елементарната истина - този човек никога, ама никога не ме е обичал. Сляпа ли съм била толкова време???
Та така, в навечерието на нова година аз взех своето решение и ето ме тук.

Иначе детето си е видял 1 път миналата неделя. Предостатъчно за някакъв си един месец.
Този уикенд бил при мама, защото трябвало да и помага... Щото бременната му жена няма нужда от помощ и почивка. Абееееее думи нямам ooooh!

Последна редакция: нд, 03 фев 2008, 13:54 от Никси

# 1
  • София
  • Мнения: 433
Здравей, мила Никси! Не се познаваме, но историята ти е много, много близка и позната до моята... При моят също беше безпаметно влюбване и то неведнъж... Аз дадох шанс преди 7 години след една такава случка и в продължение на 7 години се питах дали съм постъпила правилно. Че и дете родих - да спасявам семейството... Мойто БНД честно казано е доста свестно, но като се влюби губи ума и дума - вади ловната пушка и изобщо не го интересува има ли вкъщи жена и дете, няма ли. На думи иначе е върха - "Вие сте ми най-важните", "Аз съм свинята", "Като тебе друга няма да намеря" - все такъв един репертоар, дето има за цел да ме "успокои" и "да не страдам толкова", щото другото е просто временно и ще мине... След втората случка (за която разбрах от него, оказа се, че е имало и други, които ми бяха разказани от "приятели") преди близо година, му показах окончателно вратата. Имахме и много други трудности и проблеми, които всеки си решаваше поотделно, та изневярата съвсем не беше причината за раздялата ни, а нещо като клечката кибрит, която подпали бурето, върху което бяхме седели години наред. И да ти кажа за 9-10 години съвместен живот с БНД не съм се чувствала толкова добре, колкото сега. Все още обаче ми е кофти заради детето, но и то взе да свиква. Всичко минава и заминава, оставаш ти със себе си и съм сигурна, че ще откриеш много по-стойностни неща от мисълта за болката, която са ти причинили. Ти веднъж си го преживяла, втория път е по-лесно... Дано не звучи като омаловажаване, че и при мен голям рев, голямо чудо беше... Но мина! Пожелавам ти кураж! И бебчо да се роди живо и здраво!

# 2
  • Мнения: 2 723
Ти веднъж си го преживяла, втория път е по-лесно...


Да. Абсолютно си права. Първия път бях ужасно объркана. Изобщо не знаех какво се случва... Бях с бебе на 8 месеца. Ревях по цял ден и се наливах с кафета и вино. Отрових се от цигари. Обаждах му се, виках го когато детето не беше добре.
А той и ревеше как само гледал в една точка в тавана и мислел само и единствено за нас. Как като видел майка с количка на улицата и избухвал в сълзи. Докато не се оказа, че през това време е въртял любов и е кроил планове за ново семейство.

Та сега ми е доста по-леко. Защото болката вече съм я изживяла, сега сега съм на вълна обида и яд на собствената ми тъпотия. Защото знам, че на този човек доверие не може да се има.

Ако беше искал да се промени, да беше се променил - имаше 1 година. Сега тепърва хич не ми се вярва да започнат метаморфозите.

# 3
  • Мнения: 408
Че и дете родих - да спасявам семейството...
Пък като не става с едно, дай да направим още едно.
Тъпо е да използваш детето си, като средство, за постигане на някакви цели.
Та сега ми е доста по-леко. Защото болката вече съм я изживяла, сега сега съм на вълна обида и яд на собствената ми тъпотия. Защото знам, че на този човек доверие не може да се има.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
леле Никси, ама бременна ли си ...
съжалявам че пак си тук
най-вече съжалявам че си се поддала за второ дете...защо? а моя дето ми седи до задника не бих му повярвала и за друго дете след изневярата му ще трябва челна стойка да направи и пак не е сигурно дали бих рискувала...
както и да е - станалото станало...желая ти сили да се пребориш и да се оправиш
но наистина си постъпила малко лековерно решавайки се на второ без да си сигурна точно колко ви се е оправил брака...

и тъй като и аз съм вече минала през една изневяра и все си мисля дали някой ден ще дойде втора много харесах следната мъдрост
"ако нещо се случи веднъж - то може повече никога да не се повтори
но ако нещо се повтори - има огромна вероятност то да се потрети..."

обикновено съм за запазване на брака, но явно вие нещо не се справяте....че и второ дете на всичките проблеми...ако смея да посъветвам нещо то би било - да се стягаш и да се опиташ да продължиш сама
сълзи не сълзи...е ако много ти се прииска да му се довериш пак - не пречи да се съберете, но аз не бих имала доверие - бих дала шанс без да се доверявам ако ме разбираш како искам да кажа....
принципно дори да се съберете няма какво да губиш - доверието си го изгубила, бебето е на път...така че може пък и да спечелиш ако той поиска истински да е с вас, но пък ако това те убива от нерви и притеснение - по-добре далече

уф много объркано стана ама ми е много мъка, че още една жена е подложена на самотна бременност.....
успех и пиши ако имаш нужда от нещо

# 5
  • Мнения: 2 723
Пък като не става с едно, дай да направим още едно.
Тъпо е да използваш детето си, като средство, за постигане на някакви цели.

Мда, има известна доза истина в думите ти.
С тази разлика, че второто бебе стана адски случайно и общо взето заедно взехме решение да го задържим. Грешка, но да ми е живо и здраво. Не е правено с цел спасяване на брака.

А и по никакъв начин не използвам детето. Аз ли не те разбрах, или ти имаш нещо конкретно предвид?
Просто ми е мъчно, за 1 месец забрави, че има дете.

# 6
  • Мнения: 2 723
ма ми е много мъка, че още една жена е подложена на самотна бременност.....

Тъжно ми е и на мен понякога, но поне съм спокойна, защото бях започнала да получавам ежедневни контракции от скандали и разправии.

А второто бебе е грешка, прави сте, ама не мога да го върна вече.

# 7
  • София
  • Мнения: 433
Че и дете родих - да спасявам семейството...
Пък като не става с едно, дай да направим още едно.
Тъпо е да използваш детето си, като средство, за постигане на някакви цели.

inkel, може би не съм се изразила много ясно. Не съм използвала детето за постигане на някакви цели. Първия път смятах, че изневярата е инцидентна, той обеща, че няма да се повтори, поиска прошка, аз му я дадох и започнахме отново. Детето се появи като логично следствие на нашето събиране. След време разбрах, че и аз съм голяма бяла птица...

# 8
  • Мнения: 2 723
След време разбрах, че и аз съм голяма бяла птица...

Да вземем да сменим името на форума на Големи бели птици отглеждащи сами децата си

# 9
  • Мнения: 2 863
Никси, съжалявам пак да те видя сред нас....
За бебето, след като вече си взела решение да го имаш не гледай на него като на грешка...Може пък един ден точно това дете с нещо да те направи безмерно щастлива....Да, лековерно е било толкова скоро след събирането да му се довериш и да се надяваш заедно да гледате това бебе, но вече не можеш да се върнеш назад....
Иначе за затварянето на очите скоро имахме тема....аз съм все по-убедена, че по някаква причина, хората го правим и малцина са тези, дето имат шанса наистина да  са винаги с широко отворени очи....
Оставам с впечатлението, че има кой да ти помага, което е огромен плюс, ако е така?

И хайде стига с тия ГБП... моята приятелка, за която преди време ви разказвах (дето на мъжа й очите стават  като плочи, само да мерне друга жена,) да не е по-малка ГБП нерде, че се води щастливо омъжена?

# 10
  • Мнения: 2 723
Оставам с впечатлението, че има кой да ти помага, което е огромен плюс, ако е така?

Ами, какво да ти кажа. Да са живи и здрави родителите ми. Защото съвсем скоро ще им висна на вратовете с двете деца.
За сега взимат малчо от ясла, че аз съм на работа по-докъсно, но иначе в момента все още се оправяме сами. Виж, като станем 3-ма, ще имам нужда от повече помощ, поне на първо време и сигурно ще се наложи да се пренесем при тях докато бебо порастне малко.

За бебето, след като вече си взела решение да го имаш не гледай на него като на грешка...

Грешка беше, че не взех мерки след като стана фал, но изобщо не предполагах, че може да съм забременяла. След като се оказах бременна, мислих и за аборт, но не можах да го направя. Милата душичка, дано всичко да е наред с него, защото наистина го подложих на големи изпитания Tired

# 11
  • Мнения: 651
Никси, пожелавам ти сили да се справиш... повечето неща минават и се забравят, но остава болката от отношениетона БНД към децата, как бързо им отмиляват, как могат да спят без да са попитали за тях с дни, без да са ги виждали със седмици.... В крайна сметка по-добре е душевни инвалиди да са далече от децата ни. Всичко минава, живота продължава...по-добър да се надяваме!  Hug

# 12
  • Мнения: 2 723
повечето неща минават и се забравят, но остава болката от отношениетона БНД към децата, как бързо им отмиляват, как могат да спят без да са попитали за тях с дни, без да са ги виждали със седмици....

Ей това е нещото, което и аз не мога да проумея.
Детето е при родителите ми от вчера и аз му се обадих поне 10 пъти.

Че отношенията ни са тотално скапани - факт е, ама защо за Бога трябва да си го изкара на малкото, то с какво му е виновно???

Всеки път когато се замисля за това и ми застава една топка на гърлото. Ако го прави, за да ме нарани е адски жалко. Tired

# 13
  • София
  • Мнения: 392
 Имам разведен колега, който не търси детето си, защото ще му се наложи да контактува с жена си. Сигурно на повечето това им е логиката.  А ти не подозираш ли, че "фалът" може да не е бил случайност, а начин да те върже с още едно дете? newsm78

# 14
  • Мнения: 2 723
Имам разведен колега, който не търси детето си, защото ще му се наложи да контактува с жена си. Сигурно на повечето това им е логиката. 

Сигурно, обаче точно по тази причина миналата неделя се разбрахме да дойде в 10ч сутринта. Точно в 10 малкия беше облечен и на вратата готов за излизане. Не сме си контактували кой знае колко. Нямаше проблем.

А ти не подозираш ли, че "фалът" може да не е бил случайност, а начин да те върже с още едно дете? newsm78

Ами не, защото след теста за бременност и двамата бяхме ей така  Shocked Shocked Shocked

Общи условия

Активация на акаунт