Не мога да взема решение

  • 3 869
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 038
Ето какво ме тормози и  не мога да си намеря място.Половинката работи в чужбина,все повече започва да дава зор да замина при него,но ми е трудно да взема решение заради детето.В началото няма как да замина  с нея поради ред причини.Искам да замина за да може по-скоро да си вземем и детето при нас.Имам няколко алтернативи,но много ме тормози това,че детето тази година ще е предучилищна,а ще трябва да я оставя при баба й и дядо й на Ловеч.
Притеснява ме това,че ще има нужда от нас ,а няма да сме до нея.
Притеснявам се заради баба й и дядо й ,защото не знам дали ще се справят,не искам да им я натрисам,защото не са първа младост ,а това си е сериозен ангажимен.
Все си мисля,че когато детето тръгва на училище ще има най-много нужда от нас,както и да бъде контролирана.
Уф,сигурно звуча шантаво,но се опитвам да сложа на кантар плюсовете и минусите,а притесненията са ми само и единствено за детето как ще й се отрази това.
Това е в общи линии,кажете моля ви се,ако бяхте на мое място как бихте постъпили.

# 1
  • Мнения: 49
Хм...съвети май трудно могат да се дадат в подобна ситуация. Предварително казвам, че нямам дете, но около мен има деца - племенници, та поне мога да наблюдавам!
Мисля си, че едно такова важно решение би трябвало да бъде обсъдено заедно с всички страни, които ще бъдат включени: ти, съпруга ти и най-вече твоите родители, които казваш, че трябва да поемат грижите за детето. Най-важното е да си представите, ако мога така да се изразя, как точно ще се случат нещата: за колко време трябва да оставите детето, то подготвено ли е за това, смяташ ли, че бабата и дядото ще се справят, дори чисто физически готови ли са за това? Едно дете в предучилищна предполагам изисква много неща: внимание, занимания, те готови ли са за такава промяна?
Та май всичко е въпрос на правилно подреждане на приоритети. Но според мен най-важното е след колко време ще можете да вземете детето при вас и как и дали то ще е готово на тази промяна: от една страна, да остане известно време само, без вас, от друга страна, да дойде после при вас.
Сама казваш, че трябва да прецениш плюсовете и минусите. каквото и да решиш обаче, мисля си, че детето трябва да се подготви за тази промяна. Може тогава да се случат и добре нещата.
Изборът, уви, всеки прави сам, за да поеме и отговорностите след това. Успех ти желая!  bouquet
 

# 2
  • Мнения: 1 038
Говорили сме на тази тема, свекър ми и свекърва ми са наясно с положението и искат да се грижат за детето.Говорила съм и с детето,опитвам се да й обясян,че ще се наложи да замина и да остане известно време сама с баба и дядо.Тя много обича да ходи на Ловеч и там се чувства наистина добре,свекър ми и свекърва ми се грижат добре за нея,и знам ,че каквото и да става ще я гледат,но ме притеснява,че няма да се занимават с ученето както трябва,а пък не ми се иска да я изпуснем точно когато трябва да е обратното.

# 3
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Или трябва да рискуваш, или да направиш жертва в името на детето.
Ако евентуално заминеш и след време го вземете, то ще трябва да смени средата, ще трябва да учи нов език и пак ще му е трудно.
Каквото и да решите - то лесно няма, но искрено се надявам да намерите перфектният вариант в името на семейството Ви и детенцето Ви Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 5 074
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet

# 5
  • Мнения: 2 556
При родителите на мъжа ми бих оставила детето, ако се налага и е за период от няколко месеца. За тях знам, че ще се справят с всичко, ще го занимават и с уроци, и с игри, и на разходки ще го водят, въобще имам им пълно доверие. Истината обаче е, че децата са ужасно привързани към родителите си и повече от няколко месеца ако минат вече ще почнат да се чудят какво точно не е наред. Все пак - в името на бъдещето аз бих рискувала и бих поверила детето на баба и дядо за период около 6 месеца, без да умра от страх и притеснения.

Иначе че е предучилищна детето не бива да те тревожи, първи клас  е много по-важен от предучилищната. Все пак всичко това се прави в името на това всички да живеете по-добре занапред. Успех!
   

# 6
  • Мнения: 1 038
Уф всеки ден го мисля и не мога да го измисля.Просто искам да постъпя правилно за всички и да няма потърпевши,както ще стане с детето,ако замина сама.Ако замина сама ще мога да се мобилизирам повече да науча езика ,да започна работа докато намерим подходящо училище за детето,а тя през това време да учи езика тук,да бъде ангажирана по цял ден плюс някакви танци или гимнастика(много я обича).

# 7
Аз бих заминала с детето, ако нямам доверие на бабите или просто много държим и то да е с нас. Ако пък имам възможност да го оставя за няколко месеца или година, бих го оставила.
При всички положения, обаче, бих заминала при съпруга си. Това, че ще устройвате живота си на друго място, изисква жертви от всички, но важното е да сте заедно.
Наш познат спечели конкурс за работа в Норвегия, той замина, детето и бременната му съпруга останаха в БГ, докато се роди малчото. Два месеца след това, всички се събраха там. При всички случаи са по-добре заедно, колкото и неизвестности да има в странство.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
а тя през това време да учи езика тук,
Ето това е ключът. Мисля, че да я оставиш тук ще е грешка именно защото няма да научи езика в България. И накрая ще трябва да тръгне на училище в чужда държава, без да говори езика и да се адаптира едновременно - ще е ад за детето Sad Според мен, по-добре заминавайте заедно, нека една година има за адаптация и учене на език, после ще е много по-лесно. Не за теб, за нея Peace

# 9
  • Мнения: 1 038
Аз бих заминала с детето, ако нямам доверие на бабите или просто много държим и то да е с нас. Ако пък имам възможност да го оставя за няколко месеца или година, бих го оставила.
При всички положения, обаче, бих заминала при съпруга си. Това, че ще устройвате живота си на друго място, изисква жертви от всички, но важното е да сте заедно.
Наш познат спечели конкурс за работа в Норвегия, той замина, детето и бременната му съпруга останаха в БГ, докато се роди малчото. Два месеца след това, всички се събраха там. При всички случаи са по-добре заедно, колкото и неизвестности да има в странство.

Аз им имам голямо доверие и за това, ако замина ще я оставя там.Бих могла да я оставя на майка ми,но ще трябва да спре работа,а после цял живот ще ми натяква как е спряла работа заради дтето ми.И аз бих искала да заминем с детето заедно,но ще ни е доста по трудно в началото там,а и си мислех,че ще е по-добре все пак да започне да учи първо тук,а пък после там.

# 10
  • Мнения: 1 038
а тя през това време да учи езика тук,
Ето това е ключът. Мисля, че да я оставиш тук ще е грешка именно защото няма да научи езика в България. И накрая ще трябва да тръгне на училище в чужда държава, без да говори езика и да се адаптира едновременно - ще е ад за детето Sad Според мен, по-добре заминавайте заедно, нека една година има за адаптация и учене на език, после ще е много по-лесно. Не за теб, за нея Peace

Уф не знам вече кое е добре и кое не. Sad

# 11
  • Кубрат/ Пишурка
  • Мнения: 4 271
Аз бих гледала внучето си,ако се наложи децата да заминат.Знам,че и те биха ми го оставили.Въпросът е, че моето е по-малко и пак едва издържа седмица без майка си.От една страна мисля,че предучилищна може да изкара при баба и дядо, но надали е подходящо точно в първи клас да бъде из чужбините.Освен ако не държите да се научи да чете и пише на български. От друга страна не оставяй много дълго съпруга си сам!Ако мислите дълго време да работите там /5-6 години и повече/ вземай си детето след няколко месеца и не му мисли!Когато сте заедно всичко ще се нареди!

# 12
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 691
Най добрият вариант е да вземеш детето с теб.Първоначално ще е трудно ,но поне ще бъдете заедно.

# 13
  • северно море
  • Мнения: 321
Здравей Magimon,ако решиш да вземеш детето си на по-късен етап.Не се притеснявай за у4илището и езика.Децата се адаптират много бързо и лесно,имам приятелка на която дъщеря  дойде миналата година,а е на 12 години.Много бързо влезна в ритъм.Късмет каквото и да решиш Peace

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А мъжът ти какво мисли?

Общи условия

Активация на акаунт