Тези дни ми е придошъл един силен импулс по отношение на местата за паркиране на хората с увреждания. А именно - дразня се по паркингите на разните магазини и други подобни, че специалните места са вечно заети не по предназначение. ЧовекОт, приспан от инерцията, иде, мята си автомобилчето на широчко и на близичко, и хич и не обръща внимание на табелките и знаците.
Та, със засилването на импулса у мен , си припомних каква табелка съм виждала по Загребските паркинги под знака с инвалидната количка:
"А като взимате мястото ми, искате ли да вземете и моето увреждане?"
Много силно внимание ми беше обърнала табелката тогава и си спомням колко ясно усетих пробуждащото послание на този прост въпрос.
Та, вчера ми хрумна, че можем да направим една малка пробудителна кампания чрез този тъй силен въпрос, която изисква минимални средства и усилия - просто всеки, който приема присърце проблема, може да си носи едно тестенце с посланието на лист в чантата и да подпъхва по листче под уважаемите чистачки на уважаемите автомобилчета на още по-уважаемите дремуцащи по инерция.
Като как намирате идеята?