Да се представя и най-вече да споделя...

  • 3 667
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 687
Мислех да пиша в темата за представяне, но след постовете на момичетата, загубили съпрузите си, моята история е доста несериозна. Затова се позволявам да пусна отделна тема.

Стоя пред компютъра и се чудя от къде да започна....
Преди няколко часа взех окончателното решение - с мъжа ми ще се разведем.
Предисторията е дълга, няма да ви занимавам подробно. С две думи: той има от доста време връзка с негова колежка. Аз си дадох сметка за това едва преди два-три месеца /даже пуснах анонимна тема в ДиС тогава/. Той така и нямаше и все още няма доблестта да ми каже в очите. Водихме разговори, категоричен беше, че иска да е с нас с детето, че ни обича, че нещата ще се променят.... е променяха се обикновено за седмица и после пак същото.
Преди няколко седмици ни в клин, ни в ръкав ми заяви, че не ме обича.
Свекърва ми, която е в чужбина, междувременно случайно разбрала за колежката. С нея сме много близки, те със свекър ми ме приеха буквално като свое дете и направиха страшно много за мен. Говориха няколко пъти с мъжа ми и той й обещал да не се разделяме и че ще приключи всичко с колежката.
Съответно свекървата ми реве по телефона и ме умолява да не се развеждаме, да му дам шанс. След два месеца трябваше да заминем при тях в чужбина. Уж нов живот, нещата би трябвало да се наредят. Да, ама не. Мъжът ми предложи да не се развеждаме, само за да вземем визи. После щели сме да си живеем като приятели и той да ми помага с детето.
Е, аз така не мога да живея. Или сме семейство, или не.
В момента имам страшни угризения. Дали постъпвам правилно спрямо детето, дали не правя огромна грешка. Ще го лиша от шанса за един много, много различен и вероятно по-добър живот. Ако останем тук двамата, ще живеем доста скромно. Нямам нито при кого да отида, нито на кого да разчитам за каквото и да е. Евентуално на мъжа ми, но там не съм сигурна до кога и колко....
От друга страна, достатъчно дълго живяхме като съквартиранти. Чувствам се много изморена и ужасно самотна. Не мисля, че ще издържа дълго така. Още повече, че ако до вчера бях готова да му простя, днес вече е абсурд това да стане. Чувствам се предадена... това не мога да простя.

Ох, нямаше да съм подробна уж, а стана много дълго.
Благодаря на всички, които ще си направят труда да го прочетат. Просто имах нужда да споделя, защото ще се пръсна иначе.
За момента никой не знае. Чудя се как да звънна на свекърва ми й да кажа. Нямам сили да го направя, а трябва Sad

# 1
  • София
  • Мнения: 17 142
Здравей  Hug
Звучиш много разумно, премерено и обмислено. За мен е очевидно, че не си взела решението под въздействие на бурни емоции и така трябва.
Сега. Решението да продължиш или не с брака си трябва да се вземе, мислейки само за теб и детето ти. Свекървата  в случая е много много страничен фактор, а и ако наистина те обича, след време ще й мине. Искам да ти дам за пример моята (брака ни се провали по същата причина като твоя), няколко месеца ми се сърди и не ми говори, защото не е трябвало да се разделяме; сега, около година по-късно, ми помага по всеки възможен начин, за който можеш да се сетиш. Тя е в София, а родителите ми - не, така че тук тя ми е близката баба.
Колкото до заминаването в чужбина - на мен ми звучи повече от ужасно. Не съм живяла в чужбина, но ми се струва, че едно семейство , за да си устрои живота там, трябва да се бори с много трудности. А едно семейство, в което няма обич, просто не мога да си представя как ще се справи - ще сте в постоянни скандали и няма да си говорите ... просто не го виждам, ама хич.
Аз също като теб съм на идеята - или семейство, или не. Не мога да си играя на семейство и да съм нещастна. А в твоя случай и не виждам никаква причина да го направиш. Той няколко пъти е обещавал, че ще прекрати връзката и ще се промени - и не го е направил. Защо да го прави сега? А и доколкото схващам, той не ти обещава семейство, а съкварнирантство.
Не веднъж съм го казвала, сега го пиша и на теб - живота ни е само един и е прекалено кратък, за да го прекараме в нещастие.  Hug

Като цяло от целия ти пост оставам с впечатлението, че не те е страх да останеш сама, а те е страх да кажеш на свекърва ти. Замисли се малко и виж колко безобразно абсурдно е това  Hug

И аз много писах, ама дано поне с нещо съм помогнала  Hug

# 2
  • Мнения: 2 336
Здрасти!
Заставам зад всичко, което ти е казала Бърди!
Горе главата.
Гледам, че си от Бургас. Ако знаеш как се събират нашите бургазлийки.  Whistling Отивай при тях.  Wink
Та не мисли за свекърви на първо време. Мисли най вече за себе си. Защото на твоето дете не му трябва една нещастна, пренебрегната и кисела мама.
Трябва му усмихната и ведра. Няма да стане веднага, но ще стане.   bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 1 352
Ако решението ти е окончателно - не се връщай назад.
Оставам с усещането обаче, че не си убедена в него.
Угризенията и чуството за вина ще те съпътстват винаги.
Но ако не си сигурна в решението си - не прибързвай, остави си време,
премисли пак, опитай да дефинираш чуствата и емоциите си.
Раздялата е най-лесното нещо. Ставаш и заминаваш.
Но преди това трябва да си се подготвил за нея.
Колкото по-дълго я обмисляш, колкото повече претегляш и премерваш,
толкова по-лесно после приемаш решението си.
И още нещо - аз не бих направила грешката да замина
в чужбина с мъж, с който отношенията ни са стигнали до фазата
"ще живеем като приятели". Самотата и огорчението в една чужда страна
ще те смажат.

# 4
  • Мнения: 463
[quote
И още нещо - аз не бих направила грешката да замина
в чужбина с мъж, с който отношенията ни са стигнали до фазата
"ще живеем като приятели". Самотата и огорчението в една чужда страна
ще те смажат.

[/quote]Истина е,чувството е смазващо,преживях го!Не го прави!

# 5
  • Мнения: 687
Благодаря ви за подкрепата Hug
Цяла нощ не съм спала. Мислих, или поне се опитвах да го правя. Добре, че на работа имам задачи от сутринта и се разсях малко. Сега нещата не ми се виждат толкова черни, но все още съм много несигурна дали постъпвам правилно.
Сутринта мъжът ми ме докара и единственото, което ми каза, беше да не мисля за развод, а да заминаваме заедно. Да не прибързвам, да съм помислела. Той щял да ни помага там, а и родителите му като са близо, също няма да ме оставят. За тях съм сигурна, за него не знам до кога ще е така ентусиазиран и не мога изобщо да му вярвам в момента. Единствено ме гложди, че лишавам детето от шанса му. Там със сигурност го очаква по-добър живот, има много повече перспективи.
Вече цяла година правихме планове за това заминаване. Така се бях надъхала и толкова неща тук зарязах... затова сега ми е много трудно да махна с ръка и да остана. В България бъдещето ми ще е много несигурно. Доходът ми не е особено висок, нямам нищо и никого. Гладни няма да останем, но няма да ми е никак лесно.
Вече не знам кое е правилно. Кое ще ме направи щастлива и изобщо има ли такъв вариант.
Искам поне детето да е щастливо. Ако останем, ще вижда баща си, любимите си /и единствени/ баба и дядо най-много веднъж годишно. Ще си има само мен. Няма ли да е много егоистично да го лиша от всичко това? Ей това е въпросът, който ме мъчи най-много.

Герчо, писали сме заедно, но ти все едно си прочела настоящия ми пост. Никак не съм убедена в решението си. Със сигурност ще помисля още. Дано да избера най-добрия вариант Confused

onira, точно това ме спира да замина. Знам, че сама ще се побъркам. Колкото и да ми помагат с детето, вечер като се прибера ще съм абсолютно сама. Не че тук ще е различно.... едва ли  ще ми е по-лесно.

# 6
  • Мнения: 463
Аз наистина се чувствах ужасно сама.Знам че неискам да те подтиквам да вземеш решение,но в чужбина сама,без приятели абе всичко там ти идва в повече.Прецени не само какво искаш,но и човека с когото тръгваш,що то бившия ми даже опит ненаправи да ми бъде приятел.Във врагове се превърнахме.Най-добре тръгвай с двупосочен билет,аз бях с еднопосочен,накрая ми идваше да преплувам океана.Мисли,ако имаш нужда от съвет пиши ми на лични!

# 7
  • София
  • Мнения: 1 352
Стискам ти палци да вземеш правилното решение.  bouquet
Ако смяташ, че осигуряваш бъдеще на детето си, заминавайки в чужбина - ок, оправдано е.
Но преди това трябва ти сама да се поготвиш психически какво можеш да очакваш.
И да си убедена, че дори нещата да не потръгнат, няма да се смажеш.
Ти самата ще работиш ли там? Щото ако имаш работа е едно, а ако стоиш по цял ден в къщи и
умуваш е съвсем друго.

# 8
  • Мнения: 687
Gercho, загледах се в аватара ти. Ако заминем, синът ми след 5 години ще е американски гражданин. Ще има в пъти по-добро образование от българското, ще има много, много повече възможности.
Въпросът е аз как ще оцелея през тези години.
До вчера плана беше да живеем в началото при сестрата и родителите на мъжа ми. Те да гледат детето, а ние и двамата да работим. При настоящата ситуация, мъжът ми предложи той да се изнесял на квартира, а аз да остана при техните. Съответно ще мога да работя, но това ще е до време. Не мога да остана там вечно. После ще трябва да живея на квартира с детето. А като се има предвид, че в следващите десетина години няма да мога да го оставям сам, не знам какво и как ще мога да работя. Лесно няма да е със сигурност. Въпросът е дали си заслужава. Въпрос, на който още не мога да си отговоря.

Вчера бях толкова категорична, че няма да замина с него. Май колкото повече мисля, толкова по-нерешителна ставам Confused



# 9
  • Мнения: 139
Ти ще работиш ли там? Ако да - това означава, че няма да си изолирана, ще създадеш социални контакти, ще имаш занимание, по добри доходи.
Казваш, че сте планирали това заминаване и това ме навежда на мисълта, че ти също си мислила как да се устоиш там, казваш, че вече си се отказала от някои възможности тук.
Коя е държавата, в която мислите да отивате? В Западна Европа дори да стигнете до развод, законово ще си по-защитена.
Колко е голямо хлапето? Какви са перспективите бързо да се адаптира?
Защо не опиташ да заминеш. А да се разведеш - винаги можеш.
Опитвам се да ти кажа да вземеш решението в полза на/против заминаването отделно от решението за запазване/за прекратяване на брака си. Това все пак си е възможност.


# 10
  • Мнения: 1 809
Здрасти!
Заставам зад всичко, което ти е казала Бърди!
Горе главата.
Гледам, че си от Бургас. Ако знаеш как се събират нашите бургазлийки.  Whistling Отивай при тях.  Wink
Та не мисли за свекърви на първо време. Мисли най вече за себе си. Защото на твоето дете не му трябва една нещастна, пренебрегната и кисела мама.
Трябва му усмихната и ведра. Няма да стане веднага, но ще стане.   bouquet
Подкрепям казаното от момичетата и аз.Ние с теб сме се виждали на една среща в детския кът на България.Искам и аз да ти кажа,че за всякаква подкрепа съм насреща.Напоследък сме много активни и станахме много задружни бургаската агитка.Много се подкрепяме и помагаме,така че можеш да разчиташ на нас Hug

# 11
  • Мнения: 687
muneca de porcelana, публикували сме едновременно. На някой от въпросите ти съм дала отговор.
Синът ми е на четири и половина. За неговата адаптация там не мисля. Сравнително лесно ще му е, възрастта е много подходяща.
Щата, в който ще сме, има безплатна градина. Така че от 7 до 15 ч. ще е там. Ако и баба му го поемат за няколко часа, ще мога да поработвам достатъчно. Там даже ще ми е по-лесно, защото тук и за 5 мин. нямам на кого да го оставя.

Наистина най-логично е да мисля за брака и заминаването като за две съвсем отделни неща. Но на практика не ми е никак лесно да го правя. В момента съм много наранена, много ме боли... не си представям как ще съжителстваме в бъдеще с мъжа ми. Не виждам как ще стане да сме приятели, едва ли някога ще успея да се отърся от всичко и да го приема като такъв.
Някак си не мога да отрежа изведнъж - не го обичам, вече сме само приятели. Прекалено много е горчилката Sad

Малвина, благодаря за подкрепата Hug За сега единственото, от което имам нужда е да споделя с някого. Иначе ще се пръсна.
Много се радвам, че го има този подфорум. Аз доста съм чела тук и имам чувство, че повечето ви познавам. Благодаря на всички за топлото посрещане Hug

# 12
  • Мнения: 139
muneca de porcelana, публикували сме едновременно. На някой от въпросите ти съм дала отговор.
Синът ми е на четири и половина. За неговата адаптация там не мисля. Сравнително лесно ще му е, възрастта е много подходяща.
Щата, в който ще сме, има безплатна градина. Така че от 7 до 15 ч. ще е там. Ако и баба му го поемат за няколко часа, ще мога да поработвам достатъчно. Там даже ще ми е по-лесно, защото тук и за 5 мин. нямам на кого да го оставя.

Наистина най-логично е да мисля за брака и заминаването като за две съвсем отделни неща. Но на практика не ми е никак лесно да го правя. В момента съм много наранена, много ме боли... не си представям как ще съжителстваме в бъдеще с мъжа ми. Не виждам как ще стане да сме приятели, едва ли някога ще успея да се отърся от всичко и да го приема като такъв.
Някак си не мога да отрежа изведнъж - не го обичам, вече сме само приятели. Прекалено много е горчилката Sad

Малвина, благодаря за подкрепата Hug За сега единственото, от което имам нужда е да споделя с някого. Иначе ще се пръсна.
Много се радвам, че го има този подфорум. Аз доста съм чела тук и имам чувство, че повечето ви познавам. Благодаря на всички за топлото посрещане Hug
Миличка, помисли за заминаването като на възможност дадена от теб на теб самата. Ако ти останеш тук (откажеш да заминеш) горчилката няма сама да си тръгне.
Така, или иначе на теб ти предстои промяна - каква обаче, зависи от теб. Нещата няма да си останат така непроменени, няма да ти е лесно и тук и там, но, опитай да мислиш в посока да си дадеш шанс на себе си.
А колкото до съпруга ти само ти с течение на времето можеш да вземеш решение, тук съвет не си позволявам да дам, все пак не съм
в твоята кожа.

# 13
  • София
  • Мнения: 13 200
Много съжалявам да те видя тук... Confused
Пожелавам ти много късмет каквото и да решиш! Hug

# 14
  • Мнения: 687
Ваче, благодаря ти Hug
Късмет определено ще ми трябва.

muneca de porcelana, точно това ще направя. Ще мисля. Ще мисля за шансовете, перспективите, за бъдещето. Ще се опитам чувствата да останат на заден план.

Общи условия

Активация на акаунт