Каква я мислех - каква стана:):):)

  • 5 042
  • 108
  •   1
Отговори
  • Мнения: 126
Мислили ли сте си докато бяхте бременни за неща които ваши близки и познати правят с децата си, а пък на вас не ви допада и си казвахте :"Това няма да го позволя"
 1. Ще я науча да заспива самичка : Crossing Arms - да ама не - нося и пея до припадък
 2. Ще си спинка в креватчето Crossing Arms - спи в него  до към 12.00 часа и после при нас /не я ли преместя не заспива с часове/
 3. Няма да я нося на ръце, за да се научи да си седи самичка в количката и креватчето Crossing Armsftp:// - в момента сме като скачени съдове.
И още куп неща за които се чудех преди да родя защо другито го правят, а не създадът някакъв режим на тези бебета. Е видях как се прави режим - както беба си поиска Rolling Eyes

# 1
  • Мнения: 1 477
Много си права.Не родителите възпитават децата.Напротив-децата възпитават родителите си.Няма точна схема за отглеждане на дете.То само те води как и кога да стават нещата.

# 2
  • Мнения: 4 290
Абе то и аз говорех много работи преди да се роди синът ми, но нещата не се развиха точно според плановете ми.  Laughing Това е положението.  Laughing

# 3
  • Мнения: 745
Според мен нямаш избор.Росита е отговорила много правилно,че ние трябва да слушаме децата си.

# 4
  • Мнения: 2 960
rad13...то хората са казали "Не питай старило -питай патило"....или на "чужд гръб и сто тояги са малко"-в смисъл докато не ти дойде на главата  се заричаш какво ли не. И аз едно съм си мислила ...но зависи не само от твоята решимост да направиш нещо определено ,а и от характера на детенцето.
И аз нося-за приспиване/а след първото чадо се бях зарекла да не приспивам на ръце/
Виж в кошарата го оставям да играе ,в количката сърди се несърди трябва да си стои.................но пак зависи от бебето.Голямата ми вече дъщеря не щеше в количка....висеше като мокра пране на една страна и рев-неще и това е,синът ми просто се радва да стои и да си гледа..............Та така едно е какво мислиш ,друго е какво реално се случва.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 185
Бебоците, "командват"! Моят е още мъник, а вече ме е "възпитал" за носенето!  Hug

# 6
  • Мнения: 1 121
И при нас положението е такова Laughing мислех си едно, а стана съвсем друго. Спомням си, че докато бях бременна излизах с приятелка, чиято дъщеря беше на годинка. Все си мислех, че детето е разглезено, че всичко й се позволява... а сега като гледам и моят син върви натам Confused и му разрешавам абсолютно същите неща... ама така е докато не ти дойде до главата, само си мислиш, че разбираш!

# 7
  • Мнения: 1 900
Ами мислех си някой неща, едни се усъществиха едни не. Не съм си поставяла цели от рода на аз моето дете след време...
Искала съм винаги да се водя единствено от своето дете, да не го сравнявам, да правя това което сърцето ми подсказва, да не слушам хорски мнение за неща в който аз вярвам, мисля че досега съм го постигнала.
Мисля, че родителите не трябва да си поставят много задачи отностно това какво точно ще правят или не, нещата са много индивидуални, особенно с първо дете когато не си го изпитал на гърба си е много лесно да смяташ как ще го направиш и да съдиш другия.
Най-лесно се гледат чуждите деца.

# 8
  • Мнения: 10 982
При мен разминаването стана със спането - вечер заспива на гърда, а ми се искаше да я науча от малка да заспива в леглото си. Mr. Green

# 9
  • Мнения: 5 940
Гушкам бебето ми и го приспивам на ръце и в количка, но не го смятам за нередно. Бебето ми посочва какво му трябва, за да е щастливо. В интерес на истината никога не съм се заричала за нищо, единственото, което искам да осигуря на сина ми е щастливо детство.

# 10
  • Мнения: 337
а аз се възхищавах на деца с режим,как хапват по час ,спят по час,не сучат нощем,заспиват сами,но след като забременях и започнах да се инетерувам по задълбочено по въпроса си дадох с сметка на каква цена е постигнат режима.А след като родих сина ми ми показа категорично,че той е този който определя "режима".сега вече на почти годинка,мога да кажа че има някакъв ред на хранене и  спане който сам си нагоди Grinning

# 11
  • Мнения: 865
Разминаване в това как си представяме нещата ,а как стават на практика има.Ние не сме машини със зададена програма ,а имаме емоции на който се поддаваме.Най-важното е ,докато са малки децата ни ,да се чувстват щастливи и обичани.Навиците при децата се изграждат постепенно и не с "цената на всичко".

# 12
  • Мнения: 756
оооо  и аз какви планове си правех , каква майка с характер ще бъда и как ще има режим и никакви глезотии , а сега не мога да се позная , само съм убедена в едно ,че на детето му трябва да му покажеш любовта си , без приетите режими и други подобни , а цената се плаща като му видиш усмивката - ще го нося и ще стоя будна само и само да ми се усмихва...голяма диктатура са бебоците Laughing Laughing Laughing

# 13
  • Мнения: 577
Всяко мъниче---си има свои претенциии.Аз със спането нямах проблем,трябваше да има и нощно хранене,но нашия го заряза.Здрав сън от 22 до 6-аз го будех-да суче-но той,и око не отваряше.Бях се притеснила,че му има нещо.И така си остана--помирише ли възглавницата и веднага заспива.Нооооооооо ела да видиш как се хранехме``на маймуна ставах``.И сега продължавам да играя по неговата музика на тази тема.Така ,че всяко се ражда с номерата си-е моето се оказа-от ``злоядите``.

# 14
  • Мнения: 593
Заричала съм се, да! Това няма да позволя, онова няма да позволя, но позволих мн. неща. Сега за второто пак се заричам, че и си вярвам Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт