Говорене с непознати

  • 2 662
  • 20
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 999
Как учите децата си да не говорят с непознати? - ми е въпросът newsm78

Дъщеря ми е абсолютно перде.  Sick Непрекъснато заговаря хора /предимно мъже/ по улицата, в ресторантите, магазините... изобщо навсякъде, където й се отдаде възможност. Ако й кажа, че досажда тя ми отговоря, че просто си 'Говорела'. Обяснявам непрекъснато, че има лоши хора, а тя ме репликира, че тъкмо напротив - всички били добри  ooooh! Чудя се вече какво да измисля, за да й покажа че нещата не са таива каквито тя ги мисли, но без да я правя страхлива.  newsm78

# 1
  • Мнения: 2 722
Isa, твоята дъщеря и моя син са май 1:1.
Темата ме вълнува страшно много, че и без това си падам малко /хич не малко/ параноичка на тема  отвличане на деца.
Милен не пропуска да се запознае с човек на улицата. Направо отива и казва - ей, ти как се казваш - аз съм Милен.
Мазоли ми излезнаха на устата да обяснявам, че не се говори с непознати, ама той е упорито магаре - веднага ме контрира с "Аз сега се запознавам с чичкото/леличката и няма вече да са непознати."
От една страна ми харесва, че е комуникативен, а не е темерут, от друга страна ме тресе притеснението от точно тази комуникативност.
Дано някой излезе с конструктивно предложение  Praynig

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
Mama_Galia_66, да не е нещо близнашко?  newsm78
Непрекъснато чувам реплики от рода на: "Остави ме, не досаждам, говоря си..." Като беше по-малка беше по-малко нахална, сега е ужас нЕкъФ.  ooooh!

И аз искам да е контактна, но да не е безрасъдна.

# 3
  • Мнения: 2 722
Сигурно има нещо общо с близнашката контактност, но каквото и да е - за мен е крайно опасно с нарастване на възрастта. Вариантите са два - вечно под око на 5 метра разстояние от мен, защото не мога да му имам никакво доверие и като резултат - залепено за полата мамино детенце без никаква самостоятелност или тичане в тръс след него в ролята на следово куче, за да не го ограничавам да играе на 5 кв.м. и загуба на лично тегло  hahaha
Нито един от двата варианта не ме удовлетворява, за това наистина оставам в очакване някой да предложи идеи.

# 4
  • Мнения: 289
Аз съм на мнение, че е близнашко, не познавам мълчаливи близнаци. Crazy Отглеждам си го същото вкъщи! Непрекъснато говори, запознава се, влиза им под кожата на хората. Опитвам се и аз да го огранича в разговорите с непознати, но е без особен резултат.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 421
Моето момченце е близнаци(ама аз не вярвам тези неща да са от зодиите).
Много говори, направо не си затваря устата. Обаче избирателно общува с непознати - например може да не говори с някой млад човек, но виж ако е баба или дядо си умира да води разговори с тях - в трамвая, на улицата, в заведение. Разказва им някакви работи, абе виждам се в чудо.
 Повтарям, повтарям, ама още няма много ефект от приказките ми.

# 6
Ние с Ади имахме наскоро едно разговорче относно говоренето с непознати. Тя също обича да си говори с хората. Докато обсъждахме това, й разказах как някои хора примамват малки деца и после ги отвличат и правят лоши неща с тях. Тя опита какви лоши неща и аз много исках да изкривя обяснението, но реших че честността е най-добрата политика и обясних, че могат да ги убият. После си поговорихме какво може да направи когато я заговорят непознати. Обясних й, че никой няма да търси малко дете за помощ за да си открие кученцето или нещо друго, а винаги търсят големите. Но не й забраних да говори с непознати. Казах й какво да прави в случай, че се загуби (ако в такъв момент не говори с непознати, ще е проблем да я намерим). Като бяхме на разходка й показах полицаи, магазинери и други и се разбрахме ако се загуби да влезе в някой магазин и да каже на продавачката (в случай че няма полицай наблизо) и да не тръгва с други хора. Същоо така й казах да си избира жени, а не мъже. Казах, че жените по-добре ще разберат положението. и така, за тази възраст мисля, че това беше достатъчно. Ади не излиза самичка все още и ако заговори някой непознат, аз винаги виждам. Не съм против да говори с хората, стига да не им пречи и да не проявяват прекалена привързаност.

# 7
  • Мнения: 24 467
Най- голям ефект произведе прочитането на една статия от в-к "168 часа"- беше на 6 години, но я изяде направо с идеите и всичките  дадени там примери. Прочетох я съвсем тенденциозно, без да "изрязвам" или спестявам нищо от нея.
Ефектът беше толкова голям вероятно поради факта, че все пак не е просто поредният съвет от мама и тати, а от вестник, от автор, на който това му е работата и че беше написана доста реалистично. Дори на сутринта го заварих да разглежда статията и да си я срича сам.

# 8
  • Мнения: 3 034
при нас тази работа са я свършили госпожите в детската. явно са им говорили доста за не-говоренето с непознати, защото веднъж, когато един дядо й се зарадва на улицата и аз му отговорих, тя ме парира с репликата : " Ти защо говориш с този дядо, след като не го познаваш?".....

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 109
Аз мога да кажа, че сме говорили на тази тема от мига в който той започна да говори и разбира какво му говоря. Имала съм такава неприятна случка като малка, така че се подготвяхме от рано с разговори с примери ( и най вече моята случка), а по късно и с филими които сме гледали, там нагледно могат да видят, че не всички хора са добри и какво могат да направят евентуално лошите. В момента в това отношение нямаме никакви проблеми, не мога да кажа, че не говори с никой непознат, но сам се дистанциира от тях.Иначе до сега не съм разбрала някой изобщо в градината да им е говорил за това.
Успех на всички мами в това начинание.
P.S. Нагледния пример си остава най сигурното средство за запознаване с каквото и да било. Но това си е лично мое мнение.

# 10
  • София
  • Мнения: 6 999
Amylyn, не те ли беше страх, че може много да се изплаши? Да сънува кошмари или подобни? Аз също знам, че трябва да се учат децата в случай на нужда да се обръщат към жени като по-малко склонни на агресия, дори не и към полицаи.

Judy, аз днес съвсем тенденциозно я оставих да гледа репортажа за жената залята с киселина. Обаче не мога да я убедя, че лошите хора не си личат. Тя уж възприема, но ми казва нещо от сорта как като видела лош човек... Е да, ама след това казва, че в София лоши хора нямало.  ooooh!

P.S. Нагледния пример си остава най сигурното средство за запознаване с каквото и да било. Но това си е лично мое мнение.

То е и мое мнение, но кой е удачния нагледен пример в случая?  newsm78

# 11
  • Мнения: 24 467
Ох, Иса, какво да ти кажа, дъщеря ти е и по- малка все пак. Моят син се впечатли много, но беше вече на 6 години, с доста насъбран "социален опит" зад гърба. Не съм гледала и този репортаж, не мога да изразя мнение до колко би могъл да ти е полезен. Онази статия, за която споменавам беше чудесна, със снимки и много добре написан текст, но беше от някакъв пролетен брой от 2006 г.

# 12
  • Мнения: X
Isa, вече не помня в коя книга четох ,  че в случай като вашия е добре да се проведе контролирано показно. Т.е. да помолиш твой познат, който детето ти не познава да покаже нагледно какво може да се случи.
Детето го заговаря и ти се правиш на приятно разсеяна, и от дума на дума той се опитва да я отдалечи от теб, и т.н. В този случай, в зависимост от реакцията й, ще прецениш доколко можеш да й се довериш.
Оф, днес имам проблем с изразяването,  дано си разбрала какво се опитвам да обясня.  ooooh!

# 13
  • Мнения: 1 134
Дъщеря ми беше същата на тази възраст. Излизаме навън и тя се изцепва на първия срещнат човек: "Здрасти, ние с мама отиваме до магазина, за да купим..., защото ще идват гости...и..." ooooh!, и въобще си изпява и майчиното мляко за няма и минута време. Аз съм по - скоро социопат - в смисъл, че и със съседите си съм на поздрав само, така че се чувствах ужасно в такива ситуации. Embarassed С течение на времето, това отшумя. Сега вече проявява свенливост, избирателна пропускливост към непознати, научи се да ме пита и когато я черпят с нещо.
В разговорите си с нея винаги казвам, че има лоши и добри хора от всякакви възрасти, полове, раси, националности и пр. и няма гаранция, че дори някой да й се стори ужасно мил, всъщност е  такъв. Тук на помощ идваха разни примери от книжки и филмчета - както преобразяването на мащехата на Снежанка, например. Не съм я спирала да общува никога, но наблягам на няколко правила - първо да е винаги близо до нас, и никъде с никого да не тръгва, без наше знание; и второ, че някои неща не бива да се споделят с непознати - къде живее или къде отива и т.н.

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
Кампари, аз те разбрах, но няма смисъл от такова нещо при нас - защото знам какъв ще е резултатът.  Sick

Общи условия

Активация на акаунт