Здравейте момичета, от доста време чета форума но не пиша понеже повечето неща които ме интересуват ги има пък и все като реша нещо да напиша и с многото мислене се отказвам. От 3 години се молим да имаме детенце и съответно правим изследвания и лечение в тази насока. До момента имаме констатиран проблем с спермограмата ниска морфология и правихме операция от варикоцеле. Аз съм на етап цветна снимка идния месец понеже до момента друг проблем не сме намерили. От 8 години работя и винаги съм харесвала работата си но напоследък ми коства преком усилия да я върша просто защото ... се боря с емоциите си постоянно. Работя предимно с мъже и винаги съм била "желязна" но в последно време ми е все по-трудно. Като ми стане моного мъчно си поплаквам, мъжа ми е най-прекрасния човек и много ми помага но понякога мисля че все пак имам нужда да споделя с някой жена. Винаги съм общувала предимно с мъже и всичко останало тая в себе си но май ми идва в повече мъката напоследък.
Не искам да говоря с майка ми не че незнае но ми става доста по тежко като видя и на нея да и е мъчно а и може би човек който не го е преживял ... може да съчуства незнам. Като ми стане мъчно и работата ми не е рутинна и може би напоследък си личи че в някой моменти не се справям и това също ме притеснява. По някога се чудя дали ще имам сили и дали някога ще е по различно ...
Притеснява ме факта че покрай желязната си маска спрях да се радвам на чуждите дечицата (или поне се въздържам) понеже около мене има доста но не си позволявах да се разчуствам и ме е страх вече незнам какво точно изпитвам. От треперенето в края на циклите вече не съм сигурна дали и ако видя положителен тест как ще реагирам ... дори не съм сигурна дали ще се зарадвам страх ме е се едно съм си блокирала усещанията към всичко дори си мисля вече че ако имаме дечица няма да мога да се справя ... знам е звучи супер глупаво и оценявам че хората тука са минали през какво ли не и не се отказват а аз хленча но ... дори вече незнам дали ми е мъчно че си нямаме дечица или просто е някаква неопределена мъка ... трудно е да опиша но незнам имам нужда от малко помощ малко морална подкрепа поне да вярвам че ако някой ден дойде момента всички тези неща ще загубят сила и смисъл ... Може би е време да спра да се правя че няма нищо ... Исках просто да споделя и да намеря подкрепа, даже мислех да напусна работа но дано не се стигна до там Благодаря че ви има!
Вярвам че това е Божията воля и се моля ако някой ден Господ ни благослови да имаме дечица да имам сили и за тогава да бъдем добри родители.
(съжелявам че пускам нова тема с тези безмислици няма проблем за мен ако модераторите я изтрият, извинявам се пак просто исках да го кажа и да видя че форума не хапе)
Дори само като написах всичко това и ми стана по-леко, Благодаря ви!
Не искам да говоря с майка ми не че незнае но ми става доста по тежко като видя и на нея да и е мъчно а и може би човек който не го е преживял ... може да съчуства незнам. Като ми стане мъчно и работата ми не е рутинна и може би напоследък си личи че в някой моменти не се справям и това също ме притеснява. По някога се чудя дали ще имам сили и дали някога ще е по различно ...
Притеснява ме факта че покрай желязната си маска спрях да се радвам на чуждите дечицата (или поне се въздържам) понеже около мене има доста но не си позволявах да се разчуствам и ме е страх вече незнам какво точно изпитвам. От треперенето в края на циклите вече не съм сигурна дали и ако видя положителен тест как ще реагирам ... дори не съм сигурна дали ще се зарадвам страх ме е се едно съм си блокирала усещанията към всичко дори си мисля вече че ако имаме дечица няма да мога да се справя ... знам е звучи супер глупаво и оценявам че хората тука са минали през какво ли не и не се отказват а аз хленча но ... дори вече незнам дали ми е мъчно че си нямаме дечица или просто е някаква неопределена мъка ... трудно е да опиша но незнам имам нужда от малко помощ малко морална подкрепа поне да вярвам че ако някой ден дойде момента всички тези неща ще загубят сила и смисъл ... Може би е време да спра да се правя че няма нищо ... Исках просто да споделя и да намеря подкрепа, даже мислех да напусна работа но дано не се стигна до там Благодаря че ви има!
Вярвам че това е Божията воля и се моля ако някой ден Господ ни благослови да имаме дечица да имам сили и за тогава да бъдем добри родители.
(съжелявам че пускам нова тема с тези безмислици няма проблем за мен ако модераторите я изтрият, извинявам се пак просто исках да го кажа и да видя че форума не хапе)
Дори само като написах всичко това и ми стана по-леко, Благодаря ви!
(както се изразява един колега тука), един вид възхищавам се на трезвомислието ти. Ние правихме едно турне из Софийските клиники по стерилитет за серия спермограми (6% ни е морфологията) и след операцията ноември сега просто чакаме да видим дали нещо ще се промени май месец като резултат или наистина трябва да спра да мисля за чудесата. Преди ми се виждаше доста плашешта мисълта за АРТ но с времето все по-реална. Все още не сме предприели нещо но до август месец сме си дали срок негласно и после ще действаме в тази посока. Мерси пак за топлото посрещане. 
Благодаря ти! (и за надеждата) А иначе ако не с друго поне с мъжа ми нямам проблеми мога да споделя всичко но има един момент в който просто и той няма какво да ми каже ... Иначе откато сме в това положение имаме доста добри отоншения, не помня от кога не сме се карали, даже имам чуството че си го обичам повече от преди 
колкото и тъпо да звучи.
). Но мисля че форума е нашето решение