Какво ви даде животът в чужбина?

Аз лично не плаках много, даже се изненадвах че не плача.
Аз съм много контактна личност и поради тази причина си наложих по най бързия начин да науча езика за да мога да общувам с тези около мен.
Видях много свят - различен от нашия, различен от европейския.
Мога да сравнявам и да не осъждам тесногръдо и според някакви легенди разпространявани според интересите на тази или онази партийна номенклатура.
Общувам с хора от различни националности и това ме обогатява още повече. Щастлива съм от това и знам че подобно нещо нямаше да ми се случи в България.
Дори малко фанатично бих казала че българите са даже по големи расисти от германците дори, но мисля че ме разбирате за какво точно говоря
Липсват ми само роднините и някои приятели, ама истинските
Не се чувствам дърво без корен а Гражданин на света, независимо от някои недостатъци на тукашната система
А за самостоятелността - това е страхотна придобивка особено ако я осъзнаеш, защото аз и в България бях такава, но не осъзнавах точно предимствата на сомостоятелността. Едва тук мога да се наслаждавам на това въпреки 2 ремаркета на задната седалка

Животът в чужбина най-малкото ти дава опит и ако един ден решиш, че ще живееш в България (или другаде), поне ще знаеш какво печелиш и какво губиш.
Да видиш какво е тук и там, че навсякъде животът си тече и че в чужбина не е толкова различно, а не да робуваш на митове и легенди - колко е чисто, колко са работливи, колко са културни или колко са глупави чужденците, колко много работа и пари има в чужбината... Или да се заричаш, че от патриотизъм ще си стоиш в родината, да наричаш Иван с мръсната дума "емигрант", а всъщност да завиждаш, дето си купил къща и кола в чужбина (които той още дълго ще изплаща)...
Аз съм само от 8 месеца някъде и не мога да кажа, че съм се променила, но съм видяла повече и различни неща - и по хубави, и по-лоши...

На мен животът тук ми дава много!Като по4на от стандарта,който със сигурност нямаше да постигнем с мъжа ми във В.Търново и стигна до свободата на ли4ността.Тук се 4увствам свободна,4овешко същество,имам права(дори когато бях нелегална),не лишавам детето си от нищо,видях какво е цивилизована държава.Разбира се ,4е и те си имат минуси,но кой няма...
Много си оби4ам България,но кога тя ще заоби4а нас-не знам Когато дойдохме ми беше много тежко и все още понякога е,защото ми липсват приятели,роднини...и дискотеките
Духът на хората тук е по-свободен.В колко държави е позволен брак между гейове,лека дрога и проституция?Отпуснали са им края,то и затова няма толкова престъпления(има и много полиция де).
Да не говорим за отношение...Тук никой не ме оглежда от глава до пети като вляза някъде...Тепърва хората по4ват да си живеят към 30 год. и т.н....
Имам много при4ини да остана тук. все така да ни върви,както на нас,така и на вас,моми4ета!

Aз съЩо като Вяра първите години си изплаках о4ите ( и сега ми се слу4ва да си поплаквам,но го правя рядко и тайно ).
И аз минах през фазата "дърво без корен" ,но успях да преживея този момент и сега се 4уствам гражданка на света.
Нау4их се ,4е имам права и си ги търся когато се наложи.
Винаги съм била самостоятелна: и в Бг и тук продължавам да съм.4увствам се обогатена морално заради това,4е съм живяла в две разли4ни реалности и имам база за сравнение т.е мога да оценявам по достойнство това което съм постигнала.
4увствам се спокойна и ведра,не се притеснявам за себе си и детето си,4е някой бабаит може да ме пресреЩне с пиЩов на улицата пред дома ми ( не знам дали сте про4ели в КлЮкарника за перипетиите на Карен ).
Нау4их се да бъда толерантна и да уважавам и мнението,разли4но от моето.
Не робувам на 4уждото мнение,не ми пука дали някой Ще коментира как съм обле4ена и дали съм гримирана,не ме интересува 4е мобилния ми тел не е последен писък на модата...
Ей такива ми ти работи... ( сигурно съм пропуснала неЩо,но в кратце е това)

На мен противно на очакванията ми живота тук много добре ми понася. Не съм плакала, не съм изпитвала носталгия до сега. Липсват ми приятелитеми и роднините ми. Но с тях подържаме телефонна и електронна връзка.

Животът тук ми даде нови приятелства. Възможност да опозная роднините на съпруга ми и да прекарвам повече време с тях. Страхотни паркове за разходки със сина ми. Ей такива работи

Радvам се ,4е дойдох тук
Имах vьзможноста да се запозная с ноvи култури(тьй като тук има доста ),да бьда самостоятелна и да о4акvам само на себе си.Тук усетих ,какvо е наистина да имаш праvа и да знаеш,4е ако неЩо не е ,както трябvа може да искаш спраvедлижост и да знаеш.4е Ще ти я дадат.
Както Мимката написа,дори като нелегален имаш праvа ,които се спазvат.
V 4ужбина успях да се реализирам на 18 години като самостоятелна ли4ност,което v Бг сигурно  нямаше да стане.
Боже............толкоvа много ми е дала на мен..........спокойстvие,БЕБЕТО ,нормален  жиvот,vьзможност да нау4а няколко езика(интересно ,заЩо като у4ени4ка  не ми се у4еше:oops: ).
Какvо ми vзе:vзе ми само неЩата ,които исках да ми vземе,тоест vзе ми страха да ходя по тьмно по улиите ,vзе ми срама да си казvам годините............само лошИ неЩа ми е vзела.
Приятелите  ,ако са били приятeли наистина, те си остаvат такиvа за цял жиvот,роднините ми идvат 4есто и не тьжа много за тях............
Хареса ми тоvа"ГРАЖДАНИН НА СvЕТА",страхотно е,и аз сьм такаvа....осьзнаvате ли ,колко е хубаvо тоvа  :
ОЩе неЩо  ,което ми е дала "4ужбината",на 22 мога да се 4устvам дете  ,а v Бг на 22 vе4е сьм стара .Тук хората (както при Мимката ),на 30 са младежи........
Аз vи гоvоря ,за най -елементарните неЩа от жиvота ,но тях ми ги даде то4но"4ужбината".
Eдно оба4е ми липсvа ,сега като помисля...-..сиренето .
Оби4ам си Бьлгария,vинаги,Ще си я оби4ам и vинаги ,Ще бьда бьлгарка ,дано някой ден vси4ки бьлгари могат да кажат ,какvо им е дала Бьлгария а не само "имигрантите "да се радvат на "даденото" им от друго място.

Е как можах да zабравя това? И аz така. Понаучих малко чужд еzик, е не съвсем докрая, но ми стига zа моите нужди.

Ах, да и шлифовах още един, с който си дойдох от БГ, но почти нямах говорима практика.

Аз също много поплаквах след като заминах, първо защото бях съвсем сама,  второ, защото си оставих най-обичаните хора зад мен, в това влиза и мъжът ми , той доийде година или две някъде след мен. Имах много трудностти, идвало ми е да си хвана багажа и обратно, но все не ми стискаше. Все се успокоявах с това . че съм дошла, за да се боря и направя живота си по-добър.Борбата беше огромна, последвана с много нерви. По-късно мъжът ми дойде, повторихме всичко наново. Е, нали приказките имат винаги хубав край , та и нашият завърши така.И двамата се преборихме с всички перипети, които ни се бяха опряли. Сега вече, няма място в света, което да не сме посетили. Двамата сме обиколи цял свят , и ще продължаваме да обикаляме,но вече трима. Та това това ни даде нашата чужбина всичк това , за което сме се борили и мъчили вече е реалност.

Бих се подписала под думите на Вяра.

Аз не съм плакала, защото при мен нещата се развиха постепенно - ходех във Финландия периодично, докато накрая останах там, а после дойдох тук. Това, което ми даде Финландия са самочувствие на специалист, самочувствие на жена, самочувствие на човек; научи ме да не преценявам хората по външните им белези, а по това какви са в действителност, независимо от раса, пол, тегло, острота на зрение и др. Там за пръв път разбрах, че може да имаш приятели от мъжки пол които да те поканят на кино или на вечеря без да очакват от теб съответна отплата, по възможност още същата вечер. Разбрах също, че съм добър и отзивчив човек,  а не "наивна", както често са ме наричали в България.

Канада ми отне много от горепридобитото, но ми даде други неща - прекрасен съпруг и малката "мони" - днес я наричам така, галено от "монстър"; няма да влизам в подробности защо.    Имам красив и уютен дом, какъвто не бих могла да имам в България; имам добри приятели на които винаги мога да разчитам.

И аз като Хонда разбрах, че винаги ще нося България в сърцето си и започнах да уважавам много повече нашите традиции и празници. Опитвам се да ги предам на дъщеря си и много ме боли, когато тя проявява пренебрежение към тях.

Какво ми отне? Сигурно много неща, но не можем да имаме всичко, нали?

Браво Вяра, много хубава темичка. На мен ми беше минало скоро на ум да попитам тук къде е вашето "у дома", но ти някак ме предвари  

Та на въроса - при мен всичко протче много гладко. Може би, защото бях на 20 и не беше страх от нищо, а и може би защото бях оставила "малко" неща след себе си в Б-я. Спомените са ми относително малко, като зрял човек съм се реализирала само тук. Напуснах България 91-ва, когато два месеца преди това празнувах първият рожден ден на Чочко и нямаше захар по магазините, за да направя торта. Заминах, когато младоженския заем за жилище стигаше за едно море. Заминах, когато чаках пред бакалията половин ден за 1 кг кремверши.
Когато получавах майчинство 90 лв, а плащах наем от 120.
Вие повечето сте младички и може би няма да разберете за какво говоря.
Не, не плаках, само бях притеснена. Но нямах какво да губя. И се оказах права. По-късно се разведох с първия си съпруг и бях 4 години сама с детенце. Оцеляхме повече от достойно през тези години. Смея да мисля, че в Бг щях да мизерствам.
Това, разбира се, е само една малка частица от приимущствата на идвнето ми. Днес от делечината на 14-те години емиграция смея да твърдя, че това е едно от най-тежките, но най-правилни решения. Качеството на животът ми (с всичко, което това означава) е на несравнимо по-високо ниво от това, което би било в Б-я.

Определено само положителни неща    
Аз винаги съм пътувала - още от малка и съм живяла макар и за малко в различни държави подвластни на различни религии, нрави и обичаи...
Научих се да ценя това което имам и да гледам на нещата по друг начин. Благодарение на пътуванията си съм човек който не държи толкова на материалното (като постоянно пътуваш е трудно да притежаваш нещо за дълго) а гледам само да извлека духовни ползи, да видя и науча неща които никъде другаде не бих видяла и чула.
Винаги искам още и още.   Ако отида в дадена държава не се спирам на едно място а обикалям ли обикалям докато не видя почти всичко което има да се види    Е, сега с децата е малко по-трудно, но очевидно не съм се спряла    Искам и децата въпреки, че са още малки, да видят колкото се може повече забележителности, хора, култури....
Пожелавам на всеки да може поне веднъж да излезе от ежедневието и да се потопи в света на бай Ганьо - е, без гафовете му

Я какви теми сте подхванали, момичета!
Края на темата за миенето на чинии много ми хареса, но ще се включа тук, защото на мен живота в чужбина ми даде много повече, отколкото ми отне.   Аз както много други студенти ходих на студентски бригади в САЩ три пъти, всъщност само първия път беше бригада, а после направо с работна виза, което само доказва как добрите работници са ценени там. Имах шанса да работя на хубаво място, да разбера какво е да ми благодарят за добре свършената работа, да изкарам много пари с малко усилия като сервитьорка, да харча като луда за дрехи и екскурзии   , да се почуствам свободна, щастлива, гражданин на света. Не на последно място, в чужбина срещнах най-прекрасния човек, който сега е мой съпруг.   И макар че тази среща обърна живота ми на 180 градуса, никак не съжалявам и се радвам, че вече заедно посрещаме трудностите в живота, макар че еуфорията отшумя, а парите, както в повечето случаи easy come, easy go