За споделянето

  • 1 363
  • 24
  •   1
Отговори
Общо взето моето дете е малко (4г.), все още не е особено "споделителен", но гледам има разни дечица, които си казват много повече от това, което аз разбирам от него. Може да е въпрос на характер, но може би родителите на тези деца да успяват повече да ги предразположат отколкото ние с баща му-него, примерно.

Аз самата не съм споделяла много с родителите си. Сега сякаш съм по-близка с тях, отколкото преди. Но помня, че майка ми много се притесняваше с мен-момиче, някъде отивам, с някой, пък не и обяснявам. Не че криех, а някак си ми беше...неудобно да спделям с нея. Дори да съм искала.

Повечето пренасяме съзнателно или не, (до известна степен) моделът на възпитание, който сме получили ние и върху нашите деца.
Не бих искала да е така в този аспект.

Просто ми се ще да съм "в крак" с това, което става в живота на детето ми.
На този етап си разказваме как ни минават дните-аз моя, той неговия., което е една стъпка напред, преди и това не ми казваше.

Ще съм благодарна на Вашите мнения/опит.

# 1
  • Карлово
  • Мнения: 4 572
И моята като беше малка не споделяше, мислех, че е подписала декларация за  поверителност. Joy

# 2
  • Мнения: 55
Според мен е въпрос на характер. Аз споделях с майка всичко и без да пита, сестра ми пък беше "гроб".
Синът ми (15 г.) пък ако аз не го попитам нищо и няма да каже и такъв си е бил винаги, с тази разлика че сега на 3-ия въпрос ми казва че питам много.  Simple Smile

# 3
  • Мнения: 4 841
От една страна е въпрос на темперамент - ясно е, че интровертните хора споделят по-рядко, но съществени неща, докато екстравертните - всяко нещо, което ги е впечатлило, дори и незначителни детайли. Но също така важен е и духа, който цари в семейството - ако всеки споделя, например вечер около масата, или в "специални" моменти - детето също започва да го прави като нещо съвсем нормално в рамките на общуването.
Това, което е ужасно обаче, е някой да се опитва да ти измъква информация, едва ли не насила. Търпение, личен пример и съобразяване с темперамента - това е "работещата" рецепта според мен.
Понякога чак се дразня от настоятелността на някои родители, които при взимане на детето от детската очакват едва ли не подробен доклад по часове и минути...

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Споделят засега. За нататък не зная. Споделянето е доверие. Надявам се да го оправдавам.

# 5
  • Мнения: 8 999
Аз бях затворено дете, почти нищо не споделях вкъщи с родителите си. За сметка на това двете ми деца са направо като неспирно ромолящи чучура - от тях струи непрекъснато обилна информация. Понякога този нестихващ тътен ме побърква и ги моля поне за една минута да помълчат.
Слава Богу, има и моменти, в които не са много на кеф и си кротуват.
Не съм ги учила да споделят, не съм ги предизвиквала, не съм възпитавала у тях този маниер на общуване с родителите - не знам откъде го наследиха, защото и мъжът ми е бил по-скоро мълчаливо дете.

# 6
  • Мнения: 160
Радвайте се,ако споделят и не им се сърдете,когато бърборят без спиране като малки,защото ще дойдат тийн годините,когато ще се молите за една дума,а няма да я получавате Laughing

# 7
  • Варна
  • Мнения: 5 499
И аз искам моята да споделя, но уви. Думите и ги вадя сякаш насила от устата. Знам че е много досадно, когато те разпитват, но пък ако нищо не я питам тя съвсем нищо не казва сама. Изключително рядко по повод на нещо, което говорим в момента или на нещо станало в къщи от устата и се отронва по някоя дума за живота в градината.
Аз съм била, а и още съм  Embarassed безкрайно приказлив и споделящ, даже повече от необходимото, човек и затова ми е странно това поведение на детето ми. Трудно ми е да разбера какво точно и се случва и какво мисли тя за това.

# 8
  • Мнения: 2 700
Напълно съм съгласна с BirdsFlu Peace Личният пример гарантира около 70% успех.
Аз лично отдавам останалите 30% на доверие при решаване на някакъв проблем. В детската градина дъщеря ми имаше някакъв проблем с някакво агресивно момиче. Разнищихме вкъщи взаимоотношенията й с нея и й дадох съвет как да постъпи. Резултатът беше положителен и дъщеря ми се убеди, че ИМА смисъл да се допитва до мен. Това беше първия пробив в истинското споделяне помежду ни. В училище също имаше някакви, да речем, дразнители, и в разговор отново стигнахме до вярното решение/поведение.  Не знам как ще се развият нещата в тиин годините, но засега не страдам от липса на информация Laughing

# 9
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
За сметка на това двете ми деца са направо като неспирно ромолящи чучура - от тях струи непрекъснато обилна информация. Понякога този нестихващ тътен ме побърква и ги моля поне за една минута да помълчат.
Слава Богу, има и моменти, в които не са много на кеф и си кротуват.
Не съм ги учила да споделят, не съм ги предизвиквала, не съм възпитавала у тях този маниер на общуване с родителите - не знам откъде го наследиха, защото и мъжът ми е бил по-скоро мълчаливо дете.

  Ох,и моите са така. ooooh!Като се започне от това какво са яли,с кого са играли,какво и на кого казала госпожата и се сърши с подробен разказ на филма,който са гледали в градината. Crazy

# 10
  • Мнения: 256
Много е важно как реагираме когато децата споделят,особено нещо,което ни шокира.Не трябва да забравяме,че и ние сме били деца и са ни вълнували подобни неща.Аз се опитвам да се смея със сина си,колкото и невероятни неща да ми разказва от детската градина.После разбира се му обяснявам нещата по правилния начин.Много лесно се губи детското доверие и много трудно се печели.

# 11
  • Мнения: 2 161
Споделят с мен.Понякога изобщо не ми се слуша,особено за преживяванията на малката.Обаче слушам и вземам активно участие,защото това е единственият начин да приближиш детето до себе си.

# 12
  • Мнения: 491
Моето дете споделя, когато реши. Обикновено като го питам аз, ми отговаря с две думи, апатично, особено ако е ангажиран с нещо друго. Вечер, когато тръгнем да се приспиваме, започва най-важните разговори. От една страна печели време за заспиване, но пък тогава е спокоен и обикновено този половин - един час го оставям да си поговорим, въпреки, че е за сметка на съня.

# 13
  • София
  • Мнения: 39 718
Дияна въпреки, че не спира да говори е на моменти в споделянето. Но пък я слушам, нали съм добър слушател.

# 14
  • Мнения: 27 524
Аз самата не съм споделяла много с родителите си. Сега сякаш съм по-близка с тях, отколкото преди.

Аз също  Peace
Мисля, че с предразполагане, адекватни реакции и пазене на доверието нещата ще станат  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт