Та времето навън е прекрасно и изведох сина си в близката градинка, където да си поиграе на люлките и пързалките. Случайно се засичаме там с моя позната, която не съм виждала цяла зима и която също е извела детенцето си навън. Двете деца започват да се катерят по пързалката,а ние улисани в разговора си и в това да ги браним и придържаме да не паднат сме се абстрахирали от детската глъч и врява и от целия шум наоколо... Изведнъж към нас се приближава разярен и зачервен мъж, който започва да крещи в лицата ни: 'Какви майки сте вие?Защо не помогнете на детето? Никакви майки не сте!Не ви е срам!' Обръщам се и в този момент виждам една разтревожена бързаща жена, която свали детето си от съседната висилка, където то бе овиснало и явно си бе закачило дрешката, защото не можеше да слезе.Вероятно детето е крещяло, но ние, въпреки че действително бяхме най-близо да него, сме били улисани и изобщо не сме го чули...Иначе, разбира се, бихме му помогнали и бихме го свалили от там. Та майката го свали, дойде при нас и жлъчно каза 'Аз на ваше място бих помогнала на детето, но хора всякакви...' И това просто преля чашата на моето търпение. Заявих, че когато излиза със собственото си дете на разходка, тя е тази, която носи отговорността за него и че трябва неотлъчно да е до детето си и да го наблюдава.Попитах я къде е била тя докато детето е крещяло за помощ.И заявих, че останалите майки на площадката не са бавачки на нейното дете и че грижата за него е основно нейно задължение, а не на някой друг. Ами с две думи-изпуснах си нервите. Жената обаче ми отговори, че било типично българска черта да не ти пука за останалите, на което аз отвърнах,че също така е типично българска черта да прехвърляш собствената си вина върху другите.Така завърши спора.Тръгнах си от площадката.
Имам нужда от вашия поглед върху ситуацията. Просто мъжът и майката на детето останаха възмутени от нас- как не сме разбрали какво става и не сме реагирали, като сме били наблизо. А аз се ядсах от това, че вината и отговорността се вменяват на нас, а не на майката, която оставя детето си да играе без надзор.
П.П.Нося на критика.