Край, свърши, нямаме вече Чарли...Така каза мама по телефона.
Моят Чарли липсваше от 5 дни. Баща ми го пуснал без каишка и Чарли така и не се прибра. Днес негов колега му казал, че Чарли е прегазен от микробус и трупчето му било сложено в кашон до контейнер за боклук.
За мен той беше най-сладкият дакел на света, когато го взехме се побираше в една шепа. Обичахме го цели 11 години и сега го няма вече, а аз не го бях виждала от няколко месеца, защото остана при нашите, когато дойдох да уча в София.
Като ми казаха, че са го изгубили и не си е дошъл, тайно се надявах някой да го е намерил и прибрал. Но не е станало така.
Много ми е мъчно, хора, все едно, че буца ми е заседнала. Съпругът ми се опитва да ме успокои,казва, че Чарли е просто куче, но за мен той беше моето куче, член от моето семейството.
Помня как като бебе ходеше по мокета и нокътчетата му се закачаха и не можеше да си мръдне лапите, беше толкова сладък и смешен. И как по цяла нощ плачеше, докато не го взема при мен. И как за малко да го изпуснем като се разболя на няколко месеца. И преди година, когато му правиха лека операция, като излизаше от упойката, задницата му поднасяше на завоите, защото още не можеше да пази равновесие.
Липсваш ми, приятелче! Винаги ще те помня!
Мили момичета, благодаря ви, че изчетохте болката ми
.
Моят Чарли липсваше от 5 дни. Баща ми го пуснал без каишка и Чарли така и не се прибра. Днес негов колега му казал, че Чарли е прегазен от микробус и трупчето му било сложено в кашон до контейнер за боклук.
За мен той беше най-сладкият дакел на света, когато го взехме се побираше в една шепа. Обичахме го цели 11 години и сега го няма вече, а аз не го бях виждала от няколко месеца, защото остана при нашите, когато дойдох да уча в София.
Като ми казаха, че са го изгубили и не си е дошъл, тайно се надявах някой да го е намерил и прибрал. Но не е станало така.
Много ми е мъчно, хора, все едно, че буца ми е заседнала. Съпругът ми се опитва да ме успокои,казва, че Чарли е просто куче, но за мен той беше моето куче, член от моето семейството.
Помня как като бебе ходеше по мокета и нокътчетата му се закачаха и не можеше да си мръдне лапите, беше толкова сладък и смешен. И как по цяла нощ плачеше, докато не го взема при мен. И как за малко да го изпуснем като се разболя на няколко месеца. И преди година, когато му правиха лека операция, като излизаше от упойката, задницата му поднасяше на завоите, защото още не можеше да пази равновесие.
Липсваш ми, приятелче! Винаги ще те помня!
Мили момичета, благодаря ви, че изчетохте болката ми
. 
поплачи си няма лошо 