Подочутх...."имам татко..., но е далече!" :(((

  • 3 050
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 458
Оня ден чух дъщеря ми да казва на приятелката си: " Ама и аз имам татко, но той е далече..."
Това беше по повод, че момичето беше с баща си и всички играеха заедно. Момичето казваше на баща си нещо и си ... общуваха. Моята щерка дръпна детето настрана и тихичко и подшушна, че и тя има татко, но не е тук а далече.
Преди време същото това момиче беше питало дали моите деца имат татко и защо не е тук.

Не ме притеснява толкова изказването а начина по който се случи. Незнам, но имам чувството, че това по някакъв начин наранява децата. Липсата на баща по някакъв начин ги кара да се чувстват...... де да знам как. Притесни ме повече старанието да се скрие този разговор..... Дъщеря ми и шушнеше на ухото почти.

Имам ли повод за притеснение? То, не че ако се притесня ще променя нещо, но поне бих могла да поговоря с децата, знам ли.

# 1
  • Мнения: 6 314
Напомня ми за случка от моето детство, която са ми разказвали.

Баща ми все пътуваше, все го нямаше, а от раждането ми до към 4 г. възраст въобще не съм го виждала.
Един ден, сме отишли с майка ми в поликлиниката да ми взимат кръв.
Пред лабораторията чакали ред и едно семейство - мама, татко и детенце.
През цялото време, таткото обяснявал на детенцето как ще му вземат кръв, как ако се държи геройски после ще го заведе на сладкарница, ще му купи играчка, ще го заведе еди-къде си.
Аз, претръпнала от непрекъснато мъкнене по болници (май в тях израснах) съм си седяла съвсем кротко и безмълвно до майка ми и с нищо не съм показвала, че забелязвам разговора, който провежда семейството.

В един момент, както съм си седяла, така съм скочила и директно съм налетяла на таткото. Седнала съм в него гушнала съм го през врата и съм започнала да викам с всичка сила "Тати, тати" , бутала съм момиченцето и майка му и съм им крещяла "Махайте се от тук, това си е моят тати"

Направо, умирам от срам само като си помисля каква сконфузена ситуация съм създала.


След тази случка, майка ми е започнала доста да ми говори за моя баща, да ми показва снимки и да ме убеди точно в това - че имам тати, но е далече.

По-добре поговори открито с нея.
Тя шушне, защото е усетила по някакъв начин, че това не е приятна тема, чувства като нещо, което трябва да прикрие.

Говори свободно по темата с нея и й покажи, че няма нищо срамно, притеснително, тайно.

От самото начало, когато се разделих с бившия ми мъж, говорех открито с дъщеря ми. Не съм й спестявала обяснения, нито пък отговори на въпроси, свързани с баща й (никога обаче не съм казала нещо негативно за него). И до ден днешен говорим спокойно и тя приема нещата за нормални. Не се притеснява да спомене, ако стане дума, че си има и друг тати.

# 2
  • Мнения: 6 472
Не е нещо ненормално и притеснително Grinning
Давам един малко глупав пример, но все пак визира детската психика. Едно от децата в групата на Ина имаше кукла бейби борн. Ина има същата, но аз не и разрешавам да я носи в градината. Всеки път когато я водя сутрин и тя види, че другото дете е донесло нейната, тя отива при госпожата и тихичко и казва , че и тя има обсолютно същата Grinning
Във всеки случай е желателно непрекъснато да говориш с децата и да им обясняваш, че техния татко много ги обича, нищо че е далеч (няма значение дали наистина е така).
Мойто диване в началото се държеше също като твойта сладурана. Сега някой като я пита дали вторият ми мъж е татко и, тя надуто обяснява, че има двама татковци и три баби и дядовци Shocked

# 3
Цитат на: luluto
Сега някой като я пита дали вторият ми мъж е татко и, тя надуто обяснява, че има двама татковци и три баби и дядовци Shocked

Хех, сладурана Laughing. Ми извлякло е капитал детето от ситуацията, браво на него Simple Smile. Жива и здрава да ти е, гладна няма да остане - нали помниш лафа Laughing.

На скъпия двата хлапака не знам какви ги коментират за мен, но те са и доста по-големи - на 13 и на 11 г. и все пак живеят при майка си; но пък доста често се виждаме, прибирам ги от тренировка почти всеки ден, а и ме познават отдавна.

# 4
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
ooooh! Човек като е разсеян е така - аз съм гостът по-горе.

# 5
  • София
  • Мнения: 39 718
ми и аз като малка май казвах така, после май минах на "нямам баща". По едно време (защото ме гледаха баба и дядо) казвах "имам две майки и двама бащи", та ме питаха децата как така, ама защо и т.н. А в настоящият момент много трудно ми се обръща езика като казвам "баща ми", сякаш говоря за някой, който изобщо не е съществувал. Е, то наистина в съзнателния ми живот не е съществувал. Но като кажа "баща ми", ми звучи някак си чуждо, все едно не се отнася до мен. Де факто само името му нося.

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
според мен това което д-р Спок дава като подход към осиновено дете е подходящо за всяко дете и всяка трудна ситуация - под формата на приказка им разкажи за баща им - каквото решиш, но аз не бих лъгала! аз бих казала:
"имало едно време двама - принц и принцеса, те се обикнали, и им се родили две принцеси, но една зла магьосница направила магия и един ден принца-татко си тръгнал /и АЗ лично бих добавила - спрял да обича децата -ако това е факт/ и никога повече не се върнал, но ...." и т.н. Винаги може да разкрасите с хубави моменти тази тъжна история - с надежда за новия принц който ще спаси принцесата-майка и малките принцески!
Примерно! Децата преживяват нещата - но по-лесно докато са малки! Ако ги лъжете - един ден истината излиза наяве и това може да подрони авторитета ви - защото те може да не разберат защо сте ги лъгали.
А считам, че детето прикрива разговора - защото е усетило, че майката не би го одобрила...  Confused  Това значи, че мама малко говори за тати или въобще не говори, не обсъжда и даже може би остро /без да го осъзнава/ реагира на въпросите на децата за баща им. Все пак до към 5-6 г децата ни чувствнат по-добре отколкото ние самите! Ако мама преодолее своето смущение и неприязън от темата - нещата ще потръгнат!

# 7
  • Мнения: 4 458
Цитат на: Mamma
По-добре поговори открито с нея.
Тя шушне, защото е усетила по някакъв начин, че това не е приятна тема, чувства като нещо, което трябва да прикрие.

Говори свободно по темата с нея и й покажи, че няма нищо срамно, притеснително, тайно.


Знам, че не е оправдание, но все пак, те са още малки да им се каже и най-вече обясни истината.
Аз от момента в който сме се разделили - преди децата да навършат 2 години им говоря за това. Опитвам се да го представя по начин който ще разберат. Не говориме по принцип за баща им, но когато стане на въпрос не потулвам темата а обяснявам.
Все ми се струва обаче, че нещо ми убягва или нещо не правя правилно  Neutral Face

Снощи пак се случи  нещо на което не можах да отреагирам Confused  Просто незнам какво да направя в подобна ситуация.

Пак с въпросното момиченце. Моите деца и това дете седнаха да вечерят. Бащата и майката на приятелката им също бяха с нас. Бащата каза, че иска всеки да си изяде яденето иначе щял да се разсърди..... - нормален разговор.
Едната дъщеря приключи първа с яденети и вдигайки чинията да покаже каза: " Ето, тате, виж аз всичко си изядох"  после отиде при него за целувка като награда. ooooh!  Аз се извиних на жена му и него, но..... как трябваше да реагирам в тази ситуация? Не ми се струва правилно да порицавам детето пред хората, но и не мисля че е редно тя да продължава да му вика "татко"и да се държи с него като че е нейния татко. По принцип децата ми се обръщат към въпросния баща с " таткото" - имайки в предвид "таткото на..." . Не му казват чичо или по име както е с другите близки до тях мъже!  Sad

А за истинския им баща...... не говоря лошо, но и хубаво не мога да кажа. Не искам утре като пораснат и се запознаят с него (ако стане де) да ме обвинят, че съм потдържала илюзията за добрия и обичащ баща като реалността е съвсем различна. Тогава наистина ще ги заболи и ще загубят доверие в мен. Поне така аз си мисля, незнам, може и да греша. Thinking

Има и друго. Моя баща много се занимаваше с децата и те го обожават. Понякога говорят, че тяхния баща ги завел там...., тяхния баща ин дал онова....., казал това...... Добре, че аз знам какво се е случвало та да им обясня на децата, че това не е баща им а дядо им. Казвам им че има разлика м/у баща и дядо, но..... Как да разберат децата каква е разлликата като не познават баща си? За тях дядо им е баща им и точка!
Пълна обърквация и каша в детските главички  Cry

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
странно защо се объркват  Confused
моя приятелка почина на 23г и остави дете на 3г - майка й го отгледа - сега е на 7г и баба му ми каза наскоро, че нещо ставало на въпрос за майки и малкия й казал "бабо аз много те обичам и ти си ме гледала, но не си ми майка" ......
Искам да кажа, че ето ти среда където детето е отгледано от бабата /както баща ти ги е гледал като свои деца/ но детето няма проблеми! Може и да е имало като по-малко  Wink  Успокой се - ной-вероятно и те като поотраснат всичко ще си дойде на мястото!

# 9
  • Мнения: 174
Ne poznavam xorata i streliam na tamno, no az bix nabludavala drugoto dete - dali po niakakav na4in ne provokira da6teriati da mu dokazva 4e i tia ima ba6ta. Vse pak decata poniakoga sa dosta jestoki.

# 10
  • Мнения: 4 458
Има нещо вярно в това  Thinking
Следващия път ще следя по-отблизо другото дете Wink

Общи условия

Активация на акаунт