Отговори
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
Още само като го видя и започва в стомаха ми нещо да ми пари. Добре, че се овладявам бързо иначе не знам кое по напред да спра- ръката да не удари или устата да не говори smile3505 Интересно, че колкото повече време минава, негативното ми отношение не отминава. smile3515 smile3516      Лошото е, че не иска да седне половин час и да чуе какво ще му изясня. Като усети , че идва пожар, веднага изчезва. Тарикат, не иска да си разваля настроението bash bash bash

# 1
  • София
  • Мнения: 6 477
Значи трябва да специализираш да го приклещиш да не бяга като искаш да говориш с него. Ама аз мисля, че с времето се претръпва. Сега от време на време ме хващат бесните, когато БНД се издъни за нещо - тогава го наритвам в ъгъла. Иначе сме постигнали почти сепаративен мир - малко като  арабско-израелски конфликт! Никога не се знае кой се извади камикадзето с бомбите Joy Joy Joy
Обаче той хитър - за да умилостиви настроенията тип "Кобра в много лош цикъл" за разните празници се проявява просто нечувано! Wink Wink Wink Сега за този 8 март силно ме изненада с парфюм...обаче е минало толкова време, че не мога да се хлъзна в заблуди!....Щото кака Морганка е от стара коза яре Joy Joy Joy Joy

# 2
  • Мнения: 651
Никакви специални чувства.
КОгато се държи адекватно-спокойствие и удовлетворение заради детето.
Като влезе във фаза- напрежение от неизвестното и евентуалните разправии. И ми става мъчно за малкия.
КОгато чувствам към самия него нещо понякога то е единствено съжаление и надежда да си оправи живота за да е читав баща на сина си.

# 3
  • Мнения: 463
Вече никакви,първоначално много се страхувах какво е намислил да сътвори за пореден път,сега вече знам всичко може да направи.Обаче това ме доведе до състояние и аз да съм готова за всичко.Сега като го видя си казвам каквото и да ти хрумне,аз съм насреща.Надявам се един ден малоумните му изстъпления да спрат,но казват надеждата последна умира.

# 4
  • Мнения: 2 863
С бащата на сина сме постигнали почти оптималното, изключая факта, че не присъства в живота му толкова, колко детето има унжда и колкото аз искам Mr. Green
Като чувства- ми не знам, близък ми е, като не ме ядосва, даже ми е добре да е покрай нас, грижа ме  е за него... ей такива......

С бащата на дребка още катерим нанагорнището, там има много чувства и от двете страни и върви бавно процеса на възприемане на реалностите....Но и в двата случая винаги се радвам много , когато имат време за децата, когато ги радват и  се държат както си требе Mr. Green
Мда, пак се показах като Майка Тереза Joy

# 5
  • София
  • Мнения: 433
Първоначално мъка, съжаление и силно желание всичко да е някакъв много объркан сън. После - силен гняв, изпадане в крайни настроения. Сега, днес чувствам единствено умора и желание да не съм около него. Същевременно съм доволна, когато виждам как се грижи и отнася към детето.

# 6
  • София
  • Мнения: 433
Защото гледам по съвсем друг начин на живота вече. Повече от всякога се наслаждавам на малките удоволствия, природата, водата, няма кой да ми мрънка и пуфти със съботно-неделна досада пред телевизора (ако е у дома)

# 7
  • Мнения: 903
Ще го разделя на фази:

Първа фаза - Първоначално почувствах огромно облекчение след като той се изнесе - бях обмисляла това решение в течение на една година, през която бях преминала през всички възможни душевни състояния, но в която със всеки изминал ден все по-отчетливо усещах, че от любовта ми към този човек не е останало НИЩО! А този факт, добавен към всички останали минуси, изчерпваше тотално смисъла от това да сме заедно!

Втора фаза /на спокойното приемане/ - След първите 2-3 месеца следващи раздялата, в които все още се чувстваше напрежение при срещите ни, после нещата взеха да се уталожват и по отношение на него започнах да усещам едно такова.... абе както например когато си бил като дете приятел с някой, но после пътищата ви са се разделили и като се срещнете след много години, уж сте били близки, а нямате какво да си кажете.

Трета фаза /изпитвам известна досада при срещите си с него/ - В момента /по-точно от няколко месеца - след като в живота ми се появи новият човек и съм толкова влюбена... Heart Eyes...и прочие/... Абе да си призная, леко почвам да го чувствам като дразнител когато ми се появи моя бившичкия. И понеже не проявява никаква реална бащинска заинтересованост, камо ли грижа.... абе, да дава там издръжката и да си ходи с чистата си съвест.... Joy  Знам, че звучи грозно, но той е този, който направи нещата да стоят грозно. Аз само ги изказвам на глас.

# 8
  • София
  • Мнения: 4 493
Ще го разделя на фази:

Първа фаза - Първоначално почувствах огромно облекчение след като той се изнесе - бях обмисляла това решение в течение на една година, през която бях преминала през всички възможни душевни състояния, но в която със всеки изминал ден все по-отчетливо усещах, че от любовта ми към този човек не е останало НИЩО! А този факт, добавен към всички останали минуси, изчерпваше тотално смисъла от това да сме заедно!

Втора фаза /на спокойното приемане/ - След първите 2-3 месеца следващи раздялата, в които все още се чувстваше напрежение при срещите ни, после нещата взеха да се уталожват и по отношение на него започнах да усещам едно такова.... абе както например когато си бил като дете приятел с някой, но после пътищата ви са се разделили и като се срещнете след много години, уж сте били близки, а нямате какво да си кажете.

Трета фаза /изпитвам известна досада при срещите си с него/ - В момента /по-точно от няколко месеца - след като в живота ми се появи новият човек и съм толкова влюбена... Heart Eyes...и прочие/... Абе да си призная, леко почвам да го чувствам като дразнител когато ми се появи моя бившичкия. И понеже не проявява никаква реална бащинска заинтересованост, камо ли грижа.... абе, да дава там издръжката и да си ходи с чистата си съвест.... Joy  Знам, че звучи грозно, но той е този, който направи нещата да стоят грозно. Аз само ги изказвам на глас.
]
И четвърта фаза - абсолютно безразличие, като го видя все едно съм видяла уличен стълб, леко се отмествам и продължавам натам на където съм тръгнала

# 9
  • Мнения: 2 336
Предизвиква позиви на гадене. Демек повръща ми се от него.  Sick

# 10
  • Мнения: 1 731
Никакви. Не съм го виждала повече от година. Tired

# 11
  • Мнения: 236
В зависимост от настроението му и състоянието, в което се намира, чуствата ми могат да минават от една крайност в друга  Laughing Все още, макар и рядко, му се връзвам на безумията и се влудявам, но като цяло мога да кажа, че не изпитвам лоши чувства към него. Даже си го чувствам близък, обичам си го по някакъв начин заради осемте години, през които сме били заедно и най-вече заради прекрасното дете, което сме създали заедно. Стремя се да свеждам до минимум възможностите за конфликти и преплитане на интереси, така че виждаме се, излизаме, пием кафе, вечеря ме, говорим си, включително и за мъжете в моя живот/жените в неговия.Абе идилия  Wink

# 12
  • Мнения: 1 809
Предизвиква позиви на гадене. Демек повръща ми се от него.  Sick
И на мен така.Всъщност от 2003 съм го виждала 2 пъти-когато ми цъфна с полиция в къщи и на първото заседание на делото за режима.Срещите обаче бяха без да присъства детето.И двата пъти ми идеше... да Sick

# 13
  • Мнения: 277
разтрепервам се цялата...
възникват спомени ,ужасии...
особено,когато ме накара да доведа детето/едното/у тях,за да ми даде издръжката.
отново минах през коридора,където се състоя баталната сцена с побоя пред децата и ,,маминка,,...
не мога да забравя и се свивам в очакване да ме удари,ако кажа нещо ,което не му уйдисва. #Crazy

# 14
аз съм новатор във форума и вашите мисли много ми помагат а аз съм много объркана когато девет годишната ми дъщеря се разплаче и ме попита защо баща и не се сеща за нея аз направо побеснявам защото тя уж е голяма а пък май нее а оня нашя и казвал ти си голяма трябва да свикнеш и така и не може веднага ние сме разведени от два месеца а тои живее с любовницата си два дни след като ние се иснесохме с детето и развода е за това заради нея другата то любов то чудо  даржът се като тинежъри а тя страда много страда и му казвам  с добро а той на пук и толкоз неможем да се разберем можеби е рано по нататък може и да се усети че все пак е и баща но незнам като я видя растроена много се наемам но избягвам да комуникирам с него мисля че ще е по добре за мен вече в краен слючай няма каде.

Общи условия

Активация на акаунт