Здравейте! Моето момиченце е на 3 месеца и от известно време се надига с главичката и раменете и ако не я вдигна на ръце започва да плаче. Иска да стои изправена. Когато е в някой е спокойна и разглежда с интерес всичко около нея. Какво да правя? Да я вдигам ли, когато не мога да я заиграя легнала или да я оставям да плаче? На мен сърцето ми не дава да я оставя да плаче, но вече започнаха доброжелателни познати да ми обясняват колко трудно ще ми е след известно време, когато малката натежи. Ако имате опит в тази област, споделете! Имам нужда от съвет.
- Публикувана: 16 май 2005, 07:34 ч.
- Последно мнение: 19 май 2005, 01:11 ч.
Носите ли бебето на ръце?
Здравей,
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно 
.
По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.
Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница .
Успех в избора.
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница
.Успех в избора.
Здравей Svetl@na!
Не питай и ние колко се носим на ръце!Толкова сме любознателни, че вече познаваме всяко кътче от стаите
Незнам дали го разглезвам, но немога да го оставя да плаче в никакъв случай...изпробвала съм какви ли не залъгалки,играчки,люлки..и в количката го слагам когато времето е лошо и не е за излизане щото иначе ще се побаркаме 
Иначе когато времето е хубаво гледам постоянно да го извеждам както до обяд така и следобяд.Мисля че това му е цаката - разходките
Не питай и ние колко се носим на ръце!Толкова сме любознателни, че вече познаваме всяко кътче от стаите
Незнам дали го разглезвам, но немога да го оставя да плаче в никакъв случай...изпробвала съм какви ли не залъгалки,играчки,люлки..и в количката го слагам когато времето е лошо и не е за излизане щото иначе ще се побаркаме Иначе когато времето е хубаво гледам постоянно да го извеждам както до обяд така и следобяд.Мисля че това му е цаката - разходките
Сама ще спреш да я вдигаш много често като ти натежи
Носила съм детето си винаги колкото иска и колкото мога Сега изобщо не желае да седи в ръцете ми, иска само да е на пода да лази или да се мъчи да ходи, а навън гледам да го държа в количката като ме заболи кръста от навеждане
Носила съм детето си винаги колкото иска и колкото мога
Сега изобщо не желае да седи в ръцете ми, иска само да е на пода да лази или да се мъчи да ходи, а навън гледам да го държа в количката като ме заболи кръста от навеждане 
Носила съм и двете си деца на ръце винаги, когато имаха нужда. Това не трае обаче дълго време. Като започнат да лазят и най- вече като започнат да вървят бебоците, те самите не желаят да бъдат носени. Поне с моите така се получи.
Първите месеци наистина е много изморително, защото сякаш бебета искат все повече и повече да бъдат гушкани. Но не се разглезват по този начин. Напротив, даже получават сигурност и самите стават по- спокойни.
На мен сега ми се иска да гушна малкия, обаче той почти не се задържа на едно място и все се изплъзгва от ръцете ми.
Първите месеци наистина е много изморително, защото сякаш бебета искат все повече и повече да бъдат гушкани. Но не се разглезват по този начин. Напротив, даже получават сигурност и самите стават по- спокойни.
На мен сега ми се иска да гушна малкия, обаче той почти не се задържа на едно място и все се изплъзгва от ръцете ми.
И моя бебчо от 1-2 седмици иска повече да го носим и то да е прав и да гледа напред, и да не се застояваме дълго на едно място. Всяка сутрин правим "туристическа обиколка" на апартамента. Аз гледам повечето време да си лежим на леглото и да си гукаме. Понякога се заиграва в креватчето си, но много държи мама да е в стаята.
Велико разнасяне падаше по цял ден. Изобщо не съм го оставяла да плаче. Той искаше да се гушкаме-аз също. А дали така ще свикне-не знам. Иво и досега много обича да се гушка. Особено когато сме в къщи-ходи където ходи, играе, обаче периодично идва при мен и ме гушка и ми раздава едни целувки-не е истина. Умирам си от кеф. Много се надявам, че това гушкане (от което бяха започнали да ме болят ръцете и раменете) няма да е било напразно и че между мен и детето ще има някаква по-близка връзка.
Яяяяко носене падаше. Ние бяхме и сто кила така ме боляха китките, та знае ли се. Никога не е заспивал на леглото - само на ръце - кошмар. 
Докато един прекрасен ден си легна сам и заспа. Сега и да искаш да го гушнеш рядко се съгласява, така че гушкайте се докато можете и докато не сте станали много тежки
Докато един прекрасен ден си легна сам и заспа. Сега и да искаш да го гушнеш рядко се съгласява, така че гушкайте се докато можете и докато не сте станали много тежки
Цитат на: rumpy
Подкрепям всички мнения, щом иска да го гушкаш сега е момента , защото като станете по-голямо и да искаш ,то няма да иска. 
Точно така. Сега, колкото и да искам да гушкам детето, то не ми дава. Иска да пълзи и прави опити да ходи сам и да опознава света. Не вярвай много на приказките на разни "доброжелатели". Сега е времето в което можеш да го галиш, целуваш, гушкаш. Наслаждавай се на момента, защото докато се "обърнеш", вече някое гадже ще го е "награбило"
Здравейте и от мен!
Аз първото си бебче гледах много,много да не го свиквам на ръце,за което сега ми е мъчно!Все се оправдавам с това,че все някой ми вкарваше приказки от рода:май сте свикнали на ръчички и т.н. и гледах да не давам повод.Сега ме е яд,че съм била толкова глупава!С второто и третото нещата са коренно различни.Особено с малката-гушкам си я постоянно и я взимам на ръце винаги когато пожелае.Въпреки това не виждам да е свикнала,даже напротив-иска да е по-самостоятелна.А ако някой се опита да ми каже нещо по въпроса за ръцете-това просто е последният му опит.Гушкайте си бебчетата,че толкова бързо порастват!
Аз първото си бебче гледах много,много да не го свиквам на ръце,за което сега ми е мъчно!Все се оправдавам с това,че все някой ми вкарваше приказки от рода:май сте свикнали на ръчички и т.н. и гледах да не давам повод.Сега ме е яд,че съм била толкова глупава!С второто и третото нещата са коренно различни.Особено с малката-гушкам си я постоянно и я взимам на ръце винаги когато пожелае.Въпреки това не виждам да е свикнала,даже напротив-иска да е по-самостоятелна.А ако някой се опита да ми каже нещо по въпроса за ръцете-това просто е последният му опит.Гушкайте си бебчетата,че толкова бързо порастват!
И аз подкрепям мненията на всички изказали се преди мен- няма какво повече да добавя.
"Доброжелатели" и " съветници" - бол! Аз още в болницата слушах как сестрите говореха на майчето в моята стая, щом си гушнеше бебето- " Ама вие отсега ли се носите на ръце? Ми после като се прибереш, кой ще ти чисти къщата и ще ти готви?"
"Доброжелатели" и " съветници" - бол! Аз още в болницата слушах как сестрите говореха на майчето в моята стая, щом си гушнеше бебето- " Ама вие отсега ли се носите на ръце? Ми после като се прибереш, кой ще ти чисти къщата и ще ти готви?"
Цитат на: Ellypr
Здравей,
Нормално е да иска да я вдигнеш иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .
По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване .
Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница .
Успех в избора.
Нормално е да иска да я вдигнеш
иначе гледа тавана, а там няма нищо интересно .По това време много ми помагаха шезлонга, активната гимнастика и честата смяна на играчките в леглото. Разбира се, че съм ги носила и на ръце, показвах им разни интересни неща в къщата (книги, картини, вази и т.н.), не смятам, че обръщането на внимание е равно на разглезване
.Спокойно отделяй внимание на детето си колкото искаш. Когато ти дойде в повече сама ще намериш и поставиш вашата си граница
.Успех в избора.
....а на нас ни беше много интересен тавана доскоро
... и белите стени също За остаанлото съм 100% ЗА
Иначе разходките са основно вечер с тати... но маймунката удостоява с поглед носещия само, ако свърши всичко друго за гледане, т.е стане ни безинтересно
Нося - винаги,когато пожелае.А предвид,че в количката не й харесва да стои,и на разходките се носим през повечето време Добре,че е слинга - иначе не знам как щяхме да се оправяме - но пак бих си я носила.С баткото и аз робувах на приказките да не е на ръце и само търкалях количката из целия апартамент,сега си се чудя на акъла - приятно ми е да си гушкам и разнасям бебочката,а предвид,че скоро ще почне да пълзи и да ми бяга,гледам да се възползвам максимално от неограниченото време за гушкане,докато трае
Добре,че е слинга - иначе не знам как щяхме да се оправяме - но пак бих си я носила.С баткото и аз робувах на приказките да не е на ръце и само търкалях количката из целия апартамент,сега си се чудя на акъла - приятно ми е да си гушкам и разнасям бебочката,а предвид,че скоро ще почне да пълзи и да ми бяга,гледам да се възползвам максимално от неограниченото време за гушкане,докато трае