Преживявали ли сте СБС?

  • 15 431
  • 176
  •   1
Отговори
13 март 2008, 15:34 ч.
  • Мнения: 57
Посред бял ден е, а на мен ми е едно такова- чувствам се като мравка. Бях на свиждане на братовчедка, която за малко да я изтърват. В момента тя е в интензивно отделение, закачена към някакъв апарат и такива неща ми разказа, че все едно съм гледала филм- фентъзи. Не знам заради болничната обстановка ли, заради машините ли или заради разказа й, но дори и сега се озъртам за нечие невидимо присъствие в стаята dont. Когато ми отлежат емоциите, мога да разкажа по-подробно, но ми беше интересно да чуя разкази за преживелици на  състояния близки до смъртта (СБС).

# 1 13 март 2008, 15:50 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Не съм.

# 2 13 март 2008, 15:52 ч.
  • Мнения: 649
На мен една баба ми разказа, как се е видяла от горе, когато лекарите са се борели за живота й. Още много хора са ми разказвали такива интересни неща. Сетих се познавам една медицинска сестра във военна болница и ми беше разказала, как оперирали един човек и той започнал да говори на френски и доктора знаел френски и завързали разговор, след като се събудил от упойка доктора го запитал нещо на френски, а той казал, че език не знае. Много интересна темичка!

# 3 13 март 2008, 15:54 ч.
  • Мнения: 57
Цитат на: Mi6ina в чт, 13 мар 2008, 15:52
... как се е видяла от горе, когато лекарите са се борели за живота й. ...

Да, да, да- с това започна разказът й- виждала се е отстрани. Себе си, лекарите. После се заредили случки и сцени от живота й....

# 4 13 март 2008, 15:59 ч.
  • Мнения: 599
Не съм.И се надявам да не ми се случи.

# 5 13 март 2008, 16:10 ч.
  • Мнения: 3 092
Не съм . И не ща да преживявам ....бррррррррррр
но имаше една книга , в която точно такива хора разказваха какво им се е случило в  и точно такива бяха разказите им за тунел , за поглед отгоре , над себе си , за светлина , после за стремглаво връщане към собственото си тяло ....не си спомням подробности   . Rolling Eyes

# 6 13 март 2008, 16:18 ч.
  • Мнения: 740
Бррр, чак СБС не и се надявам и да не ми се случи.
Но как пациента е говорел под упойка? По-скоро е било докато излиза от упойка. Когато аз излизах от упойка смътно си спомням че наговорих невероятни глупости на сестрите - не знам откъде ми дойдоха на ум.

# 7 13 март 2008, 16:22 ч.
  • Мнения: 649
Цитат на: ЛъЧиста в чт, 13 мар 2008, 15:54
Цитат на: Mi6ina в чт, 13 мар 2008, 15:52
... как се е видяла от горе, когато лекарите са се борели за живота й. ...

Да, да, да- с това започна разказът й- виждала се е отстрани. Себе си, лекарите. После се заредили случки и сцени от живота й....

То на човек трябва да му се случи, че да повярва!

# 8 13 март 2008, 16:27 ч.
  • Мнения: 700
"Беше тръгнала към светлината", "Върна се от тунела", "Днес ти е втория рожден ден" са думите на анестезиолога, за мен беше много странно преживяване, но нямаше нито тунели, нито светлини, нито излизане от тялото.

Аз съм нервен и несдържан човек, даже сестрата ми забрани да говоря докато бях в съзнание, а този момент го свързвам със спокойствие, напук на тичащите лекари и сестри, напук на цялата суматоха и на пълното съзнание, че си отиваш. Абе като да се предадеш, да спреш да се бориш, обаче без страх, едно такова спокойно.

Дори не мислих за детето си, за мъжа си, за семейството си, абе празна ми беше главата.

Обаче ако знаете коя песен звучеше в операционната за последно:
http://www.vbox7.com/play:57a998c4

Това "умирам и се раждам в теб" ме разтреперва!

Последна редакция: чт, 13 мар 2008, 16:48 от lo

# 9 13 март 2008, 16:41 ч.
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Аз съм преживяла. Бях малка. Това, което си спомням, е че доктора ме държеше над една дупка в пода и аз му казвах да не ме изпуска... естествено дупка не е имало. Другото е, че си спомням ясно всяка една минута през която са се борели за живота ми, дори си спомнях точно в коя ръка колко системи са ми били, как ме увиваха в студени чаршафи, как ми слагаха кислородна маска... майка ми се изуми като й казах, защото през цялото време съм била в безсъзнание. Нямам спомен да съм излизала от тялото си, виждах всичко все едно си бях в пълно съзнание и в моето си тяло....  не съм била в тунели, но точно преди да изляза от кома ми стана едно много бяло пред очите, но не като светлина в края на тунел.....
Това е което си спомням и няма да го забравя за цял живот.

# 10 13 март 2008, 16:52 ч.
  • на село
  • Мнения: 3 898
Не съм, но ако се случи ще ми е интересно  Grinning.

# 11 13 март 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 57
lo, братовчедка ми е много притеснителен човек. Има много страхове и думите й одеве бяха "... да ти кажа, точно в този момент не те е страх, не те боли. Аз си мислех, че ще се мятам от болка и ужас, а ми беше толкова спокойно. Само нямах сили за нищо. Хем съм там, хем ме няма." И това с "втория рожден ден" са й го казали сестрите.

l1208s и от твоя разказ има нещо, което ми каза- това с наблюдаването отстрани. И безуспешният опит да си говори с хората наоколо. През цялото време е искала да ги успокои, че е добре, да не се притесняват за нея.

# 12 13 март 2008, 17:04 ч.
  • Мнения: 4 585
Да, едно лято на около 22 попаднах под напрежение 380V между две фази в двете ръце.
Животът ми мина на бърз кадър, като се има предвид, че не съм дишал, защото дробовете ми се тресяха.
Започна от първите ми детски спомени в една летяща каруца към едно дере, за някои неща не бях се сещал от години.
Като стигнах до края, си помислих, че приятелката ми ще плаче, а мама ще се побърка.
Не исках това да е края, исках още, и в тоя момент се досетих, че кабелите, наклоних се назад и те се измъкнаха от ръцете ми. Паднах върху една купчина жито и чак тогава успях да си поема въздух.
Светът беше невероятно красив в този момент. По късно усетих миризмата на печено и си видях ръцете. Никак не ми пукаше. След няколко часа чаках с превързани ръце на центъра, виждах жени като че ли за пръв път в живота.
Беше лятото на плитките бикини и кенарените рокли. 1982 мисля.

Казват, че когато човек излиза от упойка, е максимално искрен.
Това е часът на медсестрите.

# 13 13 март 2008, 17:06 ч.
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
случвало ми се е да се гледам отстрани как спя.
тялото ми спеше, аз се мотах. беше ме страх да се отдалеча от тялото си, защото някакси знаех, че ако тялото ми се събуди и аз се мотам, то няма как да се "върна" отново.
знаех, че мога да ида където си реша...т.е. времето и пространството не бяха проблем.

странно преживяване си беше, а не съм била на ръба на живота...  Thinking

# 14 13 март 2008, 17:12 ч.
  • Мнения: 2 891
Настръхвам като ви чета!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата