как да подготвя детето си, че на баба му е направена ампутация на крак?

13 март 2008, 22:15 ч.

Мнения: 1 327

Наложи се да направят ампутация на крака на баба ми. Не знам как да подготвя детето си за предстоящото. Моля ви, ако някой е минал по този път нека сподели!
Отделно мисля да направя и консултация с детски психолог, но търся и съвети от минали по този път.
Предварително благодаря!

# 1 16 март 2008, 22:42 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Ели, сега видях темата
ако не направиш проблем от ампутацията - детето няма нужда от психолог!
на тази възраст на децата им е все още "все тая" дали някой ходи или не, дали е прав или крив, дали е с едно око или с три....то ще попита информативно какво е станало с баба и като му кажете че я е боляло крачето а сега вече е ок - за малкия това ще е достатъчно

просто му каже, че понякога когато се случи нещо ни се налага чичо доктор да се погрижи за нас...и се е погрижил за баба - вече няма да я боли крака....
вярвам че детето поради пълното си незнание какво струва липсата на един крак и през какво се минава - няма да разбере сериозността на положението
даже може да му е интересно новото положение на баба...

# 2 16 март 2008, 22:57 ч.

Мнения: 506

аз също смятам,че част от истината/без подробностите , имам предвид/ ще е по-добре от всякакви увъртания.Децата уважават честността,а такива факти приемат много по-лесно от нас,Напълно съм съгласна с сatnadeen

# 3 17 март 2008, 06:32 ч.

Варна
Мнения: 10 493

За малко дете това не е проблем.Свекър ми е сляп и без няколко пръсти по ръцете след авария,Павел го приема нормално както всеки друг човек,като имаш предвид че по лицето му има доста белези.Дори вече почва да се учи да се съобразява с него,да не му се вре в краката и такива работи.

# 4 17 март 2008, 11:02 ч.

Мнения: 8 999

И моите деца бяха горе долу на тази възраст /2 и 3 г./, когато ампутираха крака на майка ми. Водихме ги в болницата на свиждане и дирекно им казахме. Просто крачето на баба беше много болно и тя щеше да умре, ако не го бяха отрязали. Стана им мъчно, но не се впечатлиха чак толкова много. Виждали са по улицата хора без крайници и знаят, че това е необходимо, за да може тялото да продължи да живее. Дори и не са плакали, само я попитаха, за да се уверят, че няма да умре. Това им беше достатъчно.

# 5 17 март 2008, 12:22 ч.

Мнения: 177

крака на баща ми го ампутираха,когато племенницата беше на 4г.отначало го прие доста зле и близо 2 месеца не отиваше при него.дъщеря ми сега е на тази възраст,но тя свикна от малка да го вижда с един крак и само 2 пъти ме е попитала къде е другия.обясних,че беше болен и затова го няма.

# 6 17 март 2008, 22:17 ч.

Мнения: 1 327

момичета, много ви благодаря!
аз съм адски притеснена, защото баба ми запуши байпас на артерия и докато стигнем до ампутацията много я болеше. И направо се шашках какво може да мине през главата на малкото като знае, че преди да махнат крака на баба ми я е боляло.. Притеснявам се ако Ати я боли крачето да не си помисли, че и нейното трябва да се реже.. Та затова исках да отида при детски психолог..
баба ми днес я изписаха и вече си е вкъщи. още не е напълно адекватна, но и при поставянето на байпаса беше така, и почти нямам притеснения, че няма да се възстанови.
Опитах се да говоря с детето, но тя само като баба и започваше - баба къде? къде баба?
та целия ден баба си лежи завита, ще видя утре дали ще мога да говоря отново с малката..

да добавя само, че Ати много се впечатляваше от тия болежки и често навън при разговор с познати обясняваше, че баба я боли крачето

Последна редакция: пн, 17 мар 2008, 22:39 от еlito

Причина:

Причина: