POST-MORTEM сигурност за децата ни!?-КАК ДА ОФОРМИМ ЗАВЕЩАНИЕ?

  • 2 215
  • 5
  •   1
Отговори
  • космополитно
  • Мнения: 941
Тази тема я нося отдавна в себе си! Почти от времето, когато една близка тема, зададена от ДарЗаМен ме догони в житейско безгрижие, радваща се на детето ми!... А не ми ”приличаше”: Преди години на собствен гръб бях разбрала, че най-невероятни изпитания ни ЗАСТИГАТ в най-малко очакван момент!... И, че никой не е застрахован от каквото и да е!...

Малко след темата на Дар, чух в някакво предаване единствена реплика: “..Цивилизованите и интелигентни хора взимат мерки преди злото да се е случило!”…Съотнесох го към смъртта и онова, което би станало с детето ми, ако тя ме догони!?

За застраховка не съм мислила - май съм неблагонадеждна за застрахователите, макар и “прескочила трапа”. Смятам, че за тях акцентът е, че е имало трап…

Та, взех да мисля за завещание. Веднага влязох в българската реалност: “Няма традиции за това!”

Задавам тази тема като:

* пространство за консултиране на юристите тук;
*като място за дискусия помежду ни по темата;
* като територия за конкретен споделен опит – кой, какво, как (по каква схема е направил)? Обръщам се директно към Дар и Мата, като към заявили действия в предишната тема!
“Двигател” да пожелая да оставя завещание е грижата ми как да подсигуря по-добро бъдеще (като морална подкрепа и семейна грижа) за детето си в случай, че мен ме няма!?

За мен основните въпроси са:

1. Как, по каква схема би било добре да се оформи завещание?
2. Какви точки е добре да бъдат застъпени?
3. Какви евентуални рискове би довело едно завещание, упълномощаващо някой да оперира с имотите (или доходите от тях), които са притежание на непълнолетно дете?

Повод дълго да мисля за завещание; нещо повече- да посетя адвокат и да се консултирам с него (основен резултат от срещата ни бе инфото, че в ”България няма традиции за това!”) е, че съм  сам родител, в добро здраве, но в риск, поради онова премеждие отпреди години; родителите ми вече не са млади... “Вербувала” съм не една, а две приятелски двойки (едната да е  “дублираща”другата, ако с първата се случи нещо), които да поемат грижата за детето, ако се случи така, че умра.

От богатата тема на Дар (която четох допреди малко)     
 http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=179685.0;all,
 разбирам, че дори да оставя своята воля, няма закон, по който тя да е доминанта, уреждаща грижите за детето!?

Тогава питам невярващо и тревожно:
4. “Има ли такъв закон, който да ти позволява приживе да посочиш, след евентуално смърт на единствения родител (в случая- осиновител), на кого да бъдат дадени правата да се грижат за твоето дете, и въобще за всичко свързано с това?;

5. В тази законова българска реалност какво е смислено да направя за да има детето ми сигурност, когато мен няма да ме има?;

6. Как едно завещание може да бъде защитено от злоупотреби на цитираните в него хора?;
7. Трябва ли да се посочи фигура (може би юрист), която регулярно да следи за изпълнение на каузите/задължения, посочени в завещанието?

Разчитам на предимно практично-ориентирани отговори!

Последна редакция: пн, 17 мар 2008, 07:29 от wa_wa

# 1
  • Мнения: 1 612
Здравей Venecias!
Темата ти вълнува и мен, въпреки че все още не сме осиновили.
В България както са ти казали няма такава практика да се правят завещания.
Има действащи закони, които регламентират правото на собственост на наследниците и от тях не може да се избяга даже със завещание.
Мога да споделя скромния опит на майка ми и баща ми и как са постъпили те.
Когато бях на 10 години майка ми претърпя операция на гърдата. До операцията не знаеше, че е доброкачествено образованието и много се страхуваше за нас с брат ми.
Тогава нашите имаха едно жилище и едно лозе.
Може би защото и на двамата ми родители това е втори брак решиха да решат проблема по следния начин:
1. Майка ми и баща ми дариха на мен апартамента, а брат ми се подписа, че се отказва от неговия дял. Този отказ е задължителен (а баба ми и дядо ми му дариха техния апартамент)
2. Дариха на мен и на брат ми по равни части от лозето.
Тогава имах назначен служебен адвокат, който би следвало до навършване на пълнолетието ми да защитава моите права. Така и не се наложи, но все пак.

Имот получен чрез дарение НЕ Е съпружеска общност(сигурно хич не използвам правилните термини, но юристите да ме извинят).
След като се омъжих продадох апартамента и купих друг, но на името на баба ми и дядо ми по майчина линия, след което те ми го дариха на мен.

По този начин съм защитена и смятам като се появи детенце да направя същото дарение и на него.

Аз имам един основен принцип, колкото и гадно да звучи - Моето си е мое и не си го давам, както и чуждото не искам (сигурно Ви звучи грубо, но след развода на майка ми с първия и съпруг, той е поискал апартамента, който са имали за да се откаже от брат ми).

Не отговарям точно на въпросите ти, но мисля, че можеш да помислиш и върху този вариант.

# 2
  • Мнения: 847
Темата би трябвало да вълнува всеки родител – какво ще стане с детето ми, ако мен ме няма ...
Между другото, попадала съм на подобни теми, с много споделено от мамите, в общите форуми.
Директно по темата – завещанието не е панацея. Няма да коментирам това с традициите, но все пак, децата ни са законни наследници на всичко наше. А със завещание основно се уреждат имуществени въпроси – когато по общия ред и без друго детето получава всичко, за какво е завещанието?
За мен по важните въпроси са: 1. да има достатъчно близки, които го обичат и които то обича, за да се развива максимално добре в ситуацията и 2. да има какво да наследи детето (по закон или завещание), та бъдещето му да бъде осигурено.
Първото в нашия случай, уверена съм, го има. Все пак сме двама, с единия родител ако се случи нещо, другият ще се справя ... Ако и с двамата се случи нещо, то имаме семейства, които няма да оставят детето ни без подкрепа и грижа. Така, че съм спокойна.
За второто ... ще ми трябва по-сериозна работа, но за всеки е различно ... за мен липсата на традиции в бг е по-фатална не в практиката по завещаването, а в недостатъчно развитите още финансово-инвестиционни интрументи ... защото едно от средствата за това, което Венециас иска да постигне – „Има ли такъв закон, който да ти позволява приживе да посочиш, след евентуално смърт на единствения родител (в случая- осиновител), на кого да бъдат дадени правата да се грижат за твоето дете, и въобще за всичко свързано с това?”, е имуществен фонд с изрични условия за ползването и разходването му, който се държи и управлява от финансова институция. Тя топлата вода е открита, на запад хората от раждането формират фонд я за колеж, университет, я за сватба ... По филмите също сте гледали за младежи, които се издържат от попечителските си фондове – е, те са точно това – имущество във фонд с определени условия, които следва да се изпълнят, за да се вземат парите ... Именно с такъв стимул можете да обезпечите определено поведение на обгрижващите детето после, въпреки че близостта и моралът би следвало да са водещите. Но въпросът става икономически, че и политически – може ли човек в тая държава да спестява и инвестира със съществена сигурност за бъдещето ...
И при наличие, и при липса на струпано от родителите преди събитието имущество, застраховката живот е един не лош вариант за получаване на такова от детето в резултат от смъртта на родителя ... Пак стои въпросът кой ще го упралвява това имущество и най-вече кой ще се грижи за детето.

Правилно е да се вземат разумни мерки за бъдещето, но още по правилно за мен е да се мисли позитивно и да се радваме на моментите сега. Аз гледам да правя разумните неща, но да не разсъждавам прекомерно за негативното – от страх, че визуализирайки лошото, го каня на гости ... Пример – спестявам/инвестирам, не за да има от какво да се издържа, ако умра, а за да има собствени средства, които ще облекчат живота й, ще й позволят да има повече избори и житейски възможности ...

# 3
  • Мнения: 2 084
Нали са наши деца - изобщо има ли някой право да оспорва правото им на собственост. Според мен те са единствените ни наследници. Ако нещо се случи с единия от двамата - другия продължава сам. Аз имах идея, около едни изследвания да открия жената, която ги е родила и заедно с нейното дете да си я прибирам в къщи и да я уча да бъде майка и моите деца. Това съвсем сериозно. Бях обезумяла от страх.

# 4
  • Мнения: 4 138
оххххххххххх, много болна тема.
честно казано ставам и лягам с тези мисли. единствено този факт ме кара понякога да съжалявам, че избрах непълното осиновяване като вариант за себе си и за детето. нищо друго.
винаги си предтавям момента, в който бих се гътнала и това, ковто следва после.
детето отива при биологичната майка. осиновяването отпада. понеже е непълно и направено само от мен.
имуществото на детето не може да се пипне докато то не стане пълнолетно. това поне е едно успокоение. е, може, но доколкото знам трябва да мине през дела, които да докажат, че примерно продажбата на някакъв имот е с цел да се закупи друг, по добър и то за детето.
станала съм параноичка и нямам вяра на никого, що се отнася до детето ми. родителите ми са вече доста възрастни, най-добрата ми приятелка е тежко болна. мъжът с когото живея е читав човек, но просто му нямам 100 процента доверие, че ще се бори лъвски до дупка.
има две жени, на които със сляпо доверие бих поверила управлението на имотите, оставащи за детето. въпроса е че и двете скоро може би няма да са в българия, а и аз не съм там. ужасно сложна история.
биологичната майка не е лош човек, но не я познавам добре, а и се оказа, че ме е послъгвала за туй-онуй.
седя пред страхотна дилема.
така че, темата ме интересува живо.

# 5
  • Мнения: 4 138
ВЕНЕЦИАС, за теб един чисто практически съвет. навремето взех заем от една немска банка. тъй като не беше малък, ме задължиха да направя и застраховка за жвот. общата и сума е 35 000 евро. не са много пари, но все пак е нещо. та, тази застраховка не е свързана с прегледи и подробности. просто се сключва. ако се вземе заем от банка, която при цялостното му връщане не изисква плащането на наказателни лихви, това може би е вариант за теб, при условие, че иначе ти отказват застраховка живот. информирай се за този вариант, мисля, че се предлага в българия.
демек, взимаш заем, правиш застраховка за по-голяма сума, връщаш заема и си плащаш премиите за застраховката. защото има два вида застраховки за живот. едните изплащат замо при нещастен случай - за тях премиите са доста по-малки, другите изплащат примерно след 30 години сумата, която се е натрупала от платените премии, плюс лихви и дивиденти.

Общи условия

Активация на акаунт