С бебата е тотално различно - едно,че се кърмим,и то на поискване,което неизбежно променя доста нещата,а освен това покрай всичко за кърменето прочетох купища неща и за отглеждането,по-точно за attachment parenting и тъй като установих,че много повече ми пасват като философия и инстинктивно усещане,неизбежно се получиха огромни разлики.Беба никога не е оставяна да плаче,нося я постоянно на ръце или в слинга,кърмя я,нощем спи при мен - и аз,и тя се чувстваме великолепно така.Чак понякога ми е мъчно за начина,по който съм гледала баткото.Наскоро в един сайт срещнах въпрос от майка - след като е гледала първото си дете по един начин,сега с второто иска да го промени (по същия начин като мен),но съпругът й бил против,защото не било честно спрямо първото им дете.
Та затова реших да ви питам вие какво мислите по въпроса и има ли разлики в отглеждането на първото и второто дете Но че и двете се гледат с много любов съм съвсем сигурна