Страх ли ни е от различните?

  • 6 330
  • 142
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 268
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1175738
Как ще коментирата статията и какво е вашето мнение по този въпрос.Надявам се да бъдете откровени,защото за себе си аз ще призная,че трудно приемам хора с  недъзи.По реме на разправиите в Русе за децата от Могилино,разбрах колко много хора около мен биха реагирали по същия начин,ако до домът им се настанят такива деца.Излиза,че сме готови да помогнем,но искаме проблемът да е далече от нас.

# 1
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Ще коментира само с две думи-ядосах се Close

 Аман от хилядите им агенции за изследвания и правенето на психологични портрети.До кога трябва да слагат всички в един кюп?Все едно в другите държави всички по един калъп са првени и има единомислие!

# 2
  • Мнения: 957
Няма какво да ме е страх. Достатъчно съм умна,че да знам ,че това не е заразно (тогава би ме било страх). Моите родители също са различни (не по този начин,но пак ).

# 3
  • Мнения: 8 999
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

# 4
  • Мнения: 3 034
как да коментирам статията - за съжаление, не съм изненадана.
за себе си мога да кажа, че не се притеснявам от различни хора и деца, работила съм с такива, при това без да имам финансови облаги.
сама избрах да работя с тях.
водя децата си на тържества с деца с увреждания и се надявам да ги науча да не ги гледат втренчено, а  да си играят с тях.
голямата ми дъщеря има детенце с увреждане в групата, обсъждали сме го и т ями разказа, че другите деца не му се подиграват, го изчакват да се облече и съблече напр., защото е по-бавен. не му и помагат, за да се научи сам да се справя.

мисля, че е крайно време да се променим. това идва отвътре, никой няма да ни промени, ако самите ние не го пожелаем.

# 5
  • Мнения: 6 167

А Русенци защо не искали децата от Могилино да са в Русе?

# 6
  • София
  • Мнения: 1 176
Не ме е страх. Неприятно ми е, че са третирани само и единствено като различни. Хора са.

# 7
  • Мнения: 2 386
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

Точно! Прекалено много съпреживявам и това ми вреди, имайки предвид колко дебелокожи хора има..

П.П. Преди малко имах силноразстройваща случка с дете от сайта на Дари, именно по този повод, но не ми се разказва за това. Sad

# 8
  • Мнения: 5 940
Баща ми е учител. В един от класовете, в които преподава, има дете с психическо увреждане. Разказвал ми е, че детето е много любеовилно, мило, прекрасно , но има моменти, които посяга и удря другите деца, посяга и на учители. Без да е провокирано, без видима причина. Те съответно не знаят как да реагират, защото не са преминали през специален курс как се работи с деца с проблеми. Затова разбирам част от страхуващите се.
Иначе на мен ми е тъжно, а не страшно. Яд ме е, че така се случва.

# 9
  • Мнения: 2 161
Изпитвам страх от хора с психични отклонения.Защото са непредвидими.Аз имам приятелка с такова дете,тя ме е връщала от вратата,когато детето е било в криза.Винаги се притесняваше,когато синът й приближеше столчетото,в което седеше моето дете.Интересно,аз не се притеснявах за детето си.Но що се отнася до хора с други недъзи,изобщо не изпитвам страх или погнуса.Е,не прикляквам като Блонди до тях,за да им чуя житието битието,но и не ги чувствам различни от мен.Някои хора нямат крака,други ръце,трети мозък.

# 10
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не ме е страх, точно обратното. Обичам и милея за тези дечица. Някога кандидатствах дефектология в СУ. Нарочно избрах точно тази специалност. И когато другите пишеха всичко наред в молбата, белким все нещо влязат, аз писах само това.
Възнамерявах и да работя по специалността, но по време на следването разбрах, че не се иска само да обичаш и разбираш децата. Аз не съм търпелива, а това е голям проблем. Джаста-праста като мен нямаше да бъде добър педагог.  Rolling Eyes
В крайна сметка, намерих най-доброто решение за себе си и за децата. Така ще им бъда повече от полза, мисля.

# 11
  • Мнения: 2 388
За съжаление, аз съм точно, като посочените в статията.
Пращах смс- и, защото искам да им се помогне, но ако кажат, че домът им ще е до нас, ще съм против. Просто няма да мога да го понеса. Всеки път, като гледах предването очите ми се напълваха със сълзи, сърцето ме болеше направо, вечер не заспивах.
Не мога да си представя, че ще ги виждам всеки ден, това ще ми разбие психиката направо. Просто съм егоистка.

# 12
  • Мнения: 2 161
Всеки път, като гледах предването очите ми се напълваха със сълзи, сърцето ме болеше направо, вечер не заспивах.
Не мога да си представя, че ще ги виждам всеки ден, това ще ми разбие психиката направо. Просто съм егоистка.
Не си егоистка,а си дебелокожа.Метнала одеало от сълзи и секрети върху непукизма си.Ако беше написала,че не ти е приятна грозната гледка,нямаше сега да пиша това.Но да твърдиш,че от мъка по децата не желаеш да живеят близо до теб е върха на цинизма.

# 13
  • Мнения: 1 134
Страхът идва от незнанието.

Тъкмо сега една позната ми цитира неин преподавател по психиатрия в университета: "Как може да разпознаем хора с психотични разстройства?" Започват спорове, предположания, дебати. Отговорът: "Никак, колеги, никак!"

Какво излиза: не ни е страх от проблемните съседи; от това, че детето ни учи, заедно с детето на мутрата Х; от това, че в някои градини и училища половината персонал съвсем спокойно може да бъде освидетелстван... Но от най - беззащитните и безобидни деца сме вцепенени.

# 14
  • Мнения: 2 388
[[/quote]Не си егоистка,а си дебелокожа.Метнала одеало от сълзи и секрети върху непукизма си.Ако беше написала,че не ти е приятна грозната гледка,нямаше сега да пиша това.Но да твърдиш,че от мъка по децата не желаеш да живеят близо до теб е върха на цинизма.
[/quote]
Може и така да е. Но наистина това усещам, дори и в твоите очи да съм дебелокожа или в очите на много други. Авторката е написала да бъдем откровени и аз си казах мнението.
Не ми е грозна гледката. Мъчно ми е за тях, страх ме е, че един ден може на мен да се случи, никой не е застрахован.
И да, като видя такова дете на улицата отвръщам глава, защото ме боли сърцето.
Ходила съм в такъв дом, бях разбита после един месец. Повтарям, че няма да издържа да ги виждам всеки ден.

Общи условия

Активация на акаунт