Здравейте момичета,
Пиша с измислен профил, защото не искам да ме разпознаят случайни познати, но ви гарантирам, че проблемът ми е реален и не е пързалка.
Аз съм почти на 28 години, имам относително стабилен и успешен живот и в общи линии бих казала, че съм щастлива. Наскоро срещнах един мъж на 23, с когото се разбирам невероятно добре, макар и никога да не съм очаквала, че мога да развия подобни чувства към по-млад мъж от мен и то с близо цели 5 години. Но ние самите, а и всички, които ни познават нямаме проблем с разликата в годините; колкото повече време минава, толкова по-тъпо ми се струва да се хващат едни интелигентни хора за подобна глупост при положение, че всичко друго е наред. Казвам всичко и всички обаче с едно голямо изключение и това е неговия съквартирант и донякъде приятел, който е напълно луд за мен човек. Откакто е започнало това, той не е спрял да приказа на мен и на него за това за колко съм стара (!?), как го измамя да се ожени без да се усети, как ще му съсипя живота. При опит на приятеля ми да говори с него, почва да крещи; а в останалото време нажежава обстановката в квартирата им до краен предел. Позволява си да се меси не само в нашия живот, а и в този на още една наша друга близка двойка: там проблема не са годините, а други измислици. Да ви дам само един пример колко е ненормален този човек: разправя на ляво и надясно, че понеже съм толкова "стара" най-вероятно съм спала с много мъже и пренасям какви ли не болести, та приятеля ми да идел да се изследва и да се лекува!!! Нито е вярно, нито му влиза с работата, да не говорим, че отдавна съм се изследвала, защото съм първата интимна приятелка на моя приятел и аз самата го предложих от знак на уважение към него преди да се стигне до секс. Но той тези неща естествено не ги знае, просто се хваща за някакви негови комплекси ли, и аз не знам как да кажа, и се почва психическия тормоз върху всички. Няма приятелка, няма никакви приятели освен съквартиранта си и един-двама дето не могат да го понасят и няма никакъв, ама никакъв личен живот.
Аз виждам ясно, че приятелят ми държи много на мен. Преди няколко дена се обадил на майка си да и каже за всичко това и после ми сподели, че тя напълно го е подкрепила и му дала съвети да не се притеснява за годините, да се радва за нас и да игнорира онзи идиот. Но аз разбирам, че не му е лесно в подобна среда да живее. Снощи онзи го докара до лудост; до там, че той дето е много спокоен и тактичен човек със всички се разпсува по колата си и си изля кафето върху себе си. Усещам го, че едвам издържа на тия простотии. да не говорим, че колкото и да ме харесва, ние сме в началото на връзката и тези неща само допринасят към нормалната несигурност за подобна ситуация. Помоли ме вчера да му дам малко време да обмисли кво да прави - не с нас двамата, а със ситуацията. Казва ми, че иска да се получат нещата, просто ще се пръсне в момента. Аз се опитвам да му дам това време, но вече честно казано почвам и аз а изпитвам съмнения какво ще се получи.
Моля ви се, дайте ми съвет как да се държа с приятеля си и най-вече: как да се успокоя и да му дам времето, от което има нужда, без да се страхувам, че може да си смени мнението за мен. Хем искам да му дам свобода, хем като не ме търси за малко много се скофтвам и почвам да се самонавивам да скъсаме. Вече и аз се замислям дали пък аджеба не съм наистина прекалено стара за него и дали не му провалям щастието. За съквартиранта даже няма и да питам, убедих се че този човек има реални проблеми и не може никой да се намеси и да го спре, евентуално само някой специалист.
Благодаря ви предварително.
Пиша с измислен профил, защото не искам да ме разпознаят случайни познати, но ви гарантирам, че проблемът ми е реален и не е пързалка.
Аз съм почти на 28 години, имам относително стабилен и успешен живот и в общи линии бих казала, че съм щастлива. Наскоро срещнах един мъж на 23, с когото се разбирам невероятно добре, макар и никога да не съм очаквала, че мога да развия подобни чувства към по-млад мъж от мен и то с близо цели 5 години. Но ние самите, а и всички, които ни познават нямаме проблем с разликата в годините; колкото повече време минава, толкова по-тъпо ми се струва да се хващат едни интелигентни хора за подобна глупост при положение, че всичко друго е наред. Казвам всичко и всички обаче с едно голямо изключение и това е неговия съквартирант и донякъде приятел, който е напълно луд за мен човек. Откакто е започнало това, той не е спрял да приказа на мен и на него за това за колко съм стара (!?), как го измамя да се ожени без да се усети, как ще му съсипя живота. При опит на приятеля ми да говори с него, почва да крещи; а в останалото време нажежава обстановката в квартирата им до краен предел. Позволява си да се меси не само в нашия живот, а и в този на още една наша друга близка двойка: там проблема не са годините, а други измислици. Да ви дам само един пример колко е ненормален този човек: разправя на ляво и надясно, че понеже съм толкова "стара" най-вероятно съм спала с много мъже и пренасям какви ли не болести, та приятеля ми да идел да се изследва и да се лекува!!! Нито е вярно, нито му влиза с работата, да не говорим, че отдавна съм се изследвала, защото съм първата интимна приятелка на моя приятел и аз самата го предложих от знак на уважение към него преди да се стигне до секс. Но той тези неща естествено не ги знае, просто се хваща за някакви негови комплекси ли, и аз не знам как да кажа, и се почва психическия тормоз върху всички. Няма приятелка, няма никакви приятели освен съквартиранта си и един-двама дето не могат да го понасят и няма никакъв, ама никакъв личен живот.
Аз виждам ясно, че приятелят ми държи много на мен. Преди няколко дена се обадил на майка си да и каже за всичко това и после ми сподели, че тя напълно го е подкрепила и му дала съвети да не се притеснява за годините, да се радва за нас и да игнорира онзи идиот. Но аз разбирам, че не му е лесно в подобна среда да живее. Снощи онзи го докара до лудост; до там, че той дето е много спокоен и тактичен човек със всички се разпсува по колата си и си изля кафето върху себе си. Усещам го, че едвам издържа на тия простотии. да не говорим, че колкото и да ме харесва, ние сме в началото на връзката и тези неща само допринасят към нормалната несигурност за подобна ситуация. Помоли ме вчера да му дам малко време да обмисли кво да прави - не с нас двамата, а със ситуацията. Казва ми, че иска да се получат нещата, просто ще се пръсне в момента. Аз се опитвам да му дам това време, но вече честно казано почвам и аз а изпитвам съмнения какво ще се получи.
Моля ви се, дайте ми съвет как да се държа с приятеля си и най-вече: как да се успокоя и да му дам времето, от което има нужда, без да се страхувам, че може да си смени мнението за мен. Хем искам да му дам свобода, хем като не ме търси за малко много се скофтвам и почвам да се самонавивам да скъсаме. Вече и аз се замислям дали пък аджеба не съм наистина прекалено стара за него и дали не му провалям щастието. За съквартиранта даже няма и да питам, убедих се че този човек има реални проблеми и не може никой да се намеси и да го спре, евентуално само някой специалист.
Благодаря ви предварително.
Гледай си връзката, мъжа и кефа и остави идиота да си приказва - някой ден животът ще му поднесе, каквото си е заслужил. Пази си щастието и не смей да мислиш за даване на свобода, късане и подобни дивотии. А ако можеш да отдалечиш приятеля си от него, най-добре ще направиш. Успех! 
Обади му се на твоя приятел, излезте двамата, повеселете се, не се занимавайте с глупости. Ако го дразни съквартиранта, да се премести. Какви са тези работи с "трябва ми време да помисля". Кажи му, че много филми гледа 
Ако има ситуация, тя е и за двамата. Ще се хванете за ръчичка и ще си я решите двамцата. 
.Тогава той ни обясни,че това си е утвърден обичай в тях-така е в цялата им фамилия,в цялото населено място и никой не го счита за ненормално.Напротив-разликата в обратната посока им се струва ненормална.Разчита се наистина на женския опит,улегналост,умението на по зрялата жена да създаде дом,уют,да и е "дошло времето и акъла " да гледа деца ,а не да си мисли,че пропуснала нещо важно от живота си преди да се омъжи.