Търся края на едно старо стихотворение

Бабиното сърненце
Във селцето край гората
мойта бабка е позната
приказчица чудна знае
да ви кажа ли коя е?
 
Палаво сърне играло
И на пътя чак се спряло.
В пън се спънало и ето -
Счупило си то крачето.
 
Чула баба как ридае
И започна да се мае
Нежно в скута си го взела
и в дома си го отвела.
 
Като майчица грижлива
Тя водица му налива
Пресничко сенце му дала
Пъстра черга ми постлала.
 
Караман другар му стана
Спи до него и писана
Те са толкова добрички
Любят малките сърнички
 
Бързо оздравя сърнето,
Здравичко му е крачето.
Би могло да полудува,
Но защо така тъгува?
 
Гледа тъжно в утринта
надалеч към планината
гдето слънцето изгрява
и небето позлатява.
 
Вечер вятърът завее
Клончетата залюлее
Тихо шепне на сърнето
И тревожи му сърцето.
 
Пусти са без теб горите
Чакат те сега сърните
Твойта майчица те чака
Чу сърнето и заплака.
 
 
Денем-нощем то мечтае
пак в тревите да играе,
гдето чакат две сърнета
своята сестрица клета.
 
Мъчно му е-баба рече,
Трябва да го пусна вече,
Виждам аз, че то копнее
Пак в дома си да живее.
 
Скръцна портичката стара -
Хайде,бабка я отваря.
Припна весело сърнето
И политна през полето.
 
Гледа бабка зад пердето
Как лети, лети сърнето.
О, поне да се обърне
И за сбогом да я зърне.
 
Но сърненцето не спира,
Профучава през баира,
Втурва се покрай елите,
Ей го вече на скалите.
 
И едва от планината
Поздрав прати в равнината
Към къщурката красива
„Бабичко, бъди щастлива!”
 
Мина лято, жълта есен,
Няма вече птича песен
Пада сняг, домът белее,
Бабката сама живее.
 
Тя сърнето не забрави
Скрито в горските дъбрави
В спомени по него мина
Дълга, тягостната зима.
 
И във нова зимна вечер
Гост пристигна от далече.
Край смълчаните баири
Кой ли бабката подири?
 
Вижте тука бабка тича
И през вратнята наднича
И прегръща в миг сърнето
Радост бликва от сърцето.
 
Майка станала в гората
С рожба е дошла горката
Че си счупило крачето
На сърничката детето.
 
И с очи я моли бърже
Рожбата и да превърже
И додето оздравее
И то тука да живее.
 
Отговор едва дочака,
Хукна и потъна в мрака,
А пък бабка се разбърза,
Болното краче превърза.
 
Зима мина и отмина
Щъркел кацна на комина
А сърнето живо-здраво
Хукна към гората право.
 
Край селцето под гората
Мойта бабка е позната
Вече не е тя самичка
Ей сърничка след сърничка.
 
Идват често те при нея
Припкат в пъстрата алея
Пролет, лете....от година
все са в нейната градина.
 
И във село я обичат
с нежни думи я наричат.
Минат ли покрай вратите-
„Бабичката със сърните”.
 
Във селцето до гората
мойта бабка е позната.
Обичлива,работлива
и е толкова щастлива.

Хиляди, хиляди благодарности

АУУУУУУУУУУУ!!!!!! Прекрасно е !Благодаря!