Неможе да свикне с яслата вече 3-ти месец...

Жалко, че си попаднала на такъв колектив. Голямо значение според мен има как ще се предразположи детето в яслата или градината. Явно се държат по грубо с децата и той не може да свикне.За съжаление нищо не можеш да направиш в случая. Щом си говорила с тях вече..
Дано детето да свикне по бързо.

Аз не мисля, че проблема е в персонала ... задължително. Ако 20 деца са се адаптирали в рамките на месец, а твоето за 3 не може защо реши, че проблема е в персонала  ? Може просто твоето дете да е много привързано към теб, да не иска да ходи и т.н.
Ако на мен ми бяха казали, че след 3 месеца детето ми все още по цял ден реве, тъгува, не яде и не спи бих потърсила други варианти за отглеждането му, бих го  махнала от яслата.
И моите мрънкаха сутрин дълго, но след затварянето на вратата спираха и от там нататък не са имали проблеми, ядат, спят, играят.
Успех, какво и да решиш да предприемеш!

Подкрепям това мнение,може би когато потрасне малко ще го преодолее и нещата ще стоят по по-различен начин!
Аз моето дете го дадох на градина на 2,8м,много плачеше и я спрях,след 6м отново я дадох-ставаше въпрос за съвсем различно дете!
Успех!

Някои деца просто не свикват с яслата. Мисля, че за 3 месеца е ясно, че твоето е от тях. Синът ми свикна за 3 дни. По-добре е да потърсиш алтернатива. Успех!

Явно и персоналът не предразполага детето и не му помага да свикне. Жалко. Спри го, ако можеш, детето явно се травмира. Сигурна съм, че яслата ти е в голяма помощ, разбирам те, защото и моето дете ходи на ясла, но ако на детето му е зле там, ако не се храни и не спи, това може да се окаже вредно за него. Така че по-добре търси други варианти. Успех! 

Това е и моето мнение.  3 месеца е предостатъчен период за адаптация, явно не е готово детето за тази стъпка все още.

Да , вярно е , че има дечица , които не свикват ... ама също така е вярно , че има персонал като статуи , отегчен от живота и му крив света , защо е там  
Моят син свикна за една седмица , но в началото много плачеше . Каките по цял ден го гушкаха и се занимаваха с него . Сега ходи наистина с удоволствие .
И в крайна сметка след като жената е забелязала , че нещо в персонала не е в ред , хайде да не изкарвате детето проблемно ...

Според мен проблемни деца няма. Ние възрастните подклаждаме и създаваме несъзнателно подобен "тип" деца с отношението си, с поведението си и с прибързаните заключения и определения.
В процеса на адаптация и двете страни са участници и лелките и природата на детето.

Вероятно при вас и лелките не проявяват особена загриженост и на детенцето му е раничко.

В тази възраст децата развиват и страдат от страха от изоставяне и може би при твоето дете именно това е нещото, което го кара да плаче. И когато няма адекватната реакция на лелките, този страх
се задълбочава и трансформира в отказ за хранене и спане.
Може да се консултираш и с педагожката на яслата. Може пък тя да предложи нещо от професионална гледна точка.

А, иначе как се държи детето в къщи, след като го вземеш то яслата?
Събота и неделя, нормално ли си се храни и спинка?Ако всичко в къщи е нормално, спри го от ясла за известно време, но не много дълъг период, и пак пробвай.

Когато изпращаш детенцето сутрин бъди усмихната, по пътя му говори как добре ще си играе с дечицата и т.н.
Не го успокоявай когато го даваш на лелките, просто го целуни, пожелай му приятен ден, кажи му, че мама ще дойде да го вземе след работа, обърни се и си тръгни. Е, поне до ъгъла от където няма да те вижда вече.

Аз чаках отвън докато се успокои дъщеря ми и не я чувах вече да  плаче и тогава тръгвах наистина. Преминахме през различни етапи на свикването, но всичко продължи към една, две седмици. Тръгнахме на ясла на 1,9 години.

Успех и колкото й да ти е трудно гледай да показваш на детенцето доброто си и усмихнато отношение към ходенето на ясла. 

Естествено, че не е проблема само в детето. Но наистина има и дечица, които на определен етап просто не са готови да се дават на ясла. Персонала е отделен въпрос-  за съжаление повечето работещи в яслите сестри наистина нямат никакъв подход към малчуганите. И като се събере една такава сестра и едно по-чувствително дете резултата е налице-трудна и болезнена адаптация. Но както е отбелязала и Ellypr- не е задължително изцяло персонала да е причина за трудната адаптация.

Ако имаш възможност спри детето си за известно време от ясла. Не казвам, че проблема е в твоето дете и персонала няма вина. Аз смятам, че точно учителките имат най-голяма полза от това децата да са спокойни в яслата, защото като се разплаче едно започват всички.

Моето също трудно свикна - не ядеше, не спеше и не искаше да си играе с децата от начало. Свикна мноооого бавно, но свикна все пак. За около 1 месец. Но само със спането и отчасти с игрите, не искаше да хапне нищо.
Според мен обаче самите лелки също са виновни за държанието на дечицата в яслата. Аз се надявах че те ще ги занимават нещо, ще ги учат на това-онова, а лелките в нашата ясла не им се занимава, поне според мен. Сега Рали не ходи, защото беше болна, но когато мъжът ми ходи да занесе мед. бележка лелката го е посрещнала с думите - Тя не се приспособява, хич не ми я водете сега.... Е как да се приспособи сама - докато гледа ТВ в яслата или докато я обиждат че е ревлива...Извинявайте малко съм остра, но моето впечатление е такова.

linna ако бях на твое място щях да търся друг вариант за детенцето. Успех 

linna , ако сърцето ти се къса, спри детето от ясла за известно време. Според мен просто не е готово.
Има деца, които плачат, плачат много, но до входа на яслата.
Щом твоето дете не спи, не играе, не яде...положението е сериозно.
Три месеца за едно дете на тази възраст са много!


ПП. И никой казва, че детето е "проблемно".

Да,има деца които много трудно свикват.Тери е от тях.Миналото лято се мъчихме месец и половина/Тери беше на 1г и 7м/.Спрях я лятото.Есента пак тръгна.В началото не ядеше,не спеше и не играеше с децата.3 месеца по-късно вече ядеше и спеше,но почти не играеше с децата а стоеше до леличките.От месец и половина не ходи на ясла.В началото я спрях заради болести/бабата я гледа/ и така постепенно видях че детето се чувства добре при нея/и от нея плачеше  /.Ако случайно минем с колата покрай яслата започва да повтаря,че не иска там и видимо се разтройва.Много трудно се прежалих да я гледа бабата/това е друг въпрос/,но виждам че въпреки някой неща детето предпочита да е там. Та,няма ли и при теб някой друг/отхвърлен досега/ вариант.

Внучето на моя колежка също много дълго време плачеше - сигурно година мина преди да се успокои. Сега е на 3 годинки и няма проблем. Просто е по-чувствително детето - като знам баба му каква е! Аз си мисля, че не трябва да се спира детето от яслата сега, а да му се говори и да се успокоява. Примерно да се направи аналогия с работата на мама и тати, че и те не искат да ходят, но трябва. Така и то трябва да ходи на работа. Нещо такова.