Към дългокърмещите мами: Омръзва ли ви понякога?

  • 1 789
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 616
Имам твърде противоречиви чувства напоследък и реших да споделя с вас, за да престана да се терзая и защото знам, че само една дългокърмеща майка може да ме разбере. Проблемът, до  колкото мога да го нарека проблем, е вечното висене на сина ми по гърдите ми. Кърмим се повече от година-активно-повече от 5-6, знам ли,10 пъти на ден и честно да си кажа на мен взе да ми омръзва тази "зависимост" от него май. Все още основнaта му прехрана е кърмата, по негово настояване яде не повече от 200 гр обща храна на ден, останало е кърма. Проблемът е че по този начин, аз не мога да се нахраня, не мога да се наспя, да се изкъпя или да ида до тоалетната, зърната ме болят, защото той започна да ме хапе в началото-толкова е настървен, когато ми види гърдите, постоянно иска да е с мен и постоянно иска да суче, а на мен ми се вие свят и ми е лошо (което може и да е грип де, ама...) и ми е "досадно", ако трябва да съм честна. Спи при  нас и през вечерта яде поне 3 пъти, чувствам как започнах да се уморявам и колкото и да знам, че е полезно и колкото и да ми се щеше да го кърмя до 2 годишна възраст, дяволчето в мен все по-често започва да ме човърка и да си задавам въпроса дали да не го отбия.  Като мине малко време пък започвам да си мисля как ще ми липсва и колко е удобно всъщност да кърмиш-не бързаш да ставаш да бъркаш закуска, ако падне му предлагам най-доброто болкоуспокояващо и мирише толкова хубаво, когато е кротко (случва се все по-рядко) сгушен до мен. При вас така ли беше, нормално ли е, възможно ли е да сме в етап на инволюция или си е просто етап, през който всеки минава и просто трябва да потърпя още мъничко?

P.S. Часът е 6 сутринта, той ми виси по гърдите от 5ч, не ми е приятно вече, не издържам, оставих го да реве да баща си, а аз споделям терзанията си с вас  Cry Cry Cry

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 06:50 от IvelinaAtanasova

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
Да, често ми се случва, особено като е кисала малката и държи да съм изцяло нейна - виси на гърдите ми с часове, не мога до тоалетна да отида, нито да ям .... кара се със сестра и, ако Ани се доближи до мен, не заспива с друг, ... Често съм се заричала, че ще започна да отбивам .... но не съм .... Crazy

# 2
  • Мнения: 2 837
Съзнавам, че в това отношение съм различна от повечето тук, но аз се върнах на работа през семтември и тогава ограничих кърменията. Постепенно намалих и нощните, защото имах нужда от сън - вместо да давам цица на момента, пробвах с вода или с просто гушкане (и Румен спи при нас) и понякога минава. Така кърменето вече е  и под мой контрол - когато реша да му дам да цока, цока, ако не - не. В интерес на истината той много рядко търси сам . Аз все си мисля, че кърменето трябва да е удоволствие и за двамата. Не виждам как той ще ми е постоянно на гърдите, а аз ще успея да си почина и да свърша нещо. Така че, моят съвет е да се опиташ да ограничиш кърменията в рамки, които са ти поносими, можеш да не отбиваш толкова ударно, защото това не е и полезно, а и не сте толкова големи.

# 3
  • Германия
  • Мнения: 8 085
За омръзване, не ми е омръзнало, така или иначе кърмя бебока, но имаше една фаза, в която Мартин вероятно от ревност, вдигаше стачки и искаше цица веднага. Сега е едно разбрано кърмаче, като му кажа да пусне, пуска и...чака. Изкарвал е и по час чакане, докато приспя малкото или се наям или свърша нещо друго. Но чака и не се отказва от "маматита"

# 4
  • Мнения: 9 467
Напълно те разбирам. Аз съм на същия хал..и все още кърмя.
Реших си до някъде проблема с нощтното спане с Даум Ексол Mr. Green
Кърмя за да заспи, защото това е най-лесния и бърз начин, и след това си мажа зърната.
Вече дори не се съмнява като му кажа че "циците са болни", че наистина горчат Wink
В момента обаче е болен и през деня се успокоява с кърмене ooooh!

# 5
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Да, и при мен се появяват такива чувства от време на време. Нормално е. Особено когато кърмиш интензивно  по-голямо дете, което освен всичко друго суче и по много по-различен начин от една малко бебче и физическият дискомфорт и болка никак не са изключение. Знам и за гузното чувство понякога. Мисълта, че нещо не се справяш както трябва. Още повече като четеш как на всички им е голям кеф докато кърмят и/или как кърмят по 2-3 пъти на ден и проблеми няма. Ясно е, че евентуално решение е намаляване интензивността на кърменията и продължителността им или пък отбиването. Но това, за по-големи деца, които са вече много по-емоционално привързани към кърменето,  е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.  Поне ако не искаш да е свързано с рев, сълзи и сополи. Разсейване, занимания с тати, разходки навън, приказки ала "вече си голям батко", "циците си почиват" при нас просто не минават. Или поне не винаги. Баби няма в радиус от хиляди километри. Така че и този вариант при нас отпада.

Дали ще мине този период - вероятно. Кога? Не знам. При мен подобни моменти идват и си отиват. И са с различна интензивност на чувствата. Да не забравя обаче да спомена, че имам и прекрасни мигове - може би точно мисълта за тях ми помагат по-лесно да премина през кофти етапа. Най-тежко ми беше няколкото месеца след раждането на мъника, през които баткото се будеше нощем, по 2-3 пъти, и искаше да го кърмя. Взех решение, което не ми беше никак лесно, че за благополучието на цялото семейство най-добре ще е да приключим с това, дори и с цената на сълзи. Таткото се зае с работата. В действителност мина много по-добре отколкото очаквах. Сега големият ни син спи без да се буди нощем.

Като сложа една черта обаче, като си премеря плюсове, минуси, положителни, отрицателни емоции стигам за себе си до извода, че засега продължаваме така: окуражаване на отбиване чрез предлагане на алтернатива като иска да суче - разсейване, приказки и т.н., пък ако стане - стане. Ако обаче минусите и отрицателните емоции вземат превес - ще предприема по-радикални мерки.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 15:32 от Че Ка

# 6
  • София
  • Мнения: 2 658
аз не знам дали мога да се причисля към дълго кърмещите майки, но и ние сме на вашия хал. Доста често си иска да суче за развлечение, но определено преди годинка имахме един период от 1 месец, в който ми се взе здравето. Беше свързано с никненето на един зъб и нон стоп искаше да ми виси на гърдата, да я гушкам непрекъснато и всяко оставяне водеше до страшни ревове, тогава наистина ми писна, но пък ми беше жал да я оставя да се тормози като я боли. Оправихме се с хомеопатия и веднага разреди висенето по мен, но това си беше свързано със зъбоникнене. Иначе и при нас разсейване не върши работа или пък сега не може. Като иска, нищо не е в състояние да я разколебае. На мен не ми пречи, но е неудобно като излизаме, защото тя скоро се присеща и започва да ме дърпа. Надявам се този период все пак скоро да отмине и да се кърмим само при заспиване.

# 7
  • Мнения: 159
от скоро взе да ми писва и от това,че не мога да я отбия по никакъв начин.
струва ми се даже,че с всеки изминал ден става все по-невъзможно.
наистина в много случаи кърменето е предимство,но когато денонощно сме така   breastfeeding  как да не ми писне?!

mtv какво е "даум ексол"?

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 3 325
Ами, аз май вече посвикнах. Ето и сега се рабуди и размрънка и виси на цок-а. Понякога решавам проблема като го дам на майка ми за 1 денонощие (за да мога и аз малко да си почина, че откакто е роден нямам спокойна нощ). Странното е, че когато е в нашите спи по-спокойно и почти не се сеща за мама и цок-а.

# 9
  • Мнения: 3 718
Напълно разбирам как се чувстваш. И аз имам такива моменти, особено когато избиват поредните зъби...иде ми да крещяяяяя. Но когато си представя Алекс отбит и разбирам, че не съм готова. Той също не е готов, това се вижда ясно.
Пробвай да направиш някаква промяна в ежедневието ви. Почивка, разходка сред природата, някакъв спорт или танци или масаж. Според мен ще помогне поне да се почувстваш като човек. А и пролетната умора май има пръст в кърмаческото изтрещяване. Някак трябва да преминем през тези периоди.

# 10
  • Мнения: 3 092
Колко познато ми звучи ...ама до болка познато .
Първия път когато ми се искаше да го отбия Нана беше когато тя стана на 1 г и 2 месеца ...но си казах няма да постъпвам толкова радикално .Ще спра само нощните кърмения .След 2 седмици мъки се разбра че няма да стане ...
Много мъчно ми стана и сърце не ми даваше дори да си го помисля .
Нощите обаче станаха при нас кошмарни и тя се събуждаше на всеки 15-30минути ....и на година и половина след порената безсънна нощ взех решение че това е краят .Исках да я кърмя повече , но не издържах вече ....
много плаках и се чувствах виновна , сякаш аз самата бях станала по-зависима от нея , но нямах сили повече , освен това отлагах и решението на един здравословен проблем , който се задълбочаваше и тези два фактора предопределиха изхода .Нана се отби за 4-5 дни без да страда кой знае колко .Прие го много добре .
Аз не обаче ...и сега ми става мъчно .Вечер като се къпем заедно и тя ми казва "Мамо , иска види цици ! " "Гушкам циците " и наистина ги гушка само че изобщо не търси да суче ,а близостта с тях , която аз нямам никакво намерение да и отказвам .
Искам да кажа че още от 2-рата нощ започна да спи по-спокойно и сега се разбужда , проплаква на сън , но е несравнимо по-добро от преди .
Не съм сигурна че поста ми предлага решение или алтернатива за тебе , но просто споделям моите , близки до твоите сега терзания .
Успех каквото и да решиш , но не се оставяй като мен да припаднеш от изтощение в буквалния смисъл .
Просто мисли трезво , това е  съветът ми .Все пак кърменето трябва да е приятно и з двете страни , а че ще ти липсва , да определено ще е така , повярвай ми  Grinning

Пепи да знаеш че не те следя форумски ... Laughingвсе след тебе публикувам , ама така е като не ми дава сърце     да се разкарам окончателно от кърмаческия  Wink

# 11
  • София
  • Мнения: 1 504
Аз лично ограничих кърменията към 10 11 месец...Когато се присети иска цица..оки давах, но направих няколко мастита и нещата приключиха с ограничаване...Цокне малко, слезе млякото и после се заиграе...затова я наблюдавах дали наистина има нужда от цокане, ако е хапнала достатъчно, не й предлагам веднага, а примерно час след това. Не съм я лишавала като съм ограничила кърменията, понякога не иска да яде пюре, обядва кърма - оки...Като беше болна или при зъбоникнете пак си караме на кърма....но тогава ме изцоква. Просто не откликвам винаги на позивите й, когато е в нормално състояние...и иска да цока от нямане на какво да прави ...гушкаме си се, но не предлагам цица, ако е се е нахранила добре...ако пък не е предлагам и тя доволна и на мама циците изпразнени...Може би затова засега още не ми е омръзнало кърменето....

# 12
  • Мнения: 502
Аз не съм от дългокърмещите,но продължавам.Не ми се иска да стигам до такова положение,че кърменето да стане мъчение за мен.Ще сложа край без колебание и без угризения.Засега ми тежат само нощните кърмения,но ще потърпя поне до годинка.След това постепенно ще се отбиваме,мисля че е по-добре и за двамата.

# 13
  • Мнения: 373
Aз все още не мога да се причисля към дълго кърмещите защото сме едва на 10 месеца, но започвам да се питам дали не трябва да я отбивам. Не защото ми е омръзнало, а защото беба се е пристрасила към мен до такава степен, че не иска да седи с никой друг. Не мога да я оставя за повече от 15мин. Баща, баба, леля, няма значение, търси само мен. Не мога да разпусна п никакъв начин. Когато съм я оставяла на някой , за да изляза да свърша някаква работа, след 20-тата минута ми се обаждат, че тя вече реве и се съдира от рев. Реве по половин час и като се прибера и я взема тя веднага млъква. Знам, че това е в резултат на кърменето, то винаги и е действало успокояващо, дори коликите с кърмене ги преживяхме. Не ми се иска да я отбивам още , но си мисля, че колкото по-късно , толкова по-трудно ще стане. Рано или късно ще трябва да се върна на работа и трябва да сме свикнали до тогава.
Та истината е такава, че трябва да се откажем от доста неща в името на кърменето ( едно от тях за мен е кафето, което толкова обичам  Tired ) , от свободни вечери например, от здрав сън.
Но пък е толкова миличко когато се гушне в тебе.
Кураж, мила!

# 14
  • Мнения: 2 616
Ами, аз май вече посвикнах. Ето и сега се рабуди и размрънка и виси на цок-а. Понякога решавам проблема като го дам на майка ми за 1 денонощие (за да мога и аз малко да си почина, че откакто е роден нямам спокойна нощ). Странното е, че когато е в нашите спи по-спокойно и почти не се сеща за мама и цок-а.

Почават май да се прокрадват такива мисли и в моята глава-не съм оставала насаме с мъжа си от година, не съм излизала от две, почвам  наистина да изтрещявам  #Crazy #Crazy


Аз не съм от дългокърмещите,но продължавам.Не ми се иска да стигам до такова положение,че кърменето да стане мъчение за мен.Ще сложа край без колебание и без угризения.Засега ми тежат само нощните кърмения,но ще потърпя поне до годинка.След това постепенно ще се отбиваме,мисля че е по-добре и за двамата.

Ох, всички така си мислим. Първо в началото-"дано изкарам до 6 месеца", после удължаваме до годинка, после до две и все по малко по малко удължаваме срока. Проблемът е че и ние самите като мами-кърмачки се пристрастяваме и  ни е трудно да се откажем с времето, точно като децата.

Напълно разбирам как се чувстваш. И аз имам такива моменти, особено когато избиват поредните зъби...иде ми да крещяяяяя. Но когато си представя Алекс отбит и разбирам, че не съм готова. Той също не е готов, това се вижда ясно.
Пробвай да направиш някаква промяна в ежедневието ви. Почивка, разходка сред природата, някакъв спорт или танци или масаж. Според мен ще помогне поне да се почувстваш като човек. А и пролетната умора май има пръст в кърмаческото изтрещяване. Някак трябва да преминем през тези периоди.

Шаманче, мисля да последвам съвета ти. Трябва да направя нещо за себе си, защото наистина ще откача всеки момент вече

Общи условия

Активация на акаунт