Какви трябва да са шефовете?

  • 1 583
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 505
Искам да попитам,какви трябва да са днешните шефове,където работите и съответно какви трябва да бъдат и условията за работа според вас?А вие в какви условия на работа работите и шефовете ви как се държат с вас?А в какви условия желаете да работите и как искате да се държат шефовете ви с вас?
Задавам тези въпроси,защото сам повлияна от една случка от вчера и искам да си отговоря на някои въпроси.
Става въпрос за моя приятел,които има малка фирма(занимава се със строителство и по специално басейни),има двама работника и той също си работи.Единия му работник снощи се обади да каже,че от днес повече няма да идва на работа,намерил си на друго място.Сервира ни го без предупреждение,от днес за утре,така стана.Но не това ме притеснява,а това,че моя приятел никога не му е повдигнал тон и не се отнасял с него като с работник,а като приятел,плащаше му добра заплата и приемахме семейството им като близки.За всички празници сме им купували подаръци,а на детето му дори сме давали ей така парички да си купи нещо.Работа му осигурява от понеделник до петък винаги,а понякога и съботата,неделя е винаги почивка.Взимаше го от тях за работа и пред тях го оставяше,сутрин винаги пият кафе преди работа и плаща естествено моя приятел.И започват работа винаги към 9-9:30 сутрин до 18-18:30 вечер,като на обяд имат 30 мин почивка,за да хапнат.И винаги му е плащал на края на всяка седмица,независимо от това дали ние ще останем без пари(за работниците винаги има).Та този работник ни напусна,за да отиде да работи на доста по лоши работни условия(така мислим защото познаваме човека при когото отива).Та питам аз къде сбъркахме,дали трябваше толкова добре да се държим с него и семейството му или работника си е работник,а шефа шеф.Незнам какво да си мисля вече.Вие какво мислите по този въпрос?

# 1
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Не знам, дали ще се съгласите с мен! За един шеф, никога не му е в полза да се държи с подчинения си - крайно! Какво имам пред вид: 1. Не бива отношенията да са прекалено приятелски. 2. Не бива да се държи и така, че този човек е само един работник, без мнение и чувства!
Ако може да се намери "златната" среда. Сигурно е трудно това да се приложи на практика. Това беше практиката на моят съпруг, когато за него работеха 15 човека персонал и поне 10 от тях бяха в ресторанта от самото му откриване, това са над 10 години. Това което вашият работник е направил е некоректно спрямо вас. Нямате ли подписан договр за предизвестие? Не знам дали помага това де! newsm78 Има нещо такова, че колкото по-неформални са отношенията, толкова по-малко имаш авторитет.  Не вземам позиция, просто си размишлявам сега. newsm78 И това, че той е намерил по-добра работа/според него/ работника си е в правото да я приеме, но поне да ви беше дал няколко дена предизвестие.

# 2
  • Мнения: 5 940
Шефът трябва да ме вдъхновява, да ме респектира, да прави така, че заслужено да го уважавам.

# 3
  • Мнения: 641
Все едно описа моята шефка. И тя е много добра и човечна и точно затова не мога да постъпя некоректно  към нея. Може би зависи от възпитанието, етиката, морала. Мисля, че грешката не е "във вашия телевизор". Явно този работник не е заслужавал човешко отношение, но скоро ще го оцени, бъди сигурна.

# 4
  • Мнения: 945
Преди всичко описани в трудов договор. Очаквам да съм наясно какви пари ще получавам, кога и какви са шансовете ми zа увеличение на zаплатата. Също така и поне един път годишно да има "раzговор" с шефа на тема zаплата и т.н.

Шефът не бива да се отнася към работниците си като към кучета, но строгост е нужна, все пак той е шеф.

За да ви иzбяга така работника, zначи нещо е куцало, от нещо е бил недоволен или пък са му предложили по високи zаплащане. Никой не бяга от хубавото просто така, те дори и работниците имат глава на раменете си и могат да мислят.

# 5
  • York
  • Мнения: 826
С моя шеф сме в чудесни приятелски отношения. Когато говорим за работа сме сериозни, когато е за лафа сме дори цинични на моменти. Но аз го уважавам. Знам, че ми е шеф и поддрържам една определена дистанция.
Във вашия случай работника е некоректен. Това е.

# 6
  • Мнения: 1 174
Има една народна поговорка,че пчелата от мед не бяга.И аз просто размишлявам без да вземам страна що за работник ще напусне подобна работа,за да отиде при много по -лоши условия на труд.Повярвай ми не намирам причина.Едва ли причината може да бъде прекалено коректното ви отношение към него и семейството му.Подобно отношение към работника би го вдъхновило за още по-голяма лоялност към шефа.Но след като не се е получило,възможно е да има друга причина за която вие премълчавате.Например финансова.Вие му плащате всеки петък,но дали достатъчно и реално за трудът му.Незнам,имам чувство,че  не ни казвате всичко.Просто за мен има нещо гнило в цялата ситуация.А по принцип да ти отговоря на въпроса-за мен шефа си е шеф.Дължа му уважение и КОРЕКТНОСТ.А от лични отношения винаги съм се дистанцирала.Поне доколкото е възможно.

# 7
mimi6669, това да смениш работното място е нещо напълно естествено и не винаги е продиктувано от някаква грешка в отношенията работник-роботодател. Не знам какъв е точно случаят, но поне по това, което си описала, едва ли вие сте сбъркали някъде. Според мен причината е накъде другаде. Но също не изключвам факта, че много хора не оценяват това, което имат и чуждото ( в случая работно място) може да му се е сторило по-привлекателно по ред причини.

 
 

# 8
  • Мнения: 641
Може би причината е финансова.Нали е семеен. Дори и да се е наложило да започне веднага за да не изтърве мястото ,все пак ви е трябвало да ви каже по-навреме за да намерите друг.
Всеки би се почувствал неприятно от такова отношение. Докато е работил за вас си е търсил друга работа и ,когато е изпаднало нещо по-добре платено - мерси, чао.
Това е моето виждане за нещата.

# 9
  • Мнения: 677
Нямам шеф, защото съм на свободна практика. Hug

Според мен най-важното за един ръководител е да е Авторитет с Покритие.
От там нататък се подрежда всичко, което той излъчва и изисква. bowuu

# 10
  • York
  • Мнения: 826
Нямам шеф, защото съм на свободна практика. Hug

Според мен най-важното за един ръководител е да е Авторитет с Покритие.
От там нататък се подрежда всичко, което той излъчва и изисква. bowuu
Шефа става авторитет (странна мие тази дума) с отношението си към персонала.

# 11
  • Мнения: 1 172
Работа не се напуска само заради шефове, макар това да е една много честа причина. Други причини могат да бъдат невъзможност да се докаже дохода (т.е. липса на осигуровки на цялата заплата, договор за реалната заплата и т.н.), несигурност в малка семейна фирма (днес е добре, но утре?), липса на възможност за развитие, други професионални интереси. Но всеки шеф трябва да проведе разговор с напускащия си служител, за да разбере какви са причините и евентуално да ги избягва в бъдеще, или поне да ги взема пред вид.
Как така не ви притеснява, че сте загубили служител от вчера за днес? Не мога да си го обясня.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 221


Според мен най-важното за един ръководител е да е Авторитет с Покритие.
От там нататък се подрежда всичко, което той излъчва и изисква. bowuu
Peace

# 13
  • Мнения: 1 505
Много благодаря на тези от вас,които ме подкрепиха.Може би трябваше да кажа,че сме в Испания и тук е нашата малка фирма.И нямаше този работник договор за работа,но не е там проблема защото той пак отиде да работи на черно както се казва.И ако някой е запознат с цените тук ще кажа,че му плащахме по 50 евро на ден,като той е общ работник,а не майстор,на такъв се плаща по 70 и той си има кола и се движи с нея.Това означава,че общтия работник е дори по добре от майстора,защото майстора си плаща бензина сам,но така е поискал.А за увеличение на заплатата можеше и да се разберат,защото тъкмо започна да ни се увеличава работата.И всички извънредни часове също се плащаха.Незнам какво да си мисля наистина.

# 14
  • Мнения: 1 505
За да не ви оставям така без никаква информация какво се случва,ще ви кажа,че всичко се връща.Та този наш работник само един ден е работил на новото работно място и като си направил сметка на труда и колко часа работи се отказал,но споделил пред наш общ познат,че искал да се връща при нас,но нямал сега очи с които да ни погледне и го било срам да се обади да го вземем пак.Та извода ми е от цялата тази ситуация,че наистина никoй не бяга от хубавота,а че просто все още не знае кое е хубавото за него.
Благодаря ви,че прочетохте и ако някои се пак има какво да добави,ще прочета с огромно удоволствие.

Общи условия

Активация на акаунт