Писмо от немски гост
Г-н Шнайдер, здравейте!
Преди да ви представя пълен отчет за командировката в Толиати и Москва, считам за необходимо да ви запозная с впечатленията си относно продукцията на ВАЗ и някои особености от живота на руския автолюбител. През годината, която изкарах в Русия се натъкнах на удивителни открития. Г-н Шнайдер, главното ми откритие се състои в това, че никога няма да можем да завоюваме автопазара на тази противоречива страна. Знам, че сте удивен и не сте очаквали такъв резултат, но това е именно така. Знаете, че съм изследвал автомобилните пазари на много страни и в тази работа не съм начинаещ, но такова положение срещам за пръв път. Всичко в Русия става наобратно, някои неща ще останат загадка за мен завинаги. Г-н Шнайдер, когато за пръв път видях тези автомобили, веднага ми направи впечатление тяхната ръбатост. Оказа се, че това не е остаряла технология, както сме свикнали да си мислим, а съвсем обратното - традиция. Силата на традицията е толкова голяма, че в продължение на десетилетия те на са пускали нови модели, а са трансформирали вече готовите. Придържат се към традициите даже при новите модели, ръбовете си остават основната линия в дизайна на купето. Аз попитах инженерите на ВАЗ, дали са осведомени за пагубното влияние на традицията върху аеродинамиката на автомобила. Инженерите много силно се смяха преди да ми отговорят, че това купе почти не влияе на аеродинамиката на колата. Бях поразен, знаейки колко много труд влагат нашите инженери, търсейки начин за подобряване аеродинамиката на автомобила, докато руснаците вече са решили този проблем! Оказа се, че те слагат практически еднакви двигатели на всички автомобили, за това не им и трябва аеродинамика. Гениално г-н Шнайдер! Те не мислят за аеродинамиката, защото с такъв двигател няма смисъл да се мисли за нейното подобряване. Г-н Шнайдер, тяхното купе - истинско чудо на техниката. Нито един елемент не се комплектова с другия. Аз отначало се учудих, но ми казаха, че го правят нарочно. Размера на частите се оправя и настройва в домашни условия с една отверка. При тях това е нещо като хоби. Всеки си носи една камара инструменти и направо на улицата си настройва колата. В Русия всеки шофьор е и автомонтьор-механик. Попитах за шума, който най-вероятно пречи когато си на път, но ми казаха, че шума който прониква в салона на колата увеличава ефекта от усещането за скорост. Как не можаха нашите инженери да се сетят за това? Г-н Шнайдер те са истински екстремалисти, а нашите автомобили са прекалено комфортни. Инженерите на ВАЗ ми разказаха, че автомобила се проектира с цел да се усили ефекта от усещането за скорост и ефекта от усещането на пътната настилка. Както вече разбрахте, за ефекта на скоростта те използват купето, а за другия ефект на настилката се включва и окачването. Конструкцията на окачването позволява на шофьора да чувства даже и най-малките дефекти на пътната настилка, с каквато и да е скорост. Колуминацията на ефекта настъпва през зимата, особено при температури под -25 градуса. Каранто в такива условия напомня на спускане с табуретка по стълбите. Много ми хареса това преживяване. Ще се повторя, че във ВАЗ проповядват само екстремален стил на каране. Вероятно затова автомобилите на дадения производител се ползват в Русия с такъв широк авторитет. Целия завод живее с мисълта за подобряване на автомобила. Потребителя не може да скучае с такъв автомобил. Един московски шофьор ми каза, че пика на екстремалното шофиране е свързан с различните механизми, затова никога не трябва да си предубеден какво можеш да очакваш от автомобила си. Той например е изпитал цялата гама не непредаваемите с думи емоции, например, когато на едно кръгово движение, намирайки се между "кастриран жребец" и "същия козел" (извинявайте г-н Шнайдер, не разбрах тези две фрази и затова пиша това, което успях да си преведа), в момент на включване на 5та предавка в ръката му останал скоростния лост. Все още помня как лицето му се пресече при този спомен. Той добави също, че след такива преживявания му се наложило да си продаде апартамента, за да се разплати на "жребеца". Представяте ли си г-н Шнайдер! Салона им следва ръбатата тенденция. Индикаторите показват минимум информация, и по думите на един от работниците в завода - почти никога не е вярна. В особени случаи, каза майстора, на автомобила се слагат напълно неработещи датчици, за да се внесе в управлението на автомобила елемента на изненада, случай сходен с гореупоменатия. Гениално! За около 30$ можете да си вземете маршрутен компютър. Главната задача на маршрутния компютър е да въведе шофьора в дълбоко и продължително заблуждение, но такова удоволствие не всеки автолюбител може да си позволи. Продължавайки опитната експлуатация на автомобила, ми се наложи да взимам пликчето с уплътнителите за елементите на салона. Г-н Шнайдер, знам, че не ви е много понятно, но ще се опитам да обясня. Не знам по какви причини отоворите за винтовете винаги са по-големи от тях (това не можаха да ми го обяснят даже и в завода), но излязоха от ситуацията като ми казаха, че понякога даже не завинтват винтове. Странен ход, явно и тук се забелязва загриженост от производителя към клиента. Винтовете не се слагат поради: грижа за безопасността на шофьора и пътниците, за да не им нанесат каквито и да било телесни повреди.
Колектива на завода, както вече сте разбрали, има в своя арсенал много хитрости, които занимават шофьора и пътниците по време на път. Такива хитрости помагат да се разсееш от монотонността на дългия път. Немските производители, както е известно, никога не са се замисляли за този проблем, като досадата по време на път. Например, всички автомобили имат специални пепелници, това, доколкото разбрах е допълнителна екстра. Размерите и местоположението на пепелника са измислени така, че е невъзможно да се стигне до него. Това е особено занимателно занятие по време на возене в офф-роъдъра НИВА, където играта с пепелника е усложнена до максимален предел за пътниците на задните места.
Убеждението, че тунинг - това е “Brabus”, е меко казано неточно. Ако можехте да видите, г-н Шнайдер, какъв е руският тунинг на автомобили, щяхте да разберете, че “Brabus” няма да може да достигне такива величини в скоро време. При минимално харчене на пари, сили и материали, те получават максимална изгода. В един автосалон видях, как продават напълно облепена с плстмаса кола за 2000 долара по-скъпо. Даже един човек пред мен си я купи.
Това беше поразителна сцена г-н Шнайдер! Продавача и клиента се смееха на този тунинг, обсъждайки въпроса: кога ли ще се разпадне? Смеейки се още, те предположиха че ще се разпадне още тази зима, след което клиента без да се замисля купи автомобила. Не разбирам, г-н Шнайдер, как може да се случва това. Те имат тунинг фирми, които увеличават обема със 100-200 милилитра и взимат за това няколко хиляди долара. На най-неочаквания и дълбок тунинг подлагат автомобилите си хората, наричани "лица от кавказка националност". Не можах да обясня как изглеждат тези автомобили затова прилагам снимка.
Руският автомобил, това не е просто машина г-н Шнайдер: за някои хора това е образ на живота. В Германия ние надали ще можем да добием такъв ефект. Един път ми се наложи да посетя един от московските гаражи. Г-н Шнайдер гаражът в Русия е цял свят. Те там копаят подземия и строят в тях цели жилища. Много от тях изкарват weekend-ите си в гаража. Там те пият радостно, говорят си, а после всички заедно поправят нечий си автомобил. Това едва ли е възможно в Германия? Понякога за ремонта даже не е необходимо да се ходи до магазина за авточасти, защото всеки си носи някаква част. Ремонта се състои с това, че те изхвърлят частите. Това при тях се казва "да вкючиш на първа".
Удивително, но на първа можеш да включиш много неща. Те рядко използват услугите на сервизите, защото в гаража обезателно ще се намери някой "Петрович", който след 1 бутилка водка е готов да поправи всички повреди. Един такъв "Петрович" заявяваше, че след две бутилки водка, ще бъде готов да разглоби и сглоби двигателя на "600-цата" (така наричат нашия автомобил) с затворени очи. Аз не повярвах. Тогава той ми каза, че мога да отида и да видя 20 годишната му "копейка" (така те наричат един от първите модели на ВАЗ), която и до ден днешен върви не по-зле от другите. Такива "Петровичи" тук създават непобедима конкуренция на нашите автоцентрове, г-н Шнайдер, защото 2 бут. водка струват около 4 долара.
Вие г-н Шнайдер, сигурно си мислите, че преувеличавам, но искам да завърша разказа си със събитие, укрепващо убежденията ми. Сближихме се с "Петрович"-а, и когато той узна за целта на моята визита, предложи да се убедя лично в несъстоятелността на западната автопромишленост. Неговите думи звучаха като призив.
На следващата сутрин ми предложи да отидем за картофи на полето, намиращо се на 50 км от Москва. Седнахме в "копейката" му и потеглихме. След 40 минути се озовахме на огромно картофено поле. На полето имаше много кал. Недалече от нас, както разбрах в последствие, са се провеждали тестове на Toyota Land Cruiser. Моят приятел се зарадва и каза, че най-накрая ще ми покаже какво е това "копейка". Аз се зарадвах. Моят приятел паркира колата до групата хора, които стояха до джипа. На мен те им се сториха като истински състезатели: трима от тях бяха с екипи на рали отбора на Subaru. Петрович ги попита, ще могат ли на тяхната "кошница" да стигнат до жената, която цяла сутрин събира картофи на другия край на полето. Лицата им се промениха и придобиха по-дружелюбен вид. Някакъв едър отговори, че е готов да се състезава и в случай на победа е готов да накаже Петровича.
Аз, "копейката" и Toyota, стартирахме. Петрович лесно се справяше с управлението, въпреки че беше с грейка (това е съвършенно неприспособена за шофиране национална дреха, която се носи както от мъже, така и от жени), огромни гумени ботуши, шапка тип "петелче" и очила +6ти диоптер с ластик от мъжко бельо вместо връвчица. (Г-н Шнайдер, историята ще ви порази още по-силно, когато видите това "петелче", паднало на очилата на Петрович. Ще го донеса за сувенир). Ние достатъчно бързо набрахме скорост. Колата се мяташе от страна в страна. Страх ме беше за Петрович, защото той не си беше сложил колана. Поначало бях спокоен, докато не си ударих главата в тавана ... за четвърти път.
За щастие гонката не продължи много, защото джипа закъса още в началото на картофената нива. Ние победихме, стори ми се че шофьора на Toyota беше разочарован от загубата и още дълго ни гони без кола, докато не падна в калта. Какви са луди, тези руснаци. След "картофите" разбрах, че нашите автомобили надали са готови за такива изпитания.
Стигайки до края на моето пътуване, смело мога да кажа, че винаги сме имали грешен изглед върху руския автомобил. Главната ни грешка се оказа маркетинговата ни политика. Мисля, че анализа на руския потребител ще ни отнеме още много време за да можем да създадем автомобил, конкуриращ се с този загадъчен и непредсказуем автомобил ВАЗ.
С уважение,
г-н Мюлер.
Г-н Шнайдер, здравейте!
Преди да ви представя пълен отчет за командировката в Толиати и Москва, считам за необходимо да ви запозная с впечатленията си относно продукцията на ВАЗ и някои особености от живота на руския автолюбител. През годината, която изкарах в Русия се натъкнах на удивителни открития. Г-н Шнайдер, главното ми откритие се състои в това, че никога няма да можем да завоюваме автопазара на тази противоречива страна. Знам, че сте удивен и не сте очаквали такъв резултат, но това е именно така. Знаете, че съм изследвал автомобилните пазари на много страни и в тази работа не съм начинаещ, но такова положение срещам за пръв път. Всичко в Русия става наобратно, някои неща ще останат загадка за мен завинаги. Г-н Шнайдер, когато за пръв път видях тези автомобили, веднага ми направи впечатление тяхната ръбатост. Оказа се, че това не е остаряла технология, както сме свикнали да си мислим, а съвсем обратното - традиция. Силата на традицията е толкова голяма, че в продължение на десетилетия те на са пускали нови модели, а са трансформирали вече готовите. Придържат се към традициите даже при новите модели, ръбовете си остават основната линия в дизайна на купето. Аз попитах инженерите на ВАЗ, дали са осведомени за пагубното влияние на традицията върху аеродинамиката на автомобила. Инженерите много силно се смяха преди да ми отговорят, че това купе почти не влияе на аеродинамиката на колата. Бях поразен, знаейки колко много труд влагат нашите инженери, търсейки начин за подобряване аеродинамиката на автомобила, докато руснаците вече са решили този проблем! Оказа се, че те слагат практически еднакви двигатели на всички автомобили, за това не им и трябва аеродинамика. Гениално г-н Шнайдер! Те не мислят за аеродинамиката, защото с такъв двигател няма смисъл да се мисли за нейното подобряване. Г-н Шнайдер, тяхното купе - истинско чудо на техниката. Нито един елемент не се комплектова с другия. Аз отначало се учудих, но ми казаха, че го правят нарочно. Размера на частите се оправя и настройва в домашни условия с една отверка. При тях това е нещо като хоби. Всеки си носи една камара инструменти и направо на улицата си настройва колата. В Русия всеки шофьор е и автомонтьор-механик. Попитах за шума, който най-вероятно пречи когато си на път, но ми казаха, че шума който прониква в салона на колата увеличава ефекта от усещането за скорост. Как не можаха нашите инженери да се сетят за това? Г-н Шнайдер те са истински екстремалисти, а нашите автомобили са прекалено комфортни. Инженерите на ВАЗ ми разказаха, че автомобила се проектира с цел да се усили ефекта от усещането за скорост и ефекта от усещането на пътната настилка. Както вече разбрахте, за ефекта на скоростта те използват купето, а за другия ефект на настилката се включва и окачването. Конструкцията на окачването позволява на шофьора да чувства даже и най-малките дефекти на пътната настилка, с каквато и да е скорост. Колуминацията на ефекта настъпва през зимата, особено при температури под -25 градуса. Каранто в такива условия напомня на спускане с табуретка по стълбите. Много ми хареса това преживяване. Ще се повторя, че във ВАЗ проповядват само екстремален стил на каране. Вероятно затова автомобилите на дадения производител се ползват в Русия с такъв широк авторитет. Целия завод живее с мисълта за подобряване на автомобила. Потребителя не може да скучае с такъв автомобил. Един московски шофьор ми каза, че пика на екстремалното шофиране е свързан с различните механизми, затова никога не трябва да си предубеден какво можеш да очакваш от автомобила си. Той например е изпитал цялата гама не непредаваемите с думи емоции, например, когато на едно кръгово движение, намирайки се между "кастриран жребец" и "същия козел" (извинявайте г-н Шнайдер, не разбрах тези две фрази и затова пиша това, което успях да си преведа), в момент на включване на 5та предавка в ръката му останал скоростния лост. Все още помня как лицето му се пресече при този спомен. Той добави също, че след такива преживявания му се наложило да си продаде апартамента, за да се разплати на "жребеца". Представяте ли си г-н Шнайдер! Салона им следва ръбатата тенденция. Индикаторите показват минимум информация, и по думите на един от работниците в завода - почти никога не е вярна. В особени случаи, каза майстора, на автомобила се слагат напълно неработещи датчици, за да се внесе в управлението на автомобила елемента на изненада, случай сходен с гореупоменатия. Гениално! За около 30$ можете да си вземете маршрутен компютър. Главната задача на маршрутния компютър е да въведе шофьора в дълбоко и продължително заблуждение, но такова удоволствие не всеки автолюбител може да си позволи. Продължавайки опитната експлуатация на автомобила, ми се наложи да взимам пликчето с уплътнителите за елементите на салона. Г-н Шнайдер, знам, че не ви е много понятно, но ще се опитам да обясня. Не знам по какви причини отоворите за винтовете винаги са по-големи от тях (това не можаха да ми го обяснят даже и в завода), но излязоха от ситуацията като ми казаха, че понякога даже не завинтват винтове. Странен ход, явно и тук се забелязва загриженост от производителя към клиента. Винтовете не се слагат поради: грижа за безопасността на шофьора и пътниците, за да не им нанесат каквито и да било телесни повреди.
Колектива на завода, както вече сте разбрали, има в своя арсенал много хитрости, които занимават шофьора и пътниците по време на път. Такива хитрости помагат да се разсееш от монотонността на дългия път. Немските производители, както е известно, никога не са се замисляли за този проблем, като досадата по време на път. Например, всички автомобили имат специални пепелници, това, доколкото разбрах е допълнителна екстра. Размерите и местоположението на пепелника са измислени така, че е невъзможно да се стигне до него. Това е особено занимателно занятие по време на возене в офф-роъдъра НИВА, където играта с пепелника е усложнена до максимален предел за пътниците на задните места.
Убеждението, че тунинг - това е “Brabus”, е меко казано неточно. Ако можехте да видите, г-н Шнайдер, какъв е руският тунинг на автомобили, щяхте да разберете, че “Brabus” няма да може да достигне такива величини в скоро време. При минимално харчене на пари, сили и материали, те получават максимална изгода. В един автосалон видях, как продават напълно облепена с плстмаса кола за 2000 долара по-скъпо. Даже един човек пред мен си я купи.
Това беше поразителна сцена г-н Шнайдер! Продавача и клиента се смееха на този тунинг, обсъждайки въпроса: кога ли ще се разпадне? Смеейки се още, те предположиха че ще се разпадне още тази зима, след което клиента без да се замисля купи автомобила. Не разбирам, г-н Шнайдер, как може да се случва това. Те имат тунинг фирми, които увеличават обема със 100-200 милилитра и взимат за това няколко хиляди долара. На най-неочаквания и дълбок тунинг подлагат автомобилите си хората, наричани "лица от кавказка националност". Не можах да обясня как изглеждат тези автомобили затова прилагам снимка.
Руският автомобил, това не е просто машина г-н Шнайдер: за някои хора това е образ на живота. В Германия ние надали ще можем да добием такъв ефект. Един път ми се наложи да посетя един от московските гаражи. Г-н Шнайдер гаражът в Русия е цял свят. Те там копаят подземия и строят в тях цели жилища. Много от тях изкарват weekend-ите си в гаража. Там те пият радостно, говорят си, а после всички заедно поправят нечий си автомобил. Това едва ли е възможно в Германия? Понякога за ремонта даже не е необходимо да се ходи до магазина за авточасти, защото всеки си носи някаква част. Ремонта се състои с това, че те изхвърлят частите. Това при тях се казва "да вкючиш на първа".
Удивително, но на първа можеш да включиш много неща. Те рядко използват услугите на сервизите, защото в гаража обезателно ще се намери някой "Петрович", който след 1 бутилка водка е готов да поправи всички повреди. Един такъв "Петрович" заявяваше, че след две бутилки водка, ще бъде готов да разглоби и сглоби двигателя на "600-цата" (така наричат нашия автомобил) с затворени очи. Аз не повярвах. Тогава той ми каза, че мога да отида и да видя 20 годишната му "копейка" (така те наричат един от първите модели на ВАЗ), която и до ден днешен върви не по-зле от другите. Такива "Петровичи" тук създават непобедима конкуренция на нашите автоцентрове, г-н Шнайдер, защото 2 бут. водка струват около 4 долара.
Вие г-н Шнайдер, сигурно си мислите, че преувеличавам, но искам да завърша разказа си със събитие, укрепващо убежденията ми. Сближихме се с "Петрович"-а, и когато той узна за целта на моята визита, предложи да се убедя лично в несъстоятелността на западната автопромишленост. Неговите думи звучаха като призив.
На следващата сутрин ми предложи да отидем за картофи на полето, намиращо се на 50 км от Москва. Седнахме в "копейката" му и потеглихме. След 40 минути се озовахме на огромно картофено поле. На полето имаше много кал. Недалече от нас, както разбрах в последствие, са се провеждали тестове на Toyota Land Cruiser. Моят приятел се зарадва и каза, че най-накрая ще ми покаже какво е това "копейка". Аз се зарадвах. Моят приятел паркира колата до групата хора, които стояха до джипа. На мен те им се сториха като истински състезатели: трима от тях бяха с екипи на рали отбора на Subaru. Петрович ги попита, ще могат ли на тяхната "кошница" да стигнат до жената, която цяла сутрин събира картофи на другия край на полето. Лицата им се промениха и придобиха по-дружелюбен вид. Някакъв едър отговори, че е готов да се състезава и в случай на победа е готов да накаже Петровича.
Аз, "копейката" и Toyota, стартирахме. Петрович лесно се справяше с управлението, въпреки че беше с грейка (това е съвършенно неприспособена за шофиране национална дреха, която се носи както от мъже, така и от жени), огромни гумени ботуши, шапка тип "петелче" и очила +6ти диоптер с ластик от мъжко бельо вместо връвчица. (Г-н Шнайдер, историята ще ви порази още по-силно, когато видите това "петелче", паднало на очилата на Петрович. Ще го донеса за сувенир). Ние достатъчно бързо набрахме скорост. Колата се мяташе от страна в страна. Страх ме беше за Петрович, защото той не си беше сложил колана. Поначало бях спокоен, докато не си ударих главата в тавана ... за четвърти път.
За щастие гонката не продължи много, защото джипа закъса още в началото на картофената нива. Ние победихме, стори ми се че шофьора на Toyota беше разочарован от загубата и още дълго ни гони без кола, докато не падна в калта. Какви са луди, тези руснаци. След "картофите" разбрах, че нашите автомобили надали са готови за такива изпитания.
Стигайки до края на моето пътуване, смело мога да кажа, че винаги сме имали грешен изглед върху руския автомобил. Главната ни грешка се оказа маркетинговата ни политика. Мисля, че анализа на руския потребител ще ни отнеме още много време за да можем да създадем автомобил, конкуриращ се с този загадъчен и непредсказуем автомобил ВАЗ.
С уважение,
г-н Мюлер.