Просто не мога да позная самата себе си. Имам чувството, че се гледам в криво огледало. Имам страхотно детенце, от скоро е на ясла и слава богу се чувства добре там, аз тръгнах на работа, мъжа ми също работи, но не във Варна. Успява обаче често да се връща при нас, всяка седмица по 2-3 дни е с нас, останалите дни бачка до скъсване. По-нататък се надяваме, че ще успее да се прехвърли във Варна. Дотук добре, но....Улавям се, че съм станала страшен нервак, толкова лесно се паля, че просто не е за вярване какви неща ме изкарват от равновесие!! Самочувствието ми нещо се е сринало, ама наистина. А виждам, че доста от колегите явно показват симпатии към мен. Не знам, не мога дори да го обясня Днес например една колежка направи глупав коментар по повод мой аксесоар. Ами аз дори не я познавам, ама се скапах. На момента й отговорих абсолютно спокойно, ама после откачих. Имах чувството, че наистина е супер неуместно това, което стана обект на коментара й. Изобщо се хващам, че по-скоро съм склонна да се самообвинявам, отколкото да вдигна гордо глава и да покажа, че нещо е така, защото така съм решила. А не бях такава преди, бях си момиче със самочувствие. Лошото е, че дори не се и харесвам в огледалото като се гледам Не ми харесва как ми стоят дрехите, не ми харесва как ми стои и косата дори, а нямам време да отида да ме пооправят, не ми харесва, че нямам маникюр, а пак нямам време за маникюрист, за козметик или спорт да не говорим. Ми това е... Едва ли някой е изчел всичко, ама намерих сили поне да го напиша. Ако искате ми се скарайте сега, че аз съм си виновна. И това може да ми е от полза, може пък да ми подейства ободрително. Вие сте, момичета