не плаче,а крещи за внимание

  • 2 237
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 48
Знам,ще кажете бебешки работи са това,но ми е любопитно как се държите в следната ситуация-синът ми е на почти 11мес и от скоро почна да реве нарочно и да пищи,за да има някой при него,който да му обръща внимание и това само ако поискам да изляза за малко от стаята.Като го взема на ръце е доволен,като си играем,пак,но обърна ли гръб сякаш го вбесявам.Не е задължително точно аз да съм с него,приема и други хора,но го гледам сама през деня и не мога нищо да свърша без да бъда овикана,а ако се забавя повече от 5мин.целия блок разбира.С баща му се разправяхме за това,той смята,че прекалено му угаждам и затова се е разглезил така,после ще захитрее още,ще стане лигльо,мамин глезан,няма да има респект към по-големите(и към мене особено)и ще трябва да го пердашим(това като порасне,де),а  можело да се избегне ако си дам зор да го изтърпя няколко дни да си реве,докато проумее,че няма да получи каквото иска с рев.То сега е внимание,после ще са други неща...Та се чудя как да остъпя-хем ми е жал като се дере така(може да го прави до пресипване),от друга страна като се предавам,той разбира,че може да ме изнудва така ивече редовно ми крещи,за да го гушкам,даже и тогава не спира.Всеки ден го извеждам на разходка,не го държа затворен.Друга причина,за която подозирам е,че винаги като го оставя сам в стаята,го слагам в кошарата,а той е любопитен за предметите извън нея и скучае.Не обръща внимание на играчките си,хората са много по-интересни.Няма как да го оставя да вършее сам на пода,ще си забие главата в някой от мебелите,не е от предпазливите дечица.Та това ми е въпроса-вашите като крещят и искат да се наложат какво правите

# 1
  • София
  • Мнения: 627
Като че ли аз съм го писала. На  мен сърце не ми дава да я оставя да крещи. Като ме повика и отивам при нея. Откакто почнах да я слагам в проходилка се забавлява известно време сама, но е по-щастлива като и говоря и си играя с нея-разбира кога и се обръща внимание.

# 2
  • Мнения: 1 311
Мисля, че е крайно време да обезопасиш стаята и да го пуснееш да вършее в нея. Голямото ми дете на 7 месеца беше на пода, и да, оставяла съм го сам в стаята, за да си свърша работата.
Другият вариант е, да го местиш с преносима кошара, в стаята в която си и ти.

# 3
  • Мнения: 1 674
ние сме на същия хал

# 4
  • Мнения: 2 131
Мисля, че е крайно време да обезопасиш стаята и да го пуснееш да вършее в нея. Голямото ми дете на 7 месеца беше на пода, и да, оставяла съм го сам в стаята, за да си свърша работата.
Другият вариант е, да го местиш с преносима кошара, в стаята в която си и ти.
newsm10 Хубаво предложение. С тази разлика, че аз Алекс сам в стаята /ако не е в кошара, де/ никога не го оставям. И преди да проходи правеше бели, а сега са умножени по десет.

# 5
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Да, пусни го из стаята да шета. Период е. През него минават всички деца( или поне 99%  Grinning).

# 6
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 020
И при нас го имаше това, но отшумя. Сега вече като излизам от стаята и тя идва с мен. То затова отшумя,де.... Laughing

# 7
  • Мнения: 780
При нас проходилката много помогна.Вършех си работата, тя беше около мен.Където отида аз-и тя там.

# 8
  • Мнения: 2 757
И да го пуснеш да вършее из стаята, пак ще иска да ходи след теб и внимание. Аз направих безопасна стая за бебетата с камара ограчки там, и с решетка за да не се чувстват затворени и изолирани. Но пак не щат да седят там сами. Не само че трябва да съм там ами и да им говоря. Вземам лаптопа понякога и сядам на един надуваем дюшек при тях на земята. Те почват едно катерене по мен, искат лаптопа и изобщо нищо не може да се прави - цялото ми внимание трябва да е у тях. Нормално, децата си имат нуждите и трябва да се задоволяват. Това не е лигня.

# 9
  • Мнения: 9 814
Нормално е да крещи, иска да каже:"играй с мен", но все още не може. Та за това крещи. И моето дете го правеше, но аз винаги я вземах, защото иначе ни чуваха в другия блок Mr. Green

# 10
  • Мнения: 5 940
Просто някои деца са такива по природа. Синът ми не може и секунда без внимание. Така и не разбрах какво е удобството на шезлонга, на кошарата за игра, на проходилката и на всички уж улеснения за майки и удобства за бебета. Оставям го да пълзи, но и тази дейност трябва да се извършва само в моето присъствие на 20 сантиметра до него. Каквото и да правя той е до мен и ми дърпа крачола или полата. В момента, в който се доближа до компютъра започва да крещи, защото знае, че там малко по-дълго задържам вниманието си. Излизам ли от стаята, пак вика мам, мам ,мам.....
Съпругът ми мисли същото за възпитателните ми методи като твоят.

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 19:10 от valerie

# 11
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Да, пусни го из стаята да шета. Период е. През него минават всички деца( или поне 99%  Grinning).
   Peace

# 12
  • Мнения: 750
И моя е същия хубосник и за 2 мин. не мога да го оставя сам Laughing
Като беше по малък го мъкнех с коли4ката от стая на стая докато си свърша работата.Сега се наложи да взема една жена да ми помага в къщната работа та се видях като 4овек Mr. Green

# 13
  • Мнения: 523
Ами аз съм обезопасила стаята и си ги пусках свободно да щъкат . Така хем разучават света , хем са си ми в краката .

# 14
  • Мнения: 1 121
.С баща му се разправяхме за това,той смята,че прекалено му угаждам и затова се е разглезил така,после ще захитрее още,ще стане лигльо,мамин глезан,няма да има респект към по-големите(и към мене особено)и ще трябва да го пердашим(това като порасне,де),а  можело да се избегне ако си дам зор да го изтърпя няколко дни да си реве,докато проумее,че няма да получи каквото иска с рев.То сега е внимание,после ще са други неща...Та се чудя как да остъпя-хем ми е жал като се дере така(може да го прави до пресипване),от друга страна като се предавам,той разбира,че може да ме изнудва така ивече редовно ми крещи,за да го гушкам,даже и тогава не спира.

Извинявай мила, ама ти и таткото няма да е зле да прочетете някоя книга за развитието на децата. Горещо препоръчвам: "Какво те очаква през първата година". Там всичко е обяснено доста добре и ще ви спести много тормоз и на тримата.

Та, накратко: на тази възраст децата все още не могат умишлено да ви манипулират, т.е. те не могат да бъдат разглезени и ако му угаждате сега това в никакъв случай не означава, че ще трябва да го пердашите по-късно (тази логика буквално ме втрещи, честно Shocked). Напротив, сега е важно бързо да се отзовавате на всеки рев, това показва на детето, че неговите нужди и желания са важни за вас. Така печелите неговото доверие и изграждате бъдещите си взаимоотношения.

Колкото и да се дере, няма как на тази възраст да проумее, че няма да получи каквото иска с рев. ooooh! Най-много да се озлоби. На тази възраст детето не може да говори, ревът е единственото му средство за комуникация.

Не си ли даваш сметка, че може да му никне зъб, да го боли корем, да му е студено? Дори и всичко да му е наред, нормално е да иска все да е край мама, ти си най-важният човек в живота му засега.

Освен това на тази възраст детето все още няма добре изградена памет. Колкото и странно да ти звучи, когато излезеш от стаята, то не знае и не се досеща, че ще се върнеш. Бебето все още не знае, че съществува такова нещо като бъдеще време. То те вижда, че изчезваш и си мисли, че няма да се върнеш. Нормално е в такъв момент да заплаче.

И накрая: синът ми прави същото, трудно ми е, но трябва търпение.

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 09:14 от Rylie

Общи условия

Активация на акаунт