Какво му е изгодното да се напълниш с боклуци за две, три, пет евро, които е много вероятно да не ти станат?
Или да си напълниш къщата с оранжеви покривчици и медни свещници?
Когато искам да си купя нещо хубаво, не е ли по-добре да дам малко повече пари, но да го премеря, да видя как ми стои, да сравня с още няколко и тогава да реша?
Не се ли изкушавате (поне при мен е така, особено когато пазарувам онлайн) да се обзаведете с купища парцали, които дори не ви трябват и няма да ги носите (от Виктория'с Сикрет например преди седмица влязох да си избера сутиен и приключих пазара с 12 топчета и блузки, защото бяха он сейл. )
Просто някак се усещам манипулирана от Ла Редут и като чета постовете, усещам как и вие се надъхвате с тези намаления и подаръци и настава една безкрайна шопинг мания и висене пред компютъра. Поне като обикаля магазините човек, има и някакво движение.
Както и да е, задавам всичките тези въпроси колкото на вас, толкова и на себе си, тъй като и аз изпадам в подобни настроения и се хвърлям в безпаметно пазаруване. Не е ли по-добре всъщност да си купуваме само това, което е действително качествено, скъпо и най-вече - необходимо?