Търся една приказка.

  • 905
  • 8
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
За горделивото борче.
Търсих в нета, но никъде не я откривам. Моля ви за помощ.  Praynig

# 1
  • Мнения: 1 598
Не мога да се сетя за коя говориш.  newsm78 Разкажи малко за да се подсетя.

# 2
  • Мнения: 3 367
не знам дали това имаш наум

.."малко, дребно, но горделиво.... не само отвън гората било,
ами все намирало за какво на присмех да я вземе.
една нощ, когато силната бурята минала,
дърветата в гората взаимно се подкрепяли ... не минало без щети, но като цяло който както можал - оцелял.
а крехкото горделиво борче било на две пречупено.....
и не свършил света с него, но останала гората, за да напомня за нещо си.... "
 
копнато от
http://www.psihichnozdrave.com/forum/viewtopic.php?t=417&highlight=effexor

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Не мога да се сетя за коя говориш.  newsm78 Разкажи малко за да се подсетя.

Амииии...за едно горделиво борче  Embarassed  Simple Smile
Споменът ми е от читанката ми от 1 или 2 клас. Спомням си илюстрацията - едно огънато от вятъра самотно борче. Прекарвах с часове да го съзерцавам. Помня, че заради гордостта си бе останало съвсем само, докато една буря не го прекърши.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
не знам дали това имаш наум



Мисля, че е това, но не е цялото и е преразказ.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 079
Разказът се казва Горделивото борче и е написан от Георги Караславов.


Това е началото:

Когато мъничкото борче излезе над рохкавата пръст и погледна ясното светло небе, то разпери радостно нежните си листенца.
- Ай! Колко е хубаво! - рече то.
Но тутакси се стресна, защото наблизо премина глух шум. То разтвори още повече листенцата си и ококори зелените си очички.
- Я-я-я! Какво е това? - изплашено запита то.
- Гора! - рече старото стройно дърво.
- А ти какво си?
- Аз съм бук. Цялото това е вековен букак. По-нагоре има лески, ели и борики като теб.
- Значи аз съм бор? - учудено попита малкото растение.
- Бор.
- А защо не съм при другите борики?
- Тук си попаднало. Бориките растат по-нависоко.
- Те са горди дървета - обади се една стара белокора бреза.
- Значи и аз трябва да бъда гордо - рече си тихичко борчето на себе си.
Потекоха топли, светли, безбурни часове. Денем, когато не полъхваше никакъв ветрец, гората се спущаше в спокойна дрямка и слушаше унесено песните на сладкогласните птички. Тук-там по напуканите дебелокори дънери чукаха кълвачи, подпрени като някакви майстори-дърводелци. Кукувици прелитаха с лек шум и дебнеха да се вмъкнат незабелязани в нечие чуждо гнездо. По тънките клончета на върховете подскачаха пъргави катерички. Лазеха мравки, бръмбари, гъсеници. Нощем мсичко се спотайваше, всичко се прибираше да спи. Тогава полъхваше ветрец и гората запяваше своята приспивна многогласна песен.
Малкото борче растеше. Но си растеше самичко, настрана, не се вслушваше нито в песните на птичките, нито в шума на вековните дървета.
"Аз съм гордо дърво" - казваше си то и поглеждаше презрително дебелокорите буки. Но то не можеше да търпи, че другите дървета бяха по-високи от него и поглеждаха с върховете си само нагоре, да расте все по-нависоко и по-нависоко.
- Опасно е да се развиваш така, младо! - рече веднъж един стар бук.
- То не е твоя работа - отвърна троснато борчето.
 - Аз съм стар, ти мене слушай - продължи без да се обиди букът - При това ти растеш настрана от гората и ако свие някоя буря никой от нас не ще може да ти помогне.
- Аз не се нуждая от вашата помощ! - рече гордо борчето и се обърна нагоре.
Погледна го старият бук, поклати със съжаление дебелите си клони и рече:
- Ще видим.
Минаваха дни и нощи. Борчето растеше, извисяваше се, бързаше да изпревари всички: вековните буки, старите брези, широколистните дъбици.
- Ние, боровете, растем нависоко! - повтаряше борчето и бързаше да надхвърли върховете на другите дървета.
- Тъничко е, слабичко е, няма да издържи - клатеше тъжно клоните си стария бук като го гледаше. Но нищо не смееше да му каже - горделиво беше борчето.
Понякога, когато по небето се накачулваха облаци, когато доловете заечаваха от бури и вихрушки, борчето се огъваше от страх, но букакът все още му пазеше завет.
- Почакай, почакай - казваше старият бук.

Останалото ще ти напиша довечера, dodo_dodo,.   bouquet

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
инка62  безкрайно много много ти благодаря!!!!   bouquet  bouquet  bouquet
Ще очаквам края !
 Heart Eyes
 

# 7
  • София
  • Мнения: 2 079
Продължението на разказа за Горделивото борче.

На третата година борчето се извиси, но стъблото му беше тънко и крехко. То се гледаше, усмихваше се и си думаше:
- Какъв съм строен - бор и половина!
- Почакай, почакай! - повтаряше стария бук.
И наистина. Неговите закани не бяха напразни.
Един ден слънцето пече толкова силно, че всичко живо в гората се изпокри и замлъкна. Листата се отпуснаха от страшната жега, тревите клюмнаха като покосени. Залезът беше тъмен, мрачен, с огненокървави отблясъци. И още щом се смрачи глух тътен разтърси цялата гора. Вековните буки, стройните брези, ширококлонестите дъбове си зашушукаха уплашено. Светкавици разрязваха небето като големи запалени камшици. Тежки облаци полазиха нагоре, едри капки зачаткаха, някъде из полетата и пътищата се дигнаха стълбове прах. Налетя страшна буря. Заскимтяха върхове и клисури, запищя старата гора, заогъваха се клони и листа под страшния напор на бурята. Всичко като че ли побесня, всичко като че ли се сгромоляса някъде в дълбокия дол. Но така само изглеждаше. Яки бяха стъблата на дърветата, притискаха се едно о друго, подпираха се, помагаха си. Така устояваха на най-страшните напъни на бурята. Отчупваше се понякога някое  малко клонче, откъсваше се някой лист, но дърветата си бяха цели и гората си оставаше гора.
Премина бурята, премина страшната нощ. Изгря слънцето, поздрави окъпаната гора, птичките запяха сладкогласно.
Не беше издържало само тънкото самотно и горделиво борче.
То беше пречупено по средата. От тежката рана струяха гъсти, лепкави сълзи. Стройният му връх лежеше на мократа земя, ошмулкан и изцапан с кал.

Това е поучителното страхотно разказче за Горделивото борче, dodo_dodo!
Препечатах го дословно, като не съм изменила нито една от думите, нито дори правописа.

 Heart Eyes  bouquet

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Безкрайно ти  благодаря!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт