Сигурно това ви звучи лошо, силно, неправдоподобно, анти-хуманно или както там ви се струва, но вече съм на предела на силите си. Стигнах дотам, че от известно време все ми се иска да умра – вече с нищо не се справям, не мога да контролирам живота си.
Последните 10 дни бях на гости на майка ми, тя все ми се караше за това ми желание да умра. Разбира се, изказът ми е пресилен, макар, че за мене вече става като блян, но ако искате вярвайте, живота ми стана абсолютна лудница. А аз отдавна не съм аз. Нито мога да си наредя дните, нито мога да си планувам дори едно-единствено нещичко, пък било и за месеци напред. НЯМАМ ВРЕМЕ! ПОСТОЯННО КЪРМЯ! ПОСТОЯННО!
И за да се словоизлияя тука, съм се примирила с факта, че докато пиша, ще се врещи у нас докато падне блока.
Всичко стана заради желанието ми да кърмя. Прочетох всичко в библиотеката, тук. Направих си книга с всичките лекции, питах за всичко, момичетата ме съветваха и да – всичко стана прекрасно. Кърмихме се, кърмим се и сега. С кърменето всичко е наред. НО САМО И ЕДИНСТВЕНО С КЪРМЕНЕТО. Всичко останало в живота ми се превърна в ад (казвала съм ви го и в други мои теми). И като започна да се замислям – всичко е така именно заради факта, че се кърмим. Заради кърменето НЯМАМ ДОРИ ЕДНО НЕЩО, КОЕТО ДА МИ Е ОСТАНАЛО НОРМАЛНО.
Желанието ми да кърмя е най-вече заради това, че първото дете не го кърмих, понеже АЗ не се интересувах да прочета тук и там нещо повечко и поради липса на елементарни знания относно кърменето, бебето ми беше успешно отбито на 50-я ден, след като изпълних всичките инструкции на майка ми и нейните сестри и роднини - вещи в занаята. След като споделих това с мамите във форума – докато бях бременна с второто дете – бях напътствана да прочета в кърмаческия и да – четох, четох, четох и разбрах колко много съм сбъркала с Алекс. Амбицирах се много, че ще кърмя второто бебе и още като бременна си купих помпи, мазила за гърдите и прочие. Още в родилното отказах да кърмя по час, а на поискване. Сблъскахме с традиционните проблеми – колики, недостиг на кърма в началото, изкарахме първите два месеца в най-силните жеги у нас голи, залепнали един за друг, кърмейки се нон-стоп, че само това ни успокояваше. Имах и разранени зърна през целите първи два месеца, а след това още на няколко пъти. Откакто започнаха зъбите (дотук три, а сега и четвърти) – на всяко избиване на зъбче, пак съм в рани.
Килограмите съм качила невероятно много, и за това бях си писала с вас, свалих до 78 и не мога да мръдна вече и грам надолу. Една малка тренировка на ден ми е достатъчна за да отслабна, но как да я направя, като малкия реве та се къса, понеже иска на ръце. За да суче. Суче, суче, не спира.
Наскоро се ядосах и го отдръпнах – писна ми вече. Като погледнах – нямам мляко! Това за пръв път ми се случи! И оттогава все гледам, като суче – ми той си издърпва бързо каквото има и после МЕ ПОЛЗВА ЗА ЗАЛЪГАЛКА!!!! А залъгалка не иска. Ходих до аптеката и дадох сума пари – към 30 лв. За РАЗЛИЧНИ залъгалки, да видим коя ще иска. И маркови при това, кви ли не. Не ще ни една. Иска на гърдата. Сигурно си мислите – „Е, кво толкова, и ние сме така”, но съм 100% сигурна, че не сте като мене. ЕДВА ЛИ НАШИЯ СЛУЧАЙ ГО ИМА НЯКЪДЕ – във всеки един момент малкия реве да е в ръцете ми, сълзите текат на река, сополите – също. Пищи, пищи, пищи, аз също вече се дера, много ми омръзна така.
Вечер, като стане 9 часа, почва да реве без да спира – спи му се. Мием го - аз или мъжа ми, обличам го с пижамката и го слагам да спи. Да, но не заспива сам. Иска на цицата. ОК! Лягам до него, и започва сукане 1 час, а съм мръднала, а се е събудил е се е разпищял до небето. И така, аз залепена до него, го чакам да заспи. През това време – ни ТВ, ни гък, ни стон. Александър яде шамари в другата стая от баща си, ако каже Бръм-бръм с колата си, понеже брат му изисква тишина и сукане. Детето си е такова, не ме винете, че аз съм го учила да спи така. Просто слушам НЕГО какво иска. Беше ми казано преди в друга моя тема, че като порасне и ще се оправи. НЕ! Порасна и стана по-зле – много пищи и се дере, щом го отлепя от мен. И с играчки не иска да играе, Ну погоди гледа по малко и това е. Но винаги се оглежда все за мене. А съм мръднала, а рев!
Има един-единствен период от 23 до 1 часа и това ми е всичкото свободно време – да се къпя, да готвя, да чистя, да простирам (често прането седи по 2 дни!!!! докато го прострем, никой не ми помага, сама съм и все държа бебето!!!!), да гладя, да ям, да пазарувам, ако щете, да кажа на мъжа ми какво има да свърши ТОЙ през следващия ден, защото аз съм окупация. (имаше един период нещата се бяха пооправили, но беше кратък).
И така, аз често изпускам подаръка си - периода ми 23-1 часа, понеже съм заспала и аз още преди малкия. И на другия ден е ад – нито мога да се измия, нито да свърша нещо.
А нощта как минава само????? АД!
Първо, с мъжа ми не спим заедно откакто съм родила, защото трябва място за бебето – нали спи до мене, да суче когато си поиска. Обаче то суче цяла нощ и направо ме хващат нерви вече – представете си как спите цяла нощ на една страна и все сте нащрек да не го задушите. Пробвах кво ли не – с биберони, закрепях го с възглавници, слагах мои дрехи, да му мирише на мене. Няма! Реве. Цялата нощ суче. То млякото свършва, но той си суче. Писна ми. Лови ме неква нерва, нещо чак в краката усещам вече като, че ми иде да ритам, да рева, да крещя. Не искам да кърмя цялата нощ. Четох статията за отбиване на нощното кърмене, но при нас и това не се получава.
На няколко пъти, като си взимам душ в „моя” период – 23-1 часа, чувам малкия чак в банята – дере се в спалнята, баща му го носи, друса го, но не. Пробвали сме – давал му е водичка, сокче, биба – но не, реве и пищи, докато не го взема аз и пак на цицата. Празна, пълна – там сме.
Никъде не ходя, не смогвам да се среша и измия вече, все кърмя.
Щом правя нещо друго, каквото и да е – врещи.
Щом го държи друг човек – мълчи, види ли ме – пак почва да пищи и се тегли да го взема.
Щом съм на масата и ям – реве, за да го взема в ръцете си. Не ми дава да ям и да не го държа – иска да седи у мен. И всичко иска да опита – квото и да му дадеш, все му харесва. Но не седи, като го държа, а стои. И ми гази краката постоянно, а аз в бременността получих разширени вени и ме боли. Чепи ми ръцете, обръща чиниите на масата, бърка ни и по чашите, хвърля хляба долу, а аз почвам да се ядосвам и вече не зная кво да правя. Ако го оставя да седи в неговия стол – реве, ама реве, ама рев, бе хора. Е то така може ли човек да се храни!
Наскоро бях на РД на племенника ми. Бях в СФ първо на преглед на бебето и от болницата – право в провинцията – на 160 км., и - на масата, че РД беше почнал. Кат пристигнахме, беше 17*30 ч. И аз тоя ден все още не бях яла нищо и умирах от глад. А бебето си го храних – на него си му носех в термобокса бурканчетата и си го храних и го кърмих милион пъти, естествено. Та, отивам на РД, леля веднага го взе от ръцете ми, та да ям спокойно и аз седнах да ям – мъртво гладна. Как почнах да хапвам и хлапето ми пак – рев, да седи у мен. Прехвърляха го хората един на друг, но той ме гледаше и сълзите му течаха наред със сополите и аз го взех – нали ми беше и болен. Почнах да ям с него. Трима човека пазеха чиниите и чашите около мене, а аз едвам хапнах малко, защото той искаше да яде от всичко, но яденето не беше подходящо за него. Не е захранен чак дотам все още. Почна да ме бие през гърдите, да му дам да суче. Бях много гладна и продължих да ям, а той рева и се дра, докато почна да кашля без да спира. На РД имаше около 30 човека и всички се чудеха, че се храня, а не ставам да си укротя детето и на мен направо ми стана обидно. Отидох в другата стая гладна и го кърмих повече от час – пробвах да се откъсна, за да ида да си доям, но той всеки път ревеше. Накрая ми донесоха там, в изолационната, една малка чинийка с торта и с това се изчерпа храненето ми. Да не говорим, че по пътя спирах доста, пак да се кърмим. Стигнах до извода, че не е гладен, защото си изяжда пюрето, че и десерт – плодово, дори и вода вече давам, та да ме пусне поне малко, но той пак си реве.
Спи ВСЕ с мене. Всички роднини са направо шокирани, като го виждат как не спи повече от 10мин. щом не съм до него! Може да откара целия ден без сън. А щом легна до него – спи по 2-3 часа, през които аз се побърквам – лежа на една страна, той ме дърпа за цицата без да спира, някой път гледам ТВ – филм със субтитри, без звук, някой път просто лежа до него и рева, защото така вече не издържам. Ама много ми е писнало. Много. Живота ми е вече неконтролируем. Алекс е зарязан тотално, аз нямам време да се облека, да се среша, нищо не смогвам да свърша – все Момчил, все кърменето, все неговото ядене.
Много ми е трудно да изляза, защото не мога да се облека. Вкъщи ходя по бельо откакто съм родила, така откарах и зимата. Несресана, мръсна, най-редовно не си мия зъбите. После ще вися в стоматологията. На гинеколог още не съм ходила. Лицето ми е адски мръсно. Още от бременността се каня да го почистя, но няма кой да ми гледа детето, нали е ревливо. Как да ида на козметик, като той през това време няма да суче. Кой ще го кърми! Направо ми излиза пре-солено, че в момента кърмя. Ще си плащам след това с години за това нещо.
А как искам да ида на фитнес, ако знаете. Искам да започна и на няколко пъти щях да го направя, но мъжа ми все е зает и не може да остане с бебето у нас вечер. Сама съм с децата, той ходи на частно.
Бях на сватба, сега като си ходихме, и сигурно 10 човека ми казаха, че съм станала двойна – това ми го казват, след като свалих от 92 на 78. А преди съм била винаги 55кг. Майка ми чак се издразни вече и се скара с един братовчед и му каза да види неговата жена първо! Всичките ми познати, които не са ме виждали от 10-ина години, ни гледали в Часът на мама и всички ми писаха, веднага да взема мерки, че съм станала свиня. Купих си и кростренажор, в началото тренирах по малко, но майка беше тука за 20-ина дни, и държеше малкия в другата стая. След това пробвах докато той е в хола с мене, но той пищи – иска да го държа. Пробвах, като заспи през деня – но той не спи повече от 10-15 мин., като ме няма се буди веднага. Пробвала съм на два пъти и през нощта – който иска да ми вярва – казах си – ще тренирам от 12 часа до 1. Но не! в 12.20 някъде мъжа ми ми донесе малкия ревящ и дерящ се! И сега си имаме украса кростренажор! При това Кетлер!
Друго – от известно време – примерно към месец, Момчил направо ми къса кожата на гърдата докато суче – впива си ноктите в нея и дърпа, дърпа, все едно я къса. Пробвала съм да спирам да го кърмя, да обяснявам, че така не се прави, че ме боли, но той си продължава. Пък и кой те слуша! Нали се дере, като му дръпна цицата. И нощно време знаете ли кво ми е – то дето си ми е трудно да спя, ми и тази болка отгоре.
Пробвах да си изградя режим. От месец и нещо се мъча да го следвам. В него стриктно следвам часовете, разходките, чистия въздух, навън уж ходим, белким се измори, та да заспи. Храня го – закуска, обед, следобед, вечеря – по час, „твърда” храна, че да е сит, но това с кърменето не намалява, нито се променя – все там си висим, на цицата. Продължавам да си следвам дневния режим – принтнат и закачен до вратата ни, все се надявам, че ще развия в Момчил някакъв биологичен часовник за физиологичните му нужди, но и това сякаш не помага. В тоя дневен режим има едни 30 мин. за мене – да се среша, измия, облека, и да пия кафе – вече почнах и кафе да пия. Както и да го погледна, обаче, аз съм си несресана, неизмита (сутрин очите) и си ходя пак гола, така че кво всъщност е изпълнено от графика ни – едното ядене по час. Всичко останало е като преди – той ми е на ръцете, аз не тренирам, къщата е на кочина, пазарувам когато както успея, мъжа ми пак си е ангажиран с негова си дейност, Александър за десети пореден месец е обречен да си се гледа сам – и той си го прави детето, а после яде шамари, че е окапан, че не си е изял манджата, че не знам още кво си...Добре, че ходи на детска, та поне там някой го гледа хубаво.
Темата ми почна да прилича на онази, за ревящия Момчил, но всъщност е така, защото нещата са все още така, дори сякаш отиват на по-зле, просто ясно за себе си осъзнавам първопричината за всичко, което ми се случва. Сега Момчил е близо 10кг. и половина, та си представете кво ми е на кръста, като постоянно това дете ми е отстрани на кокалчето, нали го нося, а той си „похапва” като му се прииска. Пробвайте да запалите газов котлон със запалка (обикновена), докато държите и бебето. Аз пробвах и с кенгуру, но и така не става – бебето ми е отпред и ми пречи да върша каквото и да е.
Така, да не разказвам още, защото всяка една от вас вече се е ориентирала накъде върви моят живот.
Това, което искам да ви питам, е следното:
Как да отбия сега Момчил възможно най-правилно? Как да започна, като той винаги след наяждане, при лягане, при изтекли 30 мин. от предишно кърмене, иска да суче. Какво и как да направя? Не искам вече да кърмя. Искам да „отлепя” полека бебето от себе си и да се върна към нормалния начин на живот. Аз имам и друго дете, което в момента бих казала, че е по-изоставено и от изоставените деца. Имам нужда да си обърна малко внимание от чисто естетична гледна точка, от хигиенична, ако щете. Имам съпруг, който изолирахме тотално от „семейния” живот, който тече в къщата ни. С него сме заедно от 15 години, но за последните десет месеца имам чувството, че се отдалечихме страшно много един от друг, понеже малко си говорим – не остава време за това. Все кърмя малкия, все го гледам нещо си, все съм над него, а той – в ръцете ми.
Жалко е, че залагам на отбиването, като на помагало за връщането ми към нормален начин на живот, но докато кърмя, за мене е ясно, че няма как да го направя – сукането е идеалния повод за малкия да ми виси в ръцете и да засилва желанието ми да не живея вече, защото всичко ми е объркано, извън релси, живота и нуждите на трима човека са цялостно изоставени на заден план, заради изискванията на най-новия член на моето семейство.
Дано ме разберете правилно. Разказът ми е разхвърлян и объркан, като мен самата напоследък, но пък го споделям искрено, така че искам и искреното ви мнение.
П.п. Да добавя само, че засега ще продължа да кърмя, докато не си изградя пълна и ясна представя как точно да отбия и как да проточа този процес поне до навършването на първата ни годинка...
Последните 10 дни бях на гости на майка ми, тя все ми се караше за това ми желание да умра. Разбира се, изказът ми е пресилен, макар, че за мене вече става като блян, но ако искате вярвайте, живота ми стана абсолютна лудница. А аз отдавна не съм аз. Нито мога да си наредя дните, нито мога да си планувам дори едно-единствено нещичко, пък било и за месеци напред. НЯМАМ ВРЕМЕ! ПОСТОЯННО КЪРМЯ! ПОСТОЯННО!
И за да се словоизлияя тука, съм се примирила с факта, че докато пиша, ще се врещи у нас докато падне блока.
Всичко стана заради желанието ми да кърмя. Прочетох всичко в библиотеката, тук. Направих си книга с всичките лекции, питах за всичко, момичетата ме съветваха и да – всичко стана прекрасно. Кърмихме се, кърмим се и сега. С кърменето всичко е наред. НО САМО И ЕДИНСТВЕНО С КЪРМЕНЕТО. Всичко останало в живота ми се превърна в ад (казвала съм ви го и в други мои теми). И като започна да се замислям – всичко е така именно заради факта, че се кърмим. Заради кърменето НЯМАМ ДОРИ ЕДНО НЕЩО, КОЕТО ДА МИ Е ОСТАНАЛО НОРМАЛНО.
Желанието ми да кърмя е най-вече заради това, че първото дете не го кърмих, понеже АЗ не се интересувах да прочета тук и там нещо повечко и поради липса на елементарни знания относно кърменето, бебето ми беше успешно отбито на 50-я ден, след като изпълних всичките инструкции на майка ми и нейните сестри и роднини - вещи в занаята. След като споделих това с мамите във форума – докато бях бременна с второто дете – бях напътствана да прочета в кърмаческия и да – четох, четох, четох и разбрах колко много съм сбъркала с Алекс. Амбицирах се много, че ще кърмя второто бебе и още като бременна си купих помпи, мазила за гърдите и прочие. Още в родилното отказах да кърмя по час, а на поискване. Сблъскахме с традиционните проблеми – колики, недостиг на кърма в началото, изкарахме първите два месеца в най-силните жеги у нас голи, залепнали един за друг, кърмейки се нон-стоп, че само това ни успокояваше. Имах и разранени зърна през целите първи два месеца, а след това още на няколко пъти. Откакто започнаха зъбите (дотук три, а сега и четвърти) – на всяко избиване на зъбче, пак съм в рани.
Килограмите съм качила невероятно много, и за това бях си писала с вас, свалих до 78 и не мога да мръдна вече и грам надолу. Една малка тренировка на ден ми е достатъчна за да отслабна, но как да я направя, като малкия реве та се къса, понеже иска на ръце. За да суче. Суче, суче, не спира.
Наскоро се ядосах и го отдръпнах – писна ми вече. Като погледнах – нямам мляко! Това за пръв път ми се случи! И оттогава все гледам, като суче – ми той си издърпва бързо каквото има и после МЕ ПОЛЗВА ЗА ЗАЛЪГАЛКА!!!! А залъгалка не иска. Ходих до аптеката и дадох сума пари – към 30 лв. За РАЗЛИЧНИ залъгалки, да видим коя ще иска. И маркови при това, кви ли не. Не ще ни една. Иска на гърдата. Сигурно си мислите – „Е, кво толкова, и ние сме така”, но съм 100% сигурна, че не сте като мене. ЕДВА ЛИ НАШИЯ СЛУЧАЙ ГО ИМА НЯКЪДЕ – във всеки един момент малкия реве да е в ръцете ми, сълзите текат на река, сополите – също. Пищи, пищи, пищи, аз също вече се дера, много ми омръзна така.
Вечер, като стане 9 часа, почва да реве без да спира – спи му се. Мием го - аз или мъжа ми, обличам го с пижамката и го слагам да спи. Да, но не заспива сам. Иска на цицата. ОК! Лягам до него, и започва сукане 1 час, а съм мръднала, а се е събудил е се е разпищял до небето. И така, аз залепена до него, го чакам да заспи. През това време – ни ТВ, ни гък, ни стон. Александър яде шамари в другата стая от баща си, ако каже Бръм-бръм с колата си, понеже брат му изисква тишина и сукане. Детето си е такова, не ме винете, че аз съм го учила да спи така. Просто слушам НЕГО какво иска. Беше ми казано преди в друга моя тема, че като порасне и ще се оправи. НЕ! Порасна и стана по-зле – много пищи и се дере, щом го отлепя от мен. И с играчки не иска да играе, Ну погоди гледа по малко и това е. Но винаги се оглежда все за мене. А съм мръднала, а рев!
Има един-единствен период от 23 до 1 часа и това ми е всичкото свободно време – да се къпя, да готвя, да чистя, да простирам (често прането седи по 2 дни!!!! докато го прострем, никой не ми помага, сама съм и все държа бебето!!!!), да гладя, да ям, да пазарувам, ако щете, да кажа на мъжа ми какво има да свърши ТОЙ през следващия ден, защото аз съм окупация. (имаше един период нещата се бяха пооправили, но беше кратък).
И така, аз често изпускам подаръка си - периода ми 23-1 часа, понеже съм заспала и аз още преди малкия. И на другия ден е ад – нито мога да се измия, нито да свърша нещо.
А нощта как минава само????? АД!
Първо, с мъжа ми не спим заедно откакто съм родила, защото трябва място за бебето – нали спи до мене, да суче когато си поиска. Обаче то суче цяла нощ и направо ме хващат нерви вече – представете си как спите цяла нощ на една страна и все сте нащрек да не го задушите. Пробвах кво ли не – с биберони, закрепях го с възглавници, слагах мои дрехи, да му мирише на мене. Няма! Реве. Цялата нощ суче. То млякото свършва, но той си суче. Писна ми. Лови ме неква нерва, нещо чак в краката усещам вече като, че ми иде да ритам, да рева, да крещя. Не искам да кърмя цялата нощ. Четох статията за отбиване на нощното кърмене, но при нас и това не се получава.
На няколко пъти, като си взимам душ в „моя” период – 23-1 часа, чувам малкия чак в банята – дере се в спалнята, баща му го носи, друса го, но не. Пробвали сме – давал му е водичка, сокче, биба – но не, реве и пищи, докато не го взема аз и пак на цицата. Празна, пълна – там сме.
Никъде не ходя, не смогвам да се среша и измия вече, все кърмя.
Щом правя нещо друго, каквото и да е – врещи.
Щом го държи друг човек – мълчи, види ли ме – пак почва да пищи и се тегли да го взема.
Щом съм на масата и ям – реве, за да го взема в ръцете си. Не ми дава да ям и да не го държа – иска да седи у мен. И всичко иска да опита – квото и да му дадеш, все му харесва. Но не седи, като го държа, а стои. И ми гази краката постоянно, а аз в бременността получих разширени вени и ме боли. Чепи ми ръцете, обръща чиниите на масата, бърка ни и по чашите, хвърля хляба долу, а аз почвам да се ядосвам и вече не зная кво да правя. Ако го оставя да седи в неговия стол – реве, ама реве, ама рев, бе хора. Е то така може ли човек да се храни!
Наскоро бях на РД на племенника ми. Бях в СФ първо на преглед на бебето и от болницата – право в провинцията – на 160 км., и - на масата, че РД беше почнал. Кат пристигнахме, беше 17*30 ч. И аз тоя ден все още не бях яла нищо и умирах от глад. А бебето си го храних – на него си му носех в термобокса бурканчетата и си го храних и го кърмих милион пъти, естествено. Та, отивам на РД, леля веднага го взе от ръцете ми, та да ям спокойно и аз седнах да ям – мъртво гладна. Как почнах да хапвам и хлапето ми пак – рев, да седи у мен. Прехвърляха го хората един на друг, но той ме гледаше и сълзите му течаха наред със сополите и аз го взех – нали ми беше и болен. Почнах да ям с него. Трима човека пазеха чиниите и чашите около мене, а аз едвам хапнах малко, защото той искаше да яде от всичко, но яденето не беше подходящо за него. Не е захранен чак дотам все още. Почна да ме бие през гърдите, да му дам да суче. Бях много гладна и продължих да ям, а той рева и се дра, докато почна да кашля без да спира. На РД имаше около 30 човека и всички се чудеха, че се храня, а не ставам да си укротя детето и на мен направо ми стана обидно. Отидох в другата стая гладна и го кърмих повече от час – пробвах да се откъсна, за да ида да си доям, но той всеки път ревеше. Накрая ми донесоха там, в изолационната, една малка чинийка с торта и с това се изчерпа храненето ми. Да не говорим, че по пътя спирах доста, пак да се кърмим. Стигнах до извода, че не е гладен, защото си изяжда пюрето, че и десерт – плодово, дори и вода вече давам, та да ме пусне поне малко, но той пак си реве.
Спи ВСЕ с мене. Всички роднини са направо шокирани, като го виждат как не спи повече от 10мин. щом не съм до него! Може да откара целия ден без сън. А щом легна до него – спи по 2-3 часа, през които аз се побърквам – лежа на една страна, той ме дърпа за цицата без да спира, някой път гледам ТВ – филм със субтитри, без звук, някой път просто лежа до него и рева, защото така вече не издържам. Ама много ми е писнало. Много. Живота ми е вече неконтролируем. Алекс е зарязан тотално, аз нямам време да се облека, да се среша, нищо не смогвам да свърша – все Момчил, все кърменето, все неговото ядене.
Много ми е трудно да изляза, защото не мога да се облека. Вкъщи ходя по бельо откакто съм родила, така откарах и зимата. Несресана, мръсна, най-редовно не си мия зъбите. После ще вися в стоматологията. На гинеколог още не съм ходила. Лицето ми е адски мръсно. Още от бременността се каня да го почистя, но няма кой да ми гледа детето, нали е ревливо. Как да ида на козметик, като той през това време няма да суче. Кой ще го кърми! Направо ми излиза пре-солено, че в момента кърмя. Ще си плащам след това с години за това нещо.
А как искам да ида на фитнес, ако знаете. Искам да започна и на няколко пъти щях да го направя, но мъжа ми все е зает и не може да остане с бебето у нас вечер. Сама съм с децата, той ходи на частно.
Бях на сватба, сега като си ходихме, и сигурно 10 човека ми казаха, че съм станала двойна – това ми го казват, след като свалих от 92 на 78. А преди съм била винаги 55кг. Майка ми чак се издразни вече и се скара с един братовчед и му каза да види неговата жена първо! Всичките ми познати, които не са ме виждали от 10-ина години, ни гледали в Часът на мама и всички ми писаха, веднага да взема мерки, че съм станала свиня. Купих си и кростренажор, в началото тренирах по малко, но майка беше тука за 20-ина дни, и държеше малкия в другата стая. След това пробвах докато той е в хола с мене, но той пищи – иска да го държа. Пробвах, като заспи през деня – но той не спи повече от 10-15 мин., като ме няма се буди веднага. Пробвала съм на два пъти и през нощта – който иска да ми вярва – казах си – ще тренирам от 12 часа до 1. Но не! в 12.20 някъде мъжа ми ми донесе малкия ревящ и дерящ се! И сега си имаме украса кростренажор! При това Кетлер!
Друго – от известно време – примерно към месец, Момчил направо ми къса кожата на гърдата докато суче – впива си ноктите в нея и дърпа, дърпа, все едно я къса. Пробвала съм да спирам да го кърмя, да обяснявам, че така не се прави, че ме боли, но той си продължава. Пък и кой те слуша! Нали се дере, като му дръпна цицата. И нощно време знаете ли кво ми е – то дето си ми е трудно да спя, ми и тази болка отгоре.
Пробвах да си изградя режим. От месец и нещо се мъча да го следвам. В него стриктно следвам часовете, разходките, чистия въздух, навън уж ходим, белким се измори, та да заспи. Храня го – закуска, обед, следобед, вечеря – по час, „твърда” храна, че да е сит, но това с кърменето не намалява, нито се променя – все там си висим, на цицата. Продължавам да си следвам дневния режим – принтнат и закачен до вратата ни, все се надявам, че ще развия в Момчил някакъв биологичен часовник за физиологичните му нужди, но и това сякаш не помага. В тоя дневен режим има едни 30 мин. за мене – да се среша, измия, облека, и да пия кафе – вече почнах и кафе да пия. Както и да го погледна, обаче, аз съм си несресана, неизмита (сутрин очите) и си ходя пак гола, така че кво всъщност е изпълнено от графика ни – едното ядене по час. Всичко останало е като преди – той ми е на ръцете, аз не тренирам, къщата е на кочина, пазарувам когато както успея, мъжа ми пак си е ангажиран с негова си дейност, Александър за десети пореден месец е обречен да си се гледа сам – и той си го прави детето, а после яде шамари, че е окапан, че не си е изял манджата, че не знам още кво си...Добре, че ходи на детска, та поне там някой го гледа хубаво.
Темата ми почна да прилича на онази, за ревящия Момчил, но всъщност е така, защото нещата са все още така, дори сякаш отиват на по-зле, просто ясно за себе си осъзнавам първопричината за всичко, което ми се случва. Сега Момчил е близо 10кг. и половина, та си представете кво ми е на кръста, като постоянно това дете ми е отстрани на кокалчето, нали го нося, а той си „похапва” като му се прииска. Пробвайте да запалите газов котлон със запалка (обикновена), докато държите и бебето. Аз пробвах и с кенгуру, но и така не става – бебето ми е отпред и ми пречи да върша каквото и да е.
Така, да не разказвам още, защото всяка една от вас вече се е ориентирала накъде върви моят живот.
Това, което искам да ви питам, е следното:
Как да отбия сега Момчил възможно най-правилно? Как да започна, като той винаги след наяждане, при лягане, при изтекли 30 мин. от предишно кърмене, иска да суче. Какво и как да направя? Не искам вече да кърмя. Искам да „отлепя” полека бебето от себе си и да се върна към нормалния начин на живот. Аз имам и друго дете, което в момента бих казала, че е по-изоставено и от изоставените деца. Имам нужда да си обърна малко внимание от чисто естетична гледна точка, от хигиенична, ако щете. Имам съпруг, който изолирахме тотално от „семейния” живот, който тече в къщата ни. С него сме заедно от 15 години, но за последните десет месеца имам чувството, че се отдалечихме страшно много един от друг, понеже малко си говорим – не остава време за това. Все кърмя малкия, все го гледам нещо си, все съм над него, а той – в ръцете ми.
Жалко е, че залагам на отбиването, като на помагало за връщането ми към нормален начин на живот, но докато кърмя, за мене е ясно, че няма как да го направя – сукането е идеалния повод за малкия да ми виси в ръцете и да засилва желанието ми да не живея вече, защото всичко ми е объркано, извън релси, живота и нуждите на трима човека са цялостно изоставени на заден план, заради изискванията на най-новия член на моето семейство.
Дано ме разберете правилно. Разказът ми е разхвърлян и объркан, като мен самата напоследък, но пък го споделям искрено, така че искам и искреното ви мнение.
П.п. Да добавя само, че засега ще продължа да кърмя, докато не си изградя пълна и ясна представя как точно да отбия и как да проточа този процес поне до навършването на първата ни годинка...
), че не е нужно да се чувстваш виновна и кофти. Не става - не става. Какво толкова. Кърменето трябва да е приятно и да носи удовлетворение и у двете страни. Не е нужно да се превръща в кошмар. 
мама и тя е човек и има нужди 
и сръдни не ми минават. И мен често ме хапе, бие и дере като се кърмим, но като ме дере му хващам ръцете, а като хапе набутвам бибата и го мятам в кревата докато реши иска или не иска да яде! 
. А и не вярвам, че ти ще заспиш тоолкова дълбоко, че да не го чуеш, ако ревне. А малката и през деня иска да спи само с мен, а ако си спи сама много бързо се наспива. Но може и през деня докато той спи и ти да си почиваш, да спиш, то е ясно, че друга работа не можеш да свършиш.
