Цитат
По повод Световния ден за борбата с шизофренията Агенция “Фокус” потърси д-р Цветелина Иванова, завеждаща първо мъжко отделение на болница “Св. Иван Рилски”, Нови Искър
Фокус: Какви са световните показатели за заболяването шизофрения?
д-р Цветелина Иванова: Болестта може да бъде определена съответно по статистическите показатели като социално значимо заболяване, тъй като заболеваемостта от тази много тежка, опустошаваща психична болест е 1%. Тоест, един на всеки сто души боледуват, независимо от расата, пола, занятието и социалния статус. Болестта може да бъде определена като социално значима, защото тя започва в ранна възраст. Най-често началото на заболяването е в периода между 18 и 35 години и за съжаление, въпреки съвременните средства за лечение, все още води до ранна инвалидизация. В най-хубавата творческа възраст на човека, болният вместо да дава на обществото и да бъде полезен на себе си, на семейството си, той е в инвалидност, която тежко нарушава неговата социална реализация. Това е болестта шизофрения и въпреки че съвременните средства за лечение са много добри, за съжаление, не може все още да се говори за излекуване на тази болест.
Фокус: Какво е медицинското определение за нея и всеки ли може да се разболее?
д-р Цветелина Иванова: Медицинското определение е психоза или психично заболяване, при което тежко страдат емоциите, волята, мисленето, като поведението на човека може да се мотивира от болестни симптоми - психотични припознавания, халюцинации. Това е едно заболяване, при което може да има наистина опасно поведение както към околните, така и към самия болен. А що се отнася до това, дали всеки може да се разболее - да. Всеки може да се разболее от шизофрения. Аз казах, че най-често болестта започва на възраст от 18 до 35 години, но не са пощадени нито детската възраст, нито зрялата, нито старческата. Половите различия определят начина на боледуване.
Фокус: Обществената представа за шизофрениците е, че те са опасни. Има ли статистика за престъпленията, които те извършват и по какъв начин близките им разбират, че те са болни?
д-р Цветелина Иванова: Престъпленията, извършвани от шизофреници не са повече, отколкото престъпленията, извършвани в общата популация и не може да се каже, че психично болните, само понеже са болни, извършат по-често престъпления. Процентът на извършваните от тях престъпления е пет или шест пъти по-нисък, отколкото при здравите хора. При болните съществува един момент, че не се знае кога ще го извършат това престъпление. Не се знае в какъв момент, след като има болестно мотивирано поведение, те ще извършат нещо опасно. Те извършват същите престъпления, каквито извършват и здравите - убийства, нападения. Техните престъпления са мотивирани от болестни изживявания и са насочени предимно към други хора или към тях самите и най-често се изразяват в агресивни действия.
Фокус: Задължителна е хоспитализацията на болните, но по какъв начин разбират семействата и близките им, как реагират?
д-р Цветелина Иванова: Шизофренната психоза обичайно започва по два начина - единият начин е остро, внезапно, с рязка промяна в поведението, то става грубо неадекватно, агресивно. Тогава близките разбират, че нещо се случва с техния близък и търсят помощ. Вторият начин на боледуване е едно подмолно начало на болестта с поведенчески отклонения, които в началото са достатъчно дискретни и околните не ги интерпретират като болест, а ги свързват със стрес, с разочарование и различни житейски несполуки. Понякога това забавя поставянето на вярната диагноза и лекуването с години. Близките са тези, които първи улавят промените в поведението. Когато има обществено опасно поведение, се сигнализират органите на полицията, взимат се мерки и болният бива настаняван за лечение. Когато има обществено опасно поведение и опасност, той да извърши нещо, хоспитализацията е задължителна. Тя се извършва в съгласие с разпоредбите на Закона за здравето.
Фокус: Как стои въпросът с медикаментите, които се отпускат за лечението и колко струват те?
д-р Цветелина Иванова: Лечението на тези заболявания в 21 век е изключително напреднало и мога да кажа, че прогнозата на заболяванията много се подобри, именно благодарение на значително подобрените медикаменти. Всичко най-качествено, което е създадено, е достъпно за нашите пациенти в България. Лекарствата са скъпоструващи, но за здравноосигурените пациенти, касата ги отпуска напълно безплатно. Иначе лечението на едно лице месечно възлиза на сумата от 300 до 1200 лв.
Фокус: Съществува ли тенденция за увеличаване на броя на психично болните в България?
д-р Цветелина Иванова: Няма увеличаване броя на психично болните в България. Шизофрениите, биполярното психично разстройство, т.е. психичните болести, при които има психотични симптоми, са с един константен процент. Това са биологично обосновани болести и те в много малка степен зависят от стреса, от напрежението, от житейските неблагополучия, тоест последните са само фактори, които могат да ги отключат, но не и да ги причинят.
Що се касае до неврозите, депресиите, различните тревожности, при тях наистина се забелязва повишаване, тъй като те са свързани с факторите от външната среда. Значително се подобри диагностиката на тези състояния, поради повишената здравна култура на населението. Хората са мотивирани и се обръщат все по-често към психиатри и психолози, без да се страхуват, че ще бъдат определени за луди. Вече има много по-добро отношение към психиатричните специалисти, като хора, които могат да помогнат в случаите, когато човек има някаква житейска криза. Факт е, че има увеличаване на броя на невротичните състояния.
Фокус: Какъв е техният брой?
д-р Цветелина Иванова: Трудно може да се каже, че има реален статистически показател, защото много от тези хора първо се обръщат към други лекари, тъй като много често тези заболявания протичат със симптоми от друго естество - покачване на кръвното налягане, схващане на крайниците, главоболие. Тоест, това могат да бъдат симптоми на едно невротично или депресивно заболяване и пациентите дълго време посещават всякакви други специалисти. Това прави статистиката не много точна, но се приема, че в световен мащаб 40% от населението страда от някакви форми на невротични, депресивни и тревожни състояния. В последните години в България обръщаемостта на пациентите към психиатрите се подобрява. Това състояние не възниква за един ден и връщането на човека към неговото нормално състояние също отнема месеци.
Фокус: Това ли е основното предизвикателство във вашата работа?
Цветелина Иванова: Основното предизвикателство за мен и моите колеги е да работим за промяна на обществената нагласа към психично болните хора. Трябва да стане по-позитивно отношението към тях и те да бъдат приемани като хора, на които следва да се помогне. Всички ние да правим максимално възможното, те да се върнат при нас, а не да се стремим да ги изолираме - да са далеч от погледа ни, защото не са лицеприятни, гледката не е красива. Може би трябва да минат няколко поколения, за да се промени това отношение и тези обществени нагласи към психично болните.
Фокус: Какви са световните показатели за заболяването шизофрения?
д-р Цветелина Иванова: Болестта може да бъде определена съответно по статистическите показатели като социално значимо заболяване, тъй като заболеваемостта от тази много тежка, опустошаваща психична болест е 1%. Тоест, един на всеки сто души боледуват, независимо от расата, пола, занятието и социалния статус. Болестта може да бъде определена като социално значима, защото тя започва в ранна възраст. Най-често началото на заболяването е в периода между 18 и 35 години и за съжаление, въпреки съвременните средства за лечение, все още води до ранна инвалидизация. В най-хубавата творческа възраст на човека, болният вместо да дава на обществото и да бъде полезен на себе си, на семейството си, той е в инвалидност, която тежко нарушава неговата социална реализация. Това е болестта шизофрения и въпреки че съвременните средства за лечение са много добри, за съжаление, не може все още да се говори за излекуване на тази болест.
Фокус: Какво е медицинското определение за нея и всеки ли може да се разболее?
д-р Цветелина Иванова: Медицинското определение е психоза или психично заболяване, при което тежко страдат емоциите, волята, мисленето, като поведението на човека може да се мотивира от болестни симптоми - психотични припознавания, халюцинации. Това е едно заболяване, при което може да има наистина опасно поведение както към околните, така и към самия болен. А що се отнася до това, дали всеки може да се разболее - да. Всеки може да се разболее от шизофрения. Аз казах, че най-често болестта започва на възраст от 18 до 35 години, но не са пощадени нито детската възраст, нито зрялата, нито старческата. Половите различия определят начина на боледуване.
Фокус: Обществената представа за шизофрениците е, че те са опасни. Има ли статистика за престъпленията, които те извършват и по какъв начин близките им разбират, че те са болни?
д-р Цветелина Иванова: Престъпленията, извършвани от шизофреници не са повече, отколкото престъпленията, извършвани в общата популация и не може да се каже, че психично болните, само понеже са болни, извършат по-често престъпления. Процентът на извършваните от тях престъпления е пет или шест пъти по-нисък, отколкото при здравите хора. При болните съществува един момент, че не се знае кога ще го извършат това престъпление. Не се знае в какъв момент, след като има болестно мотивирано поведение, те ще извършат нещо опасно. Те извършват същите престъпления, каквито извършват и здравите - убийства, нападения. Техните престъпления са мотивирани от болестни изживявания и са насочени предимно към други хора или към тях самите и най-често се изразяват в агресивни действия.
Фокус: Задължителна е хоспитализацията на болните, но по какъв начин разбират семействата и близките им, как реагират?
д-р Цветелина Иванова: Шизофренната психоза обичайно започва по два начина - единият начин е остро, внезапно, с рязка промяна в поведението, то става грубо неадекватно, агресивно. Тогава близките разбират, че нещо се случва с техния близък и търсят помощ. Вторият начин на боледуване е едно подмолно начало на болестта с поведенчески отклонения, които в началото са достатъчно дискретни и околните не ги интерпретират като болест, а ги свързват със стрес, с разочарование и различни житейски несполуки. Понякога това забавя поставянето на вярната диагноза и лекуването с години. Близките са тези, които първи улавят промените в поведението. Когато има обществено опасно поведение, се сигнализират органите на полицията, взимат се мерки и болният бива настаняван за лечение. Когато има обществено опасно поведение и опасност, той да извърши нещо, хоспитализацията е задължителна. Тя се извършва в съгласие с разпоредбите на Закона за здравето.
Фокус: Как стои въпросът с медикаментите, които се отпускат за лечението и колко струват те?
д-р Цветелина Иванова: Лечението на тези заболявания в 21 век е изключително напреднало и мога да кажа, че прогнозата на заболяванията много се подобри, именно благодарение на значително подобрените медикаменти. Всичко най-качествено, което е създадено, е достъпно за нашите пациенти в България. Лекарствата са скъпоструващи, но за здравноосигурените пациенти, касата ги отпуска напълно безплатно. Иначе лечението на едно лице месечно възлиза на сумата от 300 до 1200 лв.
Фокус: Съществува ли тенденция за увеличаване на броя на психично болните в България?
д-р Цветелина Иванова: Няма увеличаване броя на психично болните в България. Шизофрениите, биполярното психично разстройство, т.е. психичните болести, при които има психотични симптоми, са с един константен процент. Това са биологично обосновани болести и те в много малка степен зависят от стреса, от напрежението, от житейските неблагополучия, тоест последните са само фактори, които могат да ги отключат, но не и да ги причинят.
Що се касае до неврозите, депресиите, различните тревожности, при тях наистина се забелязва повишаване, тъй като те са свързани с факторите от външната среда. Значително се подобри диагностиката на тези състояния, поради повишената здравна култура на населението. Хората са мотивирани и се обръщат все по-често към психиатри и психолози, без да се страхуват, че ще бъдат определени за луди. Вече има много по-добро отношение към психиатричните специалисти, като хора, които могат да помогнат в случаите, когато човек има някаква житейска криза. Факт е, че има увеличаване на броя на невротичните състояния.
Фокус: Какъв е техният брой?
д-р Цветелина Иванова: Трудно може да се каже, че има реален статистически показател, защото много от тези хора първо се обръщат към други лекари, тъй като много често тези заболявания протичат със симптоми от друго естество - покачване на кръвното налягане, схващане на крайниците, главоболие. Тоест, това могат да бъдат симптоми на едно невротично или депресивно заболяване и пациентите дълго време посещават всякакви други специалисти. Това прави статистиката не много точна, но се приема, че в световен мащаб 40% от населението страда от някакви форми на невротични, депресивни и тревожни състояния. В последните години в България обръщаемостта на пациентите към психиатрите се подобрява. Това състояние не възниква за един ден и връщането на човека към неговото нормално състояние също отнема месеци.
Фокус: Това ли е основното предизвикателство във вашата работа?
Цветелина Иванова: Основното предизвикателство за мен и моите колеги е да работим за промяна на обществената нагласа към психично болните хора. Трябва да стане по-позитивно отношението към тях и те да бъдат приемани като хора, на които следва да се помогне. Всички ние да правим максимално възможното, те да се върнат при нас, а не да се стремим да ги изолираме - да са далеч от погледа ни, защото не са лицеприятни, гледката не е красива. Може би трябва да минат няколко поколения, за да се промени това отношение и тези обществени нагласи към психично болните.
Позволявам си да цитирам статията от агенция Фокус тук а не в здравния форум тъй като проблемът с формите на психични разстройства е колкото медицински толкова и социален. Дано както казва докторката обществото ни узрее достатъчно и не гледа на "лудите" като на прокажени а като на обикновенни хора които са наистина болни и имат нужда от помощ а не от презрение и присмех.
Има хиляди вицове за "лудите" и ние с удоволствие ги разказваме и се смеен на тях. Като ги разказвате обаче имайте едно на ум, НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН да се озове на мястото на "лудия" от вица, който разказва.
Дано и обществото ни дорастне до там че хората спокойно да ходят на психиатър, както при всеки един лекар и да не си мислим, че който ходи на психиатър е "луд". Мисля че хората все още се притесняват да отидат при психиатър защото другите може да ги помислят за луди...
