Това ли е евтаназията?

  • 12 723
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 288
Днес се разделих с моята котка Деси, която беше на 10 години.Направиха и евтаназия и сега се чувствам изключително гадно, като предател и убиец. Деси преди два месеца претърпя операция на тумори на млечните жлези.След операцията ракът се разрази с пълна сила, появиха се нови тумори,разсейки в белите дробове, започна да диша тежко, отпадаше, загуби апетит. Проведохме лечение без резултат и от четири дни котето спря напълно да се храни, започна да получава пристъпи на задушаване. Докторът каза, че най-доброто за нея е евтаназията.Трябваше да се реша в събота сутрин, но не ми даде сърце. Снощи обаче положението беше много тежко, котето се задушаваше и ни гледаше умолително, но ние бяхме безпомощни да и помогнем. Едва дочаках сутринта и се разтърсих за работещи в неделя лекари, тъй като нашият се оказа извън града. Намерихме една клиника. И сега за самата евтаназия. Аз бях чувала, че се слага свръхдоза анестетик,животното заспива и не усеща нищо, а после сърцето му спира.Представях си, че се унася както при операцията. Първо говорих със сетрата и тя ме увери, че няма да се мъчи, но не можело да присъстваме на процедурата. След това докторът и би една инжекция уж да се унесяла. Котето започна да повръща и да се гърчи. През това време докторът обясняваше, че после щял да и сложи някаква друга инжекция, която предизвиквала гърчове. Аз изпаднах в ужас. След няколко минути ми измъкнаха котето от ръцете и агонизиращо го поставиха на масата, а нас ни изгониха. Надникнах след още няколко минути и успях да видя изцъклени очички, пълни с ужас и широко разтворена за въздух муцунка.После я издърпаха, така че да не се вижда нищо отвън.Защо не беше се унесла, не трябваше ли да е упоена, и след това да ми я вземат?Защо повръщаше и винаги ли гонят стопаните? И какво става през тези 15 минути, след които ни я върнаха в найлонова торба, здраво омотана с тиксо около врата, коремчето и краката.
Имам чувството, че вместо да я спасят от мъките, са я подложили на ужасни страдания. Сега си спомням как се притискаше уплашена в мен, преди да ми я вземат, чувствам се виновна и се питам дали евтаназията е извършена така, както трябва? Докторът казва, че дробовете и били много увредени, затова така реагирала на упойката, но аз се съмнявам. Ако това е евтаназията, то въобще не е никакъв хуманен акт, просто не мога да си намеря място от угризение, мъка и безпомощност.

# 1
  • Мнения: 1 475
Направо се разплаках, като прочетох! Незнам какво е евтанзия- освен всеизвестното определение предизвикана смърт без да се мъчиш, но това, което си описала никак не изглежда да е така , звучи ужасяващо ако е това! Мое мнение потърси мнение и от друг ветеринар и ако ти кажа, че не  е трябвало котето  да  изпита всички тези неща, заведи дело срещу доктора, който я е приспал! Cry

# 2
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Дори не дочетох. Преобърна ми се стомаха. Котето вече е на по-добро място, опитай да се успокоиш поне мъничко  action032 Със сигурност е знаело до последния момент, че го обичаш. А след като се успокоиш, просто потърси сметка на тези "лекари". Вече имаме Закон за защита на животните, вярвам, че не е обречена кауза. Евтаназията определено не е това, което те са направили. Прегръщам те силно, знам колко ти е тежко!

# 3
  • Мнения: 161
Ох, мили4ката, това което пишеш наистина е ужасно...просто нямам думи колко съм възмутена... Доста пъти съм гледала по телевизия Анимал планет за разни болни животни или пострадали при злополуки как се налага да ги евтаназират и там просто ги даваха как им бият една инжекция и те заспиват бързо и без болка - какво по-хуманно от това, а какво са правили на горкото котенце... Такива безсърдечни доктори за жалост има, а има и такива, които се отнасят така и с хората... Направо са за трепане, не за съд - извинявам се за грубия израз, но аз съм била свидетел как мой близък почина в страшни мъки заради една тъпа лекарска грешка, която е можело да се поправи, ако "великия доктор" имаше смелостта да направи необходимото след това, а не да си мълчи и да ни лъже в очите, като е знаел много добре какво ще последва...Така си отиде един млад човек, който остави сираци след себе си... Много се отплеснах, но много ме хвана яд на тези ветеринари. И аз съм имала коте в къщи и знам че то е като част от семейството. Беше ми като дете - идваше да се гушка на рамото в косата ми и така заспиваше... Сега като пиша и плача...След толкова години още ми е болно за него. Знам, че като си отиде едно любимо същество, не можеш лесно да го прежалиш, но трябва да се успокоиш. То сега е на по-добро място и въпреки мъчителната си смърт все пак се е оттървало - иначе кой знае колко щеше да се мъчи горкото. Ти си искала за него най- доброто, затова не обвинявай себе си за нищо, не носи ти вината, защото за всичко са виновни тези ,които не са направили каквото трябва в случая... Ако можеш да ги съдиш - добре, но каквото и да стане милата душица няма да се върне. Запази хубавите спомени за нея и не мисли за края и, а за всички хубави мигове, които сте споделили заедно.
А там горе някъде има един, който всичко вижда и пред който един ден всички ще отговаряме за постъпките в живота си и Той ще съди справедливо и ще въздаде всекиму заслуженото...

# 4
  • Мнения: 288
 Момичета, благодаря за разбирането и съчувствието! Аз няма да мога да си простя, че оставих котката си сама в ръцете на тези хора.Предполагам, че няма да мога да ги осъдя, дано Господ ги съди. Независимо че става дума за животинче, тя беше член на семейството и заемаше огромно място в сърцата и дома ни, сега е толкова празно. Пожелавам ви любимите ви същества да са винаги здрави и живи, и никога да не трябва да правите такъв безумен избор.  bouquet

# 5
  • Мнения: 196
Моето кученце почина преди 5 дена след същата операция-  Cry Cry,на 13 години беше като член на семейството голяма мъка ама ................................................................а за твоето коте да не говорим,и то душа носи милото.Не заслужава да се мъчи преди да си отиде....

# 6
  • Мнения: 950
Съжалявам за загубата на любимеца ви  Sad   
Аз не знам как точно трябва да е тази процедура и не мога да отговоря на питането ти ,но ми се иска също и да разбера къде точно сте ходили /да знам да стъпя там /  bouquet

# 7
  • Мнения: 288
Съжалявам за загубата на любимеца ви  Sad   
Аз не знам как точно трябва да е тази процедура и не мога да отговоря на питането ти ,но ми се иска също и да разбера къде точно сте ходили /да знам да стъпя там /  bouquet
Това е ветеринарна амбулатория "Изгрев" в бл.94 на кв. Изгрев. След случилото се мъжът ми разказал всичко на свой познат и той му казал, че купувал от тях лекарство за гълъби, а те му дали друго с подобно име, след което всичките му гълъбчета умрели. Докторът е млад, но имаше нещо много неприятно в него, усетих го още отначало, и съжалявам, че не послушах интуицията си и не се махнахме оттам. Толкова му обяснявах, че искам свръх доза хубава упойка и да не се мъчи животинката, а той-не, така не се правела евтаназията. На операцията нашият доктор и поставяше постепенно упойката и котето само премрежваше очички и лека-полека заспиваше, а сега-повръщане, ужас, гърчове...
 Благодаря ви за съчувствието !  bouquet  bouquet  bouquet
 

# 8
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Спомням си преди 15-на години може би предното ни коте се беше разболяло - спря да пишка, после разбрахме, че е често срещано при мъжките домашни котета. Много ни уплаши и тръгнахме вечерта да търсим лекар из  квартала. Намерихме един кабинет и някакъв доктор се появи, прегледа котето и каза, че сигурно имало рак и щяло да си замине до седмица, някакви такива взе да ръси! Аз три реда сълзи, не мога да дойда на себе си, майка ми и баща ми и те ошашкани... Предложи ни да сме го оставели за седмица за наблюдение - да бе, как пък не! Просто се държеше студено, личеше си, че не обича животните, как ще си оставя котето там!  Върхът на сладоледа беше когато докторът реши да му бие една инжекция аспирин и котето взе да трепери, по-късно разбрахме, че котките били алергични към аспирин ooooh! Има ги такива, дето не заслужават името лекари, и за съжаление все още се вихрят безнаказано! Прибрахме си го ние пухчо и той от страх и стрес в колата дето го мъкнем насам натам, взе, че се напишка по едно време, и това беше най-хубавото от цялата работа. На другия ден го заведохме на свестен ветеринар, който каза, че никакъв рак няма, с катетър му отпуши каналчето и се оправи котето. А докторът си личеше, че обожава животни.  После ни станаха "семейните ветеринари", той и съпругата му, също лекар. За съжаление няколко години по-късно се наложи пак те да приспят котето, защото болестта му се задълбочи и... няколко пъти го спасяваха, последния път не успяха... Знам какво е да вземеш толкова тежко решение, след дълго и мъчително очакване нещата да се оправят... Наистина много съжалявам за случилото се Sad

# 9
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
О, ужас! Горкото коте.
Напомни ми за една безумна лекарка, която ми погуби едно от любимите котета давайки му погрешни лекарства. Няма да си простя, че отидох при друг, когато беше твърде късно.
За теб  Hug

# 10
  • Мнения: 1 877
Разтърси ме твоят разказ!!!
Само един път са ми разказвали как протича евтаназията - на кучето на моя приятелка.Тя ми го описа по хубавия начин,защото е присъствала. Каза,че са и били инжекцията и тя си е поела няколко пъти дълбоко дъх и е "заспала"....
Съжалявам,че е трябвало да преживееш този кошмар!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 604
Съжалявам за загубата на любимеца ви!
Преди няколко години аз също бях изправена пред същата дилема.Заведох кученцето на лекар и той го приспа с голяма доза приспивателно.Да си призная аз не присъствах,защото и без това ми беше ужасно тежко,но мъжът ми каза че кученцето просто заспало.Мисля си ,че не си попаднала на свестен ветеринар.Но вече е станало,нищо не можеш да направиш,така че не се измъчвай.

# 12
  • Мнения: 3 622
Направо се ужасих докато четях  Shocked
Миналата година се наложи да евтанизираме и нашето коте, което беше на 16 години и получи перитонит.. Избора беше труден, но го гледахме да се мъчи 2 дни и решихме че това единствения начин. Бяхме двамата с брат ми при лекаря, сложиха и някаква инжекция, унесе се, после още една и тихо и кротко си отиде. Естествено че решението беше трудно и след това се чувствахме тежко. Но вашия случай изглежда направо зловещ.

# 13
  • Мнения: 5 313
Съжалявам,не искам и да се поставям на мястото ти.
Мойта Симонка и тя си отиде от същите неща,преди два месеца.аз пък се чудих не я ли мъча,но като чета незнам...Не исках и не вярвах че ще си отиде,та не можех да взема такова решение.

# 14
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
Циана , съжалявам за любимеца ти!
ние направихме същото преди 2 години с котката на баба ми. поради същата причина. не искахме животното да се мъчи. и аз се чувствах ужасно. като убиец. не знам майка ми как го понесе, защото тя държа животинчето докато лекарят й поставяше инжекцията. всичко стана много бързо. след това, в продължение на седмици котето ми се привиждаше навсякъде в апартамента. исках да вземем ново коте на баба, но тя не пожела. мисля си обаче в най-скоро време да я изненадаме с някое пухкаво малко коте.
гадно е. не искам да се оправдавам.
 Cry Cry

Общи условия

Активация на акаунт