Мммммм, да.
Не възтържествува ли справедливостта, особено нейната, Ида раздава правосъдие в яслата.
Не подбира малки, големи. Вземе ли и някой нещото там или не и даде каквото и трябва - скандал. Директно замахвала. 
Знам, че е период, но ми е малко чоглаво.
Пред мен го е правила 3 пъти, и то на забавен каданс - вдига ръка, поглежда ме, поглежда жертвата изпод вежди и обидено и замахва. Знае какво следва - с най-сериозен и искрен вид се извинява, а после много нежно се държи с този, когото е ударила. Не посяга отново просто когато има сгода и не съм наоколо. Явно и е трудно да си защити "правата" все още. И съвсем импулсивно замахва.
Изобщо не е агресивна. По-скоро това е следствие от това, че е много контактна, емоционална и открита в реакциите - и на харесване, и на нехаресване. И ето - не е ли на нейното - приятелско цапардосване. Явно трябва да я науча да крещи с все сила "Дай, дай, дай, дай", поне да не удря...
Не е проблем, но и не искам да става.
Явно спонтаността следва да се преодолява и в двете посоки - не искам да влиза в конфликт директно, но и не искам да си сяда до когото си хареса на Копчетата и да си говорят за гълъбите.
Та така, на тая вълна съм.
Другите почти двегодишни, как сте?
Не възтържествува ли справедливостта, особено нейната, Ида раздава правосъдие в яслата.
Не подбира малки, големи. Вземе ли и някой нещото там или не и даде каквото и трябва - скандал. Директно замахвала. Знам, че е период, но ми е малко чоглаво.
Пред мен го е правила 3 пъти, и то на забавен каданс - вдига ръка, поглежда ме, поглежда жертвата изпод вежди и обидено и замахва. Знае какво следва - с най-сериозен и искрен вид се извинява, а после много нежно се държи с този, когото е ударила. Не посяга отново просто когато има сгода и не съм наоколо. Явно и е трудно да си защити "правата" все още. И съвсем импулсивно замахва.
Изобщо не е агресивна. По-скоро това е следствие от това, че е много контактна, емоционална и открита в реакциите - и на харесване, и на нехаресване. И ето - не е ли на нейното - приятелско цапардосване. Явно трябва да я науча да крещи с все сила "Дай, дай, дай, дай"
, поне да не удря...Не е проблем, но и не искам да става.
Явно спонтаността следва да се преодолява и в двете посоки - не искам да влиза в конфликт директно, но и не искам да си сяда до когото си хареса на Копчетата и да си говорят за гълъбите.
Та така, на тая вълна съм.
Другите почти двегодишни, как сте?
Бимбото е същата работа, само дето се рита, а не цапардосва. И още една разлика, че той определно си крещи: "Савата дай, дай". Прави ми впечатление обаче, че това поведение става все по-избирателно. Т.е освен, че гледа да ме няма наоколо и тогава рита и крещи и т.н., калкото по-голям става, толкова по-избирателно - т.е. към определени дечица, които не са му симпатични. Имаше и един друг период, в който не реагираше с нищо друго освен сълзи, но си го икарваше на мен, или на който го е завел в градинката - ама истинско налагане. Сега много рядко посяга, ама веднага свежда поглед и лапичка все така обиден.
Мен ме хваща срама, ама как да му кажа, че не трябва. Тя все още не говори и не разбира всичко.... 
. Едно дете я блъсна, тя се обърна, погледнага, после фиуксира и мен, а аз не успях да и разчета погледа много точно и докато се изправя от пейката..... тя се нахвърли на детето и започна да го щипе. Както го щипеше изведнъж започна д аго прегръща и целува издавайки такива смешни звуци, че с майката на другото дете се позачудихме какво д аправим в тази ситуация. след всички тези изтъпления децата седнаха и започнаха да си играят кротко сяхаш нищо не се е случило